Периодът на Великия пост е необикновено време. Не само заради различната храна, не само заради различното богослужение, не само заради съсредоточаването на нашето внимание и мисли върху връзката ни с Бога. Църквата внася в този период нови образователни елементи в богослужението, както за миряните, така и за клириците. Един конкретен пример в това отношение е молебенът на Неделя православна, наречен Тържество на православието. Той започва да се извършва през Първата неделя на Великия пост от 9 в. Конкретният повод е края на иконоборческата ера във Византия и възстановяването почитта на свещените изображения.

Молебенът съдържа: молитви за единството на Църквата, апостолско и евангелско четиво, символа на вярата, утвърждаване на „съборите на светите Отци, техните предания и писания, съгласни с Божественото откровение”, анатеми на тези, които се противят на Божествената истина, „възпоменание за всички, които са се подвизавали за православието със слова, писания, учение, страдания и богоугоден живот, като негови защитници”, и накрая се отправя молитва за „тези, които сега, подготвяйки се за вечното блаженство чрез спасителната вяра и добродетелта, утвърждават православието”. Текстът на молебена е съсредоточен върху важността на единството и мира в Църквата, като залог за спасението на нейните членове.

Откъс от Дневниците на прот. Ал. Шмеман

Събота, 11 февруари 1978 г.

Потапяне, вчера и днес, в съвсем непознатия ми свят на коптското християнство. И веднага съм длъжен да изразя главното си впечатление: c’est édifiant и c’est vivant[1]…

Помня ужасното си впечатление от посещението през 1971 г. в Антиохийската патриаршия в Дамаск, а преди това – през 1966 г., в Йерусалим, Истанбул и Атина… Навсякъде оставах с това унило чувство за нещо отживяло, за номинализъм, угасване и скованост от миналото и цялата тази „църковност“ – existence of a non-existent world[2]. Безжизнени йерарси. Страх. Лъжа и корупция. „Византинизъм“.

И ето, срещата миналата година в Лос Анджелис с папа Шенуда ІІІ, патриарха на Коптската църква. И моменталното усещане за автентичност, жизненост, духовност и откритост. А сега в Кайро се срещам със самата коптска реалност. В Египет коптите са около седем милиона! Църква, която – въпреки столетията на гонения (византийски, арабски, турски), въпреки окръжаващото я море от ислям, въпреки самотничеството си и целия духовно-политически хаос на Близкия изток – е жива и се възражда! Какъв урок за вечно опечалените византийци, за целия този „гръцки рак“ в тялото на православието!

Чудото на Христовото Възкресение остава загадка за хората, но това, което знаем, е че чрез него ставаме съпричастни на вечния живот, дарен ни от Спасителя. Колко по-сложно е да обясним на децата същността на най-голямото чудо на света - как Бог става Човек, умира и възкръсва заради нас, човеците.

Предложеният тук урок е разказ за Христовото Възкресение, така както смятаме, че биха го разбрали децата - като Божие чудо, което не се нуждае от особено човешко обяснение.

Урокът е предназначен за ученици от предучилищната група и първи клас. Затова в слайдовете е предвиден съвсем малко текст, а акцентът е поставен върху изображенията. 

Урокът, посветен на св. Георги, е предназначен за ученици от 5 клас. В него са включени освен житието на светеца още и различни аспекти, свързани с личността и почитането на св. Георги. Предвидена е връзка с почитането на светците воини, начините на изобразяването им в православната иконография, главните манастири, посветени на св. Георги, чудотворните икони на светеца, народните обичаи, примерът на св. Георги за храброст и мъжество, залегнали в основата на традициите и честванията на паметта му - ден храбростта, военният парад, ордените за храброст и др.

Заниманието е подготвено за ученици, които са изучавали религия в продължение на пет години (тук). Презентацията е подготвена като базов инструмент. От една страна, той може да се използва директно, така както е замислен, композиран и осъществен от автора г-жа Руска Тошева. От друга, може да послужи като илюстративен материал в обучението по Български език и литература в 5 клас или за обучение по вероучение в неделните училища. Презентацията позволява обемът и учебното съдържание на урока да се подбират от учителя според нивото на учениците.

Урокът е предназаначен за ученици от началния етап. За тях това е една от първите срещи с личността и делото на св. Братя Кирил и Методий. Целта на урока е децата да се запознаят с причините за създаването на славянската азбука и писменост, както и с подвига на св. Братя по тяхното създаване и отстояване.

В урока не се акцентира върху другите събития от живота на св. Кирил и Методий – подробности от житейския им път, техните мисии, пътуванията в Западна Европа, заточението на св. Методий, и събитията около смъртта им. В центъра е поставено делото им на създатели на славянската азбука, превода на книгите и обучените на техните последователи. По този начин учениците биха разбрали смисъла на почитта, която им се отдава като на създатели на културата и литературата, на която и те са съпричастни. Тази информация е съобразена с нивото на учениците в началния курс и представлява необходимата база, върху която в по-горните класове децата могат да надграждат знания за делото на св. братя и да се запознаят по-подробно с техния живот.