Всеки християнин знае притчата за Страшния съд, в която Иисус Христос ни показва единствения критерий, по който Бог ще отсъди дали сме били Христови: способността ни да състрадаваме на ближните си, да излезем от комфорта на егоистичното си бездействие, за да помогнем на човека в беда. Всички помним страшните думи на Господа от този евангелски текст, изречени към онези християни, които са останали глухи и безмълвни пред нещастието на хората около тях: „Идете от Мене, проклети, в огън вечний. Никога не съм ви познавал, защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте… истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили“ (Мат. 25:41-45).

И обратно: „дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте“ (34-36 ст.). Тези думи всеки християнин се надява да чуе лично на нелицемерния и затова страшен Христов съд.

Затова през вековете Църквата винаги се е стремяла да създаде подходящи условия за верните да проявят на дело своята любов към страдащите – които във всяко време изобилстват. Ранната Християнска църква извършва революция в обществените отношения и създава първите обществени организации за милосърдна дейност, като в центъра са най-презрените, най-безполезните за града и всяко населено място хора. В езическия свят единствено държавата и градската управа упражнява някакви социални функции и то само за отделни социални групи – войници-инвалиди, осиротели семейства на военни и др. под. Докато Църквата изведнъж казва: Търсите Христос? Ето Го – лежи безпомощен на пътя, в затвора, няма дом, гладен е… Това преобръща нагласите на хората и разкрива в тях потенциала на добротворчеството – именно така се ражда доброволчеството в християнския свят, което е неоспорима ценност и в днешата постхристиянска цивилизация.

[За точене като текстов файл тук]

1. Уводни бележки 

Основанията на християнската мисия и възможностите, които българската православна църква днес има за осъществяване на благотворна мисионерска дейност не могат да не подтикнат към теоретическо осмисляне на съвременното мисионерство на православния християни и към намирането на практическите начини на мисионерско служение сред обществото. Това теоретическо обобщение приема вида на виждане и на идея за мисионерската дейност, което на практика е концепцията за тази дейност.