На датата десети март институциите на българската държава и нашата общественост отбелязват деня, в който през 1943 г., в най-мрачните часове на Втората световна война, когато изходът ѝ изобщо не е бил ясен, с колективните си усилия нашият народ е спрял депортирането на сънародниците ни от еврейски произход, българските евреи, към нацистките лагери на смъртта.

Ролята на Българската православна църква в това дело никога не е била забравяна и всякога е била подчертавана, особено от еврейската общност, за което сме признателни. Поради това няма нужда, а и не приляга на Църквата да изтъква свои заслуги, още по-малко за това, че в един определен, труден исторически момент е постъпила по единствения възможен за нея начин, а именно - в съзвучие с повеленията на православната вяра.

Ангелското благовестие отеква днес из цялата Вселена, възвестявайки откриването на великата тайна на благочестието: „Бог се яви в плът“ (1 Тим. 3:16). Роди се Спасител, Който е Христос Господ (Лука. 2:11), а с Неговото Рождество изгря „истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света“ (Йоан. 1:9). Изгря „Слънцето на правдата“ (Мал. 4:2) и за човечеството настъпи нова епоха: епоха на светлина и нова надежда, епоха на благоволението и благодатта (2 Тим. 1:9) – епоха, в която ние вече не сме сами, защото „с нас е Бог“ (Ис. 8:10; Мат. 1:23).

Благовестието на небожителите днес звучи и навсякъде около нас: в нашите домове и в нашите храмове. То изпълва душите и сърцата ни, съгрявайки ги с онази най-истинна и чиста радост, която може да ни дарува единствено съзнанието и усещането за Божието присъствие. Пребъдвайки в това присъствие, възродени от „Словото на живота“ (1 Йоан. 1:1), ние вече не сме заложници на врага на човешкото спасение, защото с раждането на Христа, с Неговото Възкресение и славно Възнесение дойде и ново раждане на човеците, което е раждане за Царството Божие и вечния живот.

Това ангелско благовестие, прозвучало за пръв път в нощта на Рождеството, остава постоянен призив и към всички човеци – навсякъде и във всички времена: да прославяме Бога, да пазим Неговия мир (срв. Йоан. 14:27), да имаме блага воля едни към други, за да бъдем достойни и благодарни за Неговата неизменна любов и милост към нас.

Светлината на Възкресението ярко озарява днес цялата Вселена и чистата радост от победата на изгрелия от гроба Живот ни въздига високо над всичко земно – над всяко страдание, горест и безнадеждност, като преизобилно изпълва душите и сърцата ни, за да възкликнем, тържествувайки:

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Животът надви Своя изконен враг, божествената светлина разпръсна мрака и пред нас е единствено празният Господен гроб, като безмълвно свидетелство за безсилието на злото и смъртта. Свидетели на това тържество на Живота сме и ние, които не сме видели, но сме повярвали (Йоан. 20:29), и свидетелството ни е истинно, тъй като то извира дълбоко от нашите сърца. С очите на вярата виждаме и знаем, че всяко тържество на злото и смъртта в този свят са само временни и привидни, тъй като смъртта няма дял в живота, а затова е била и победена от Този, в Когото всички ще оживеем. Надмогната и посрамена, тя вече не е страшна за нас, защото беше „погълната с победа“ (1 Кор. 15:54), и вече никой не бива да се бои от смъртта, „понеже Спасовата смърт ни освободи от нея“ (св. Йоан Златоуст, Похвално слово за Пасха).

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Пред прага на още една година от дългия низ на времето, броени дни преди с нова надежда за бъдещето да се поздравим с Новолетието, отново отбелязваме единственото истински ново събитие в историята на човечеството – Рождеството по плът на Божия Син и наш Господ Иисус Христос. С най-дълбока духовна радост и благодарение прославяме тайнството на Богочовечеството, ставайки свидетели на откриването на умълчаваната от вечни времена тайна (Рим. 14:24), която свети апостол Павел справедливо нарича „велика тайна на благочестието“, понеже, ето: „Бог се яви в плът“ (1 Тим. 3:16). Бог, Който „в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците“ (Евр. 1:1), днес, в лицето на Своя Единороден Син, се ражда като Човек и заживява сред човеци, та с това да извърши онова обновление на нашата природа, което единствено можеше да я върне отново към първоначалната ѝ красота и съвършенство.

Божият Син дойде в нашия свят тихо и с божествено смирение, беше посрещнат не с блясък и царствени почести, а с удивлението на витлеемските пастири, които първи се удостоиха да чуят ангелското благовестие: „Днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ“ (Лука 2:11). На това смирение Той ни учи и до днес (Мат. 11:29).

Възлюбени във Възкръсналия Господ Иисус Христос чеда на светата ни Църква,

Пребъдвайки в пълнотата на пасхалната радост, съпреживявайки удивлението на жените-мироносици пред победата на Спасителя над смъртта, засвидетелствана от ангела и празния гроб, с архипастирска любов приветстваме и поздравяваме всички вас с най-радостния от всички поздрави: ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

„Възкръсна Христос и се радват ангелите! Възкръсна Христос и живот се въдвори! Възкръсна Христос, и нито един мъртвец няма в гроба, защото Христос, Който възкръсна от мъртвите, за умрелите стана начатък“ (из Похвално слово за Пасха от св. Йоан Златоуст). Адът, тлението и смъртта изгубиха своята власт над човека, защото вече Христос е Този, Който притежава „власт над всяка плът“, за да даде на всички, които вярват в Него, „живот вечен“ (Йоан. 17:2). Защото Той затова дойде: за да имаме живот и да го имаме в изобилие (срв. Йоан. 10:10).