Отново неизказаната Божия милост се докосва до сърцата ни, изпитвайки радостта от свещената Пасха – Празник на празниците и Тържество на тържествата! В този пресветъл ден на всеславното Христово Възкресение светата Православна църква ликува духовно, „виждайки Царя Христа да просиява от гроба като Жених.“

О, Пасха велика и пресвета, Христе! О, Премъдрост и Слово Божие, и Сила… Думата „Пасха“ означава преминаване – преминаваме от тлението към нетлението, от смъртта към живота, от греха към спасението, от временното към вечното, от „долината на плача“ (Пс. 83:7) и „смъртната сянка“ (Пс. 22:4) към невечерния ден в „Новия Йерусалим“ на Божието царство.

„Днес във Витлеем Христос се ражда от Дева.

Днес Безначалният приема начало и Словото се въплъщава.

Небесните сили се радват и земята с човеците се весели.

Мъдреците поднасят дарове, пастирите проповядват чудото,

а ние непрестанно пеем: Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение“

(Преп. Йоан Дамаскин)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Дивното славословие, с което ангелското войнство посреща раждащия се в света Син Божи, нашия Господ, Изкупител и Спасител Иисус Христос, е вдъхновило някои от най-прекрасните химни, с които през вековете Отците на Църквата са украсили нашето богослужение. С малко думи, изпълнени с несравнимо по своя смисъл и дълбочината си съдържание, песента на ангелското войнство съгрява и днес сърцата ни с неземна радост: чиста и светла – радост, която превъзхожда всяка друга, която бихме изпитали в нашия скръбен свят. Тази радост, която възвестиха светите Божии ангели на скромните витлеемски пастири, вече две хилядолетия е достояние на всяко вярващо и търсещо Бога сърце. Тя е достояние и на всеки един от нас, изпълвайки ни не само в деня на Христовото Рождество, но и във всички дни и години от живота ни, независимо от изпитанията, през които преминаваме. Тази радост е с нас и днес, когато заедно с цялата Църква ние отново посрещаме идващия сред нас Богомладенец.

Патриаршеско и синодално послание по повод 1160 години от Покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на българската азбука

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Обични в Господа чеда на светата ни Църква,

В светлите дни на изобилна Пасхална радост, когато вестта за Възкресението звучи навсякъде около нас и сърцата ни са преизпълнени с благодарност към Бога за Неговата безгранична любов и бащинска грижа към нас, във втория ден на месец май празнуваме и паметта на светия равноапостолен български княз Борис Първи Михаил Покръстител. С неговото име и неговото колосално по мащабите и значимостта си дело свързваме най-важния духовен, културен и цивилизационен избор, който народът ни е направил през цялата своя хилядолетна и изпълнена с превратности история. Всичко онова, което сме днес като народ и общество, като Църква и държава ние дължим първом на Бога, Който е Подателят на всяко благо и добро, и след това на светия наш равноапостолен владетел. На този, който – в благоприятното за това време – пое пред Бога и поверения му от Него български род историческата отговорност да свърже завинаги съдбините ни със светото и спасително Православие, създавайки и всички необходими условия за утвърждаването ни в неговите исконни и непреходни истини.

Христос воскресе!

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Вестта за Възкресението на Сина Божий е радост за човешкото сърце. Нашето свидетелство за Победителя на смъртта, разпнатия и възкръснал наш Господ и Спасител Иисус Христос, е свидетелство на радостта, на вярата и надеждата. А затова и проповедта ни за Христовото Възкресение е проповед за тържеството на живота – за победата, която е била удържана, заради нас, от нашия Бог и Творец, Който е Самият Живот и единствен Източник на живота. Който от любов сътвори света и човека и Който – отново в изява на Своята безпределна любов – стана и нашият Спасител от греха, тлението и смъртта (срв. Йоан. 3:16; 10:10). В Деня на Възкресението ние прославяме победата на Живота.

Вярата на Църквата в чудото на Възкресението е вяра, която се основава на лично свидетелство. Гласът на Църквата и до днес е гласът на жените-мироносици – тези първи свидетелки на Възкресението. Това е и гласът на светите апостоли, които в продължение на четиридесет дена след Пасха общуваха с възкръсналия Спасител и станаха „очевидци на Неговото величие“ (2 Петр. 1:16). Това е гласът на свети апостол Тома, който след като се увери лично в истинността на Възкресението изповяда: „Господ мой и Бог мой!“ (Йоан. 20:28). Това е гласът на всички светии, които с Христовата благодат победиха в борбата с греха и станаха причастници на Христовото възкресение. Това е гласът на светата Църква, която и днес не престава да благовести и да проповядва Евангелието на царството Божие достъпно за всички човеци, чрез вярата във Възкръсналия Спасител и живот по Неговите заповеди.

Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение

(Лука 2:14)

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Дивната вест за Христовото Рождество, всеки път поновому възприемана и преживявана, ни припомня за най-дълбоката дадена на човеците радост. Откъсва ни от всичко, което е злободневно и преходно, и ни насочва към началата и най-дълбоките тайни на битието, видени в светлината на събитието, което веднъж и завинаги променя и осмисля цялата история на човечеството. Помирява ни с небесата и повторно отваря за всекиго от нас дверите на Царството Божие – Царство на светлината и любовта, на мира и радостта.

Благовестено от ангелите, явено на пастирите и безсловесните животни, почетено с поклон от човешката мъдрост, чудото на Христовото Рождество ни помага да търсим и откриваме истинския смисъл на нашето съществуване; да надмогваме всяка безутешност и безнадеждност, да живеем свободни от суетата на нашия свят и да гледаме нагоре: към Божията слава и небесното ни Отечество, като знаем, че „имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно“ (2 Кор. 5:1).