От Русе до Тулча и обратно
Има събития, за които си струва да участваш в тях. И това беше едно от тях. Когато получих лична покана от кмета на Тулча да участвам на 30 юни в освещаването на бюст-паметника на българския войвода Стефан Караджа, мисълта ми се отправи към най-отдалечения край на нашата епархия от времето преди Освобождението (по време на Българската екзархия, когато Северна Добруджа в църковно отношение е в нейните граници).
На Петровден отслужих света литургия във възстановения храм на всички светии в Русчук града. Слава Богу! По молитвите на всички светии и на честваните първовърховни апостоли Петър и Павел хванахме друма към Тулча. А това са цели 350 км по суша. Далеч му е било на дядо Григорий Доростоло-червенски. Затова е гласувал пълно доверие на своя викарен епископ там Климент Браницки (Васил Друмев).
Огромната възрожденска църква „Св. Петка” в с. Видраре, Тетевенско, която някога на празници е побирала цялото население, сега тъне в мрак и прах. Западно от нея се издигат няколко надгробни паметника, един от които е по-стар. Върху плочата е издълбан силуетът на свещеник с калимавка и малка брадичка, както и дълъг оплетен надпис. Това е едно от малкото запазени материални свидетелства за земното житие-битие на известния в този край свещеник Георги Даков Тутмаников – известен не с броя на литургиите си, а с мащабната си революционна дейност.
