В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога,
а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове (1 Иоан. 4:10)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

За великия празник на Рождеството на нашия Спасител е казано и може да се каже много. Над дивното тайнство на Боговъплъщението са разсъждавали най-големите отци и учители на Църквата, а и едва ли на света има християнин, който да не се е замислял в себе си над онова, което празнуваме в деня на Рождество Христово. Ако обаче се опитаме да предадем най-дълбокия смисъл, съдържанието на този празник с най-малко думи, то те ще са, че това е тържеството на Божията любов. На онази себежертвена и непостижима за човешкия ум любов, с която „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него… да има живот вечен“ (Иоан 3:16).

Христос воскресе! 

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

В днешния десети ден на месец май, в който богослужебно отбелязваме празника Преполовение, една знаменателна годишнина украсява още повече календара на родната ни Българска православна църква: в средата на периода между Пасха и Петдесетница през настоящата година се изпълват седем благословени десетилетия от акта на третото в нейната хилядолетна история провъзгласяване на патриаршеското ѝ достойнство.

На 10 май 1953 г., в последния ден от работата си, Третият църковно-народен събор на Православната ни църква взема историческото решение за възстановяване на нейния патриаршески статут – решение, чрез което поправя една историческа несправедливост и сбъдва мечтите и надеждите на поколения православни християни от българския род, отдали силите и живота си за духовната ни свобода и църковната ни независимост.

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Радостната вест за Възкръсналия от мъртвите Господ Иисус Христос и тържеството на живота сгрява сърцата и просвещава умовете ни, прогонва далеч от нас всяка тревога, мъка и отчаяние, укрепва и утвърждава вярата ни, и озарени от Светлината на Възкресението, ние отново ликуваме с пасхалния поздрав:

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Възкръсна Христос и смъртта завинаги изгуби властта, която имаше над човешкия род! Възкръсна Христос и мракът отстъпи пред Светлината, която не можеше да обземе! Възкръсна Христос и животът се възцари! И макар в нашия свят и днес да сме свидетели на изблиците на злото, ние обаче знаем, че неговото тържество е само привидно, защото цялата му власт беше „погълната с победа“ (1 Кор. 15:54). И затова вече не скърбим като такива, „които нямат надежда“ (1 Сол. 4:13), защото: „Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта победи и на тия, които са в гробовете, живот подари!“ (Тропар на Пасха).

На датата десети март институциите на българската държава и нашата общественост отбелязват деня, в който през 1943 г., в най-мрачните часове на Втората световна война, когато изходът ѝ изобщо не е бил ясен, с колективните си усилия нашият народ е спрял депортирането на сънародниците ни от еврейски произход, българските евреи, към нацистките лагери на смъртта.

Ролята на Българската православна църква в това дело никога не е била забравяна и всякога е била подчертавана, особено от еврейската общност, за което сме признателни. Поради това няма нужда, а и не приляга на Църквата да изтъква свои заслуги, още по-малко за това, че в един определен, труден исторически момент е постъпила по единствения възможен за нея начин, а именно – в съзвучие с повеленията на православната вяра.

Ангелското благовестие отеква днес из цялата Вселена, възвестявайки откриването на великата тайна на благочестието: „Бог се яви в плът“ (1 Тим. 3:16). Роди се Спасител, Който е Христос Господ (Лука 2:11), а с Неговото Рождество изгря „истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света“ (Иоан 1:9). Изгря „Слънцето на правдата“ (Мал. 4:2) и за човечеството настъпи нова епоха: епоха на светлина и нова надежда, епоха на благоволението и благодатта (2 Тим. 1:9) – епоха, в която ние вече не сме сами, защото „с нас е Бог“ (Ис. 8:10; Мат. 1:23).

Благовестието на небожителите днес звучи и навсякъде около нас: в нашите домове и в нашите храмове. То изпълва душите и сърцата ни, съгрявайки ги с онази най-истинна и чиста радост, която може да ни дарува единствено съзнанието и усещането за Божието присъствие. Пребъдвайки в това присъствие, възродени от „Словото на живота“ (1 Иоан. 1:1), ние вече не сме заложници на врага на човешкото спасение, защото с раждането на Христа, с Неговото Възкресение и славно Възнесение дойде и ново раждане на човеците, което е раждане за Царството Божие и вечния живот.