Мобилно меню

4.9189189189189 1 1 1 1 1 Rating 4.92 (74 Votes)
1_5.jpgили малки размисли за „тия малките“

В разгара на циганското лято целият свят ни видя резила и разбра, че в нашата държава има проблем както с етническата толерантност, така и с крадливите и безнаказани престъпници. Църквата обаче се представи пред света в изцяло положителна светлина. В критичната ситуация БПЦ призова за солидарност и справедливост, във всички храмове се прочете посланието на Патриарха, отслужиха се молебени за народно единство и мир. Православните ни съвести се успокоиха, защото от институционално най-високото място и от митрополитите се чуха благи и мъдри думи в подкрепа на най-окаяните и бедни наши съграждани, проявено беше разбиране към хората без подслон и препитание. Прекрасни думи, още по-прекрасно щеше да бъде, ако бяха подкрепени и с дела към „тия малките“, които Бог ни е предупредил да не презираме, защото „техните техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен“.

Какво имам предвид.

2.4565217391304 1 1 1 1 1 Rating 2.46 (46 Votes)
[За точене като текстов файл тук]

1. Уводни бележки 

Основанията на християнската мисия и възможностите, които българската православна църква днес има за осъществяване на благотворна мисионерска дейност не могат да не подтикнат към теоретическо осмисляне на съвременното мисионерство на православния християни и към намирането на практическите начини на мисионерско служение сред обществото. Това теоретическо обобщение приема вида на виждане и на идея за мисионерската дейност, което на практика е концепцията за тази дейност. 

Още в самото начало ще направя следната уговорка:  в изложението на концепцията говоря от личен опит като богослов и мисионер и в следващите редове споделям личното си виждане по въпросите на християнската мисия и по-специално на православното мисионерско служение, описани тук под формата на идейна платформа, на виждане, на концепция. Макар и мисионер с едва десетгодишен мисионерски опит, смея да мисля, че дори малкото, което притежавам в областта на мисионерството и което мога да предам на другите, би могло да бъде от полза за четящите тези редове: било миряни, било свещенослужители и архиереите, било хора, които нямат специално отношение към християнството или към религията като цяло. 

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (17 Votes)
Радостина АнгеловаСкъпи приятели от сайта „Двери на Православието”,

Иска ми се да поставя на обсъждане една тема, по която за съжаление твърде малко се дискутира в БПЦ – социалната дейност в Църквата или т. нар. на църковен език „дякония”. От срам ли, от инертност ли, от липса на ясни идеи и опит какво точно да се прави ли... не знам. Но е факт, че по тази тема най-често се говори с половин уста, а още по-малко пък се прави нещо. Да, хората, които се интересуват поне малко от темата, може би знаят за Дневния център за деца с увреждания към Фондация „Покров Богородичен”; за Дома за безпризорни на о. Иван от Нови хан; за неколцината свещеници, които обгрижват наркозависими; от време на време четем за летни лагери за деца сираци в някои манастири, организирани от хора с добри сърца; научихме и за заниманията по вероучение за деца с увреден слух; за една-две трапезарии за бедни и други тук-там инцидентно случващи се инициативи, но те са по-скоро изключения, а не обичайно развиваща се дейност в нашата Църква. Напоследък за нея се говори най-често когато избухне скандал (които не бяха малко в последните години – последният от тях прозвуча особено зловещо – изгонените от Троянския манастир хора с увреждания), а социалната й дейност си е направо „бяла лястовица” дори в църковните, да не говорим в светските медии...

4.7647058823529 1 1 1 1 1 Rating 4.76 (17 Votes)
„Вся­ка на­ция тряб­ва да има на­бор от прин­ци­пи и це­ли, ко­и­то да обе­ди­ня­ват хо­ра­та, жи­ве­е­щи в ед­на стра­на. Един от те­зи прин­ци­пи ­ со­ци­ал­на­та от­го­вор­ност ­ се фор­ми­ра у чо­ве­ка в про­дъл­же­ние на це­лия му жи­вот. Важ­на ро­ля в то­зи про­цес иг­ра­ят ар­ми­я­та и Цър­к­ва­та ­ най-ав­то­ри­тет­ни­те въз­пи­та­тел­ни ин­с­ти­ту­ти на на­ше­то об­щес­т­во” ­ та­ко­ва изяв­ле­ние е нап­ра­вил не­от­дав­на но­во­из­б­ра­ни­ят рус­ки пре­зи­дент Дмит­рий Мед­ве­дев.

Пър­ви­ят офи­ци­а­лен акт, пос­та­вящ на­ча­ло­то на вза­и­мо­дейс­т­ви­е­то меж­ду Рус­ка­та пра­вос­лав­на цър­к­ва и Рус­ка­та ар­мия, е съв­мес­т­но­то За­яв­ле­ние, под­пи­са­но на 2 март 1994 г. от све­тей­шия пат­ри­арх Алек­сий II и то­га­ваш­ния ми­нис­тър на от­б­ра­на­та Па­вел Гра­чов.

В Русия в нас­то­я­щия мо­мент дейс­т­ва Съг­ла­ше­ние за сът­руд­ни­чес­т­во от 4 ап­рил 1997 г., съ­що под­пи­са­но от све­тей­шия пат­ри­арх и ми­нис­тъ­ра на от­б­ра­на­та.

3.6666666666667 1 1 1 1 1 Rating 3.67 (3 Votes)
- Ваше Високопреосвещенство, много критично се изказахте за стенописите в храма в Пампорово. Какви са конкретните ви забележки?

- Едно църковно изкуство трябва да се подчинява на свещения канон. Светата Библия ни съветва: Духа не угасвайте. И ние, ако привнесем по нещичко от себе си, без да се съобразяваме с прототипите, които са ръководили векове наред творците на свещени литургически църковни изкуства, ние ще угасим духа на светото православие. Затова аз държа храмът да изглежда православно. Той трябва да говори за вечността на Бога, за това, че Бог е същият вчера, днес и вовеки. Трябва да отстояваме с добра воля свещената традиция на църковните изкуства.

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.