В Българската православна църква паметта на св. великомъченица Злата Мъгленска се отбелязва на 18 октомври, заедно с паметта на св. апостол и евангелист Лука. В гръцката църковна традиция обаче, включително в родното място на светицата – село Слатина (днес Хриси) в историческата област Мъглен, нейният празник е на 13 октомври. Тази дата е възприета и в редица други православни календари. Откъде произхожда разминаването и коя от двете дати има по-ранно историческо основание?

За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем към първите писмени свидетелства за мъченичеството на св. Злата. Нейното житие е записано от преп. Никодим Светогорец, съвременник на светицата, и е включено в неговия прочут сборник „Нов мартирологий“ (Νέον Μαρτυρολόγιον), издаден през 1799 г., само четири години след мъченическата ѝ кончина. Основен източник на сведенията е йеромонах Тимотей, бивш игумен на светогорския манастир „Ставроникита“, който лично познавал мъченицата и бил свидетел на страданията ѝ. В самото житийно повествование се посочва, че тя завършила земния си живот през октомври 1795 г., без изрично да е уточнен денят.

Сред спокойните води на Малкото Преспанско езеро е разположен неголемият остров „Свети Ахил“. Днес той изглежда почти извън времето: нисък хълм, малко селище, тръстики и руините на огромна средновековна базилика, от чиито разрушени стени се откриват гледки към езерото и околните планини. Трудно е човек да си представи, че преди повече от хилядолетие тук е било едно от най-важните средища на държавата на цар Самуил, а големият храм на острова е бил свързан едновременно с мощите на св. Ахилий Лариски, с църковната организация на държавата и с владетелската династия. 

Още по-трудно е да се предположи, че под каменния под на тази базилика през 20 в. ще бъде направено едно от най-известните археологически открития, свързани със Самуиловата епоха: гръцкият архитект и археолог проф. Николаос Муцопулос ще разкрие непокътнато погребение, което ще идентифицира като гроба на цар Самуил. За да разберем обаче защо тази идентификация е толкова впечатляваща, трябва да видим не само самия гроб, а и мястото, където е открит.

... Във време на Руско-турската война, в град Търново руската власт беше образувала една комисия за нареждане на бежанците – „для призрения беглецов“. Член на тая комисия бях и аз. Жребий ми се падна да нареждам бежанците в гр. Елена и околията му. Гражданите от Елена и жителите по селата се отличават по своята религиозност. Те са православни и добри християни. Две недели престоях. Обиколих и селата. Нареждането на бежанците не можа да стане задоволително. Не ги приемаха. Две бяха причините.

Първата: чорбаджиите в града давали на селяните пари с лихва „на зелено“. На хармана прибрали всичкото жито от цялата околия. Затворили го в здрави хамбари и не го продават. Военно време е, ще стане много скъпо. Чакаха голямото му поскъпване. Селяните се извиняваха и казваха: „Ние нямаме храна за себе си, где ще можем да храним и бежанците: чорбаджиите не продават житото“.

Втората: гражданите ненавиждаха бежанците. Казваха: „Ако бежанците бяха били добри хора, щяха да си седят по селата и по домовете и нямаше да дойдат тук да ни безпокоят“. 

По молба на нашата читателка Р. А. разказваме накратко за това многовековно здравно учреждение на гръцката православна общност в столицата на Османската империя, а днес най-голям град на Република Турция – Истанбул.

Болницата е в близост до храма при целебния извор Живоприемни източник в местността Балъкли и е една от трите болници, поддържани от гръцката общност в мегаполиса край Босфора, в който живее и над 95% от оредялата гръцка етнорелигиозна общност в югоизточната ни съседка. Другите две болници се намират в кварталите Галата и Таксим, северно от залива "Златният рог" (превод от турското наименование "Алтън бойнуз"; гръцкото име на залива е «Кератион», в превод „рогче“ и „рожков“ заради формата му).

Голямата по размери сграда на болницата пострада сериозно от пожар на покрива и най-горния етаж на 4 август 2022 г. и така привлече вниманието на международната общественост. Самата болница е основана още през 1753 г. от сдружението на бакалите. Първоначално е била малка дървена сграда, която изгоряла при пожар през 1790 г.

Първите пет недели на Великия пост съдържат в себе си синтезиран разказ за това какво означава да си християнин. По този начин Църквата всъщност ни разкрива сърцевината на нашата християнска вяра. Интересно е, че тяхната последователност се е оформила постепенно – чак до нетолкова далечния 14 век. И в това виждаме не само признак за свободата на църковната мисъл и литургично творчество, но и за учителството на Светия Дух в Църквата (Йоан 14:26). Двете неща са свързани – способността на Църквата (тоест, на вярващите) да бъдат ученици, да учат, предполага и вдъхновението от страна на Светия Дух. И така, в наши дни първите пет недели на Великия пост ни предлагат удивителен разказ, който последователно ни отвежда до въпроса: как трябва да посрещнем Великия ден на Възкресението.

И така, първата неделя на поста е Неделя Православна – тя насочва вниманието ни към явлението на Църквата. Постът е призив. Той е призив за среща (Мат. 9:15). Бог ни призовава към една особена среща със Себе Си, която може да се случи само в Църквата. Не бива да мислим, че Бог „общува“ с човека само в Православната църква. Това не е възможно, защото Бог е Творец на цялото небе и на цялата земя, на всички хора – на вярващи и невярващи, на грешници и праведници. За абсолютно всички Бог промисля; по един тайнствен начин Той участва в живота на всеки един човек, роден на тази земя.