На 15 август 2025 г. се упокои в нашия Господ отец иконом Стефан Бауман, мой скъп приятел и брат в Христос, когото имах благословението да познавам от 2001 г. Още от деня, когато заедно с американското братство „Christ the Saviour“ (Христос Спасител) – малка монашеска общност в САЩ, приета в нашата епархия през 2001 г. – той беше приет в Българската източноправославна епархия, аз разпознах у него душа, посветена на Бога, на Църквата и на благото на хората. Имах привилегията да го приема в епархията и по-късно да го ръкоположа за православен свещеник.
Отец Стефан дълбоко обичаше Българската църква. Той се радваше, че братството „Christ the Saviour“ намери духовен дом в Българската патриаршия, и полагаше всички усилия служението и животът му да бъдат здраво вкоренени в традицията на Българската православна църква.
Радваше се също, че нашата епархия е малка и небогата, защото разбираше, че именно това ни позволява да останем близо до духа на древната Църква. Със своето познание както за духовния живот, така и за сложностите на гражданското общество той стана дългогодишен и незаменим член на нашия Епархийски съвет. Като човек, който дълбоко ценеше и разбираше принципа на съборността, отец Стефан служеше вярно като председател на нашите ежегодни епархийски събори. На тазгодишния, 47-и събор, той достигна връхната точка на многогодишното си служение в тази роля, ръководейки работата ни с мъдрост, търпение и смирение.
През 2019 г., при посещението ми в неговата енория, имах честта да го въздигна в достойнството на иконом – признание за неговото трайно служение и лидерство в лозето Христово. Този момент остава една от големите радости в моето епископско служение в Америка.
Отец Стефан беше и човек на предвидливост и смирение. Той не се страхуваше да мисли за бъдещето и да действа за доброто на Църквата. Така например, още докато беше в пълна сила, доброволно отстъпи мястото си, за да даде възможност на един по-млад свещеник, току-що завършил семинария. С това той показа какво означава да служиш на Църквата, а не на себе си. И след това продължи да подкрепя младия отец, да му дава съвети и насърчение и да работи заедно с него с радост. Тази безкористност е може би едно от най-ясните свидетелства за неговото пастирско сърце.
Служението на отец Стефан се простираше отвъд администрацията и ръководството. Той беше пастир в пълния смисъл на думата – служеше на болните, наставляваше заблудените и носеше надеждата в Христос дори в затворите, където в продължение на десетилетия кръсти десетки мъже. Над всичко той обичаше да изповядва и беше мъдър и състрадателен духовник, носеше мир и изцеление на мнозина. Сърдечната му грижа към отритнатите и неговата неуморна отдаденост отразяваха дълбокото състрадание на Добрия Пастир.
И макар че неговото смирение и пастирска грижа бяха явни за всички, в него гореше и един по-дълбок духовен огън – тих, скрит и познат само на малцина. Той се молеше в тайно, обичаше красотата на богослужението и, по Божия благодат, вкусваше от божествената светлина в мигове на духовно озарение. Именно този вътрешен живот подхранваше външните му трудове и го правеше не само свещеник, но истински духовен отец в Христос.
Когато преди седмица в Ню Йорк празнувахме Успение Богородично, Господ в Своята мъдрост призова верния Си раб. А по стария стил това беше денят на пренасянето на мощите на св. първомъченик и архидякон Стефан – небесния покровител на отец Стефан. Така неговото успение съвпадна със спомена за светеца, чието име носеше и чието служение в смирение и вярност той следваше през целия си живот.
Епархията загуби предан свещеник, Православната църква – смирен служител. Но ние се утешаваме, че Небето прие душа, озарена от вяра, любов и послушание към Христос.
Нека нашият Господ, Който е Възкресението и Животът, дари на отец иконом Стефан вечен покой в мястото на светлината, където няма скръб, нито въздишка, но е живот безкраен.
Вечна и блажена да бъде паметта му!
Биографична бележка
Иконом Стефан (Стивън) Бауман е роден през 1944 г. в Канзас Сити, САЩ. На петгодишна възраст той искал да стане ядрен физик. Но Бог така подредил нещата, че в последните си години беше старши свещеник в православна църква, където диригентът на хора е ядрен инженер.
На младини завършва психология, но не продължава образованието като кариера. Вместо това се присъединява към международна протестантска християнска общност, посветила се на обучението и служенето. През 1972 г. става пастор, служил в Бостън и Индианаполис. През това време търсежът на пълнотата на истината от страна на членовете на протестантското братство ги довежда до откриването на православното християнство. Стивън е кръстен в Православната църква и е приет в Българската източноправославна епархия на САЩ, Канада и Австралия – Българска патриаршия под омофора на митрополит Йосиф (Босаков), който го ръкополага за православен свещеник и му възлага да служи в православната църква „Радост за всички скърбящи“ («Всех скорбящих радост») на 16-а улица и Делауеър в Индианаполис (англоезична). По решение на Св. Синод на БПЦ-БП през 2008 г. получава от митрополита си отличието протойерей, а през 2019 г. той го прави иконом.
Отец Стефан беше активен в делата на Българската епархия като член на нейния Епархийски съвет и на различни комисии, ежегодно ръководеше работните срещи на епархийските събори. Той е бил и член на Сдружението на православните духовници от Централна Индиана, включително като секретар-касиер в продължение на много години и като председател от 2015 до 2017 г. Той дейно работи в затворническото служение на всички равнища на сигурност в продължение на близо 20 години, кръстил е в православната вяра около 40 мъже зад решетките.
Със съпругата си Маргарет имат две дъщери и внук.
