Пазарният дял заеман от продажбите на Библията и Корана днес казва много за състоянието на модерното Християнство и Ислям.
Християните и мюсюлманите имат нещо впечатляващо общо: и двете групи са „хора на книгата (Писанието б.п.)”, имащи задължението да разпространяват Словото – да доведат тези Свещени книги до сърцата на колкото се може повече хора.
Разпространението на Словото не е от най-лесните задачи. Библията има почти 800 000 думи и е изпълнена с трудни и дълги пасажи за творението. Коранът е малко по-малък като обем от Новия Завет, но западният човек го намира за още по-труден за четене от Библията. Едуард Гиббън (известен английски историк) се оплаква от кораничната „безкрайна, разхвърляна и несвързана възторженост от измислици и предписания”. Томас Карлайл (шотландски историк и хуморист), казва за четенето на Корана: „ най-тежкото четиво, с което съм се занимавал; изморително и скучно, объркващо и безпорядъчно, примитивно и зле написано”.
Наскоро либийският лидер Муамар Кадафи предсказа ислямско бъдеще на Европа. Той заяви, че за няколко десетилетия 50-те милиона европейски мюсюлмани ще превърнат Европа в ислямски континент „без саби, пушки и сражения” – чрез една спокойна и мирна демографска победа над депресивното, стареещо и бездетно население на континента. Победа в семейните спални. Победа в родилните домове...
Възможно ли е това? А защо не? Нека да не се срамуваме от истината и да наречем нещата с техните имена. Има народи, които са изгубили своята стръв за живот. И те не раждат деца. Има народи, които искат да живеят. И те следват на драго сърце библейската заповед „плодете се и множете се и напълнете земята и господарувайте над нея”. Първите са бездетни не, защото са бедни. Напротив, много от тях са богати и благополучни. Те просто не вярват в бъдещето, не усещат тайнственото Божие обещание, в кръвта им не говори тихият, кротък зов на живота. За тях светът е скучен. Всичко вече е видяно, всичко е познато... Те са изсмукали и изплюли плода на живота – и край. Време е да ги изместят другите, по-свежи и млади форми на човечеството, както изисква историческият закон.
Една руска приказка започва така. Почукала веднъж лисицата на вратата на зайчето: "Зайченце, мръзна, дай да си подържа поне опашката на топло в твоята къщичка!" Зайчето се смилило, пуснало я. Вкарала си опашката лисицата и рекла: "Зайченце, и краката ми мръзнат, пусни ме поне в преддверието да се постопля". Пуснало я зайчето в преддверието. Влязла тя и рекла: "Зайченце, гладна съм, дай ми да ям". Сложило я зайчето зад масата, дало й да яде. Гостенката се нахранила и казала: "Махай се оттук, това е моят дом!"
Как следва да “отговаряме всекиму, който иска сметка за нашата надежда” (1 Петр. 3:15) и конкретно на мюсюлмани, проявяващи интерес към нас? С кое да започнем? С доказателство за превъзходството на Библията над Корана? Или с личността на Господ Иисус Христос и смисъла на Неговата кръстна жертва? С богооткровената тайна за Пресветата Троица? Разминаванията между християнството и исляма ни дават възможност за широка изява. Впрочем и мюсюлманите нямат нищо против обсъждането на тези теми.
Само че опитът на съвременните християнски мисионери, работещи в арабски страни, показва, че диалогът с мюсюлманите следва да започне с учението за греха. Tрябва да помним, че апостолите са проповядвали крайъгълните истини на християнството на хора, които знаели, че чист от нечист не се ражда (Иов 14:4) и че няма праведник на земята, който да прави добро и никак да не греши (Екл. 7:20). Но мюсюлманите не знаят това. Този факт до голяма степен обяснява разминаванията и неразбирането по гореспоменатите теми.
И европейската, и ислямската правни теории са духовни трансмисии, но ако според изследователите първата е насочена от обществознанието към юриспруденцията, то втората е от религията към правото1. Независимо от осъществяващия се процес на приближаване между европейския и ислямския свят всеки запазва своя колорит2. Ако в християнството централно място заема богословието, в исляма то принадлежи на шариата, който като божествен метаправен източник неутрализира многообразието и скритите противоречия в правните възгледи на племената и народите, които доброволно или не се включват в новосъздадената империя3.
Ежемесечната поддръжка от нашите съмишленици (дори и със символични суми), ще е от голямо значение за нашата работа в бъдеще. Ако желаете повече информация как можете да подпомогнете развитието на образователните ни проекти, щракнете тук:
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.