В нашата епоха господства образът. Всички се тревожим да имаме добър образ, за да ни ценят хората, или най-вече за да ценим самите себе си. Тревогата за образа ни сама по себе си не е непременно нещо лошо. Нужно е да я разтълкуваме. В нея има една човешка потребност: човек усеща красотата в себе си, усеща нуждата да бъде добър. Това, бихме казали, е божествено вдъхновение – желанието да обичаме доброто, да обичаме красотата. Тази потребност имаме и по отношение на самите себе си.

Но често не я поставяме върху правилна основа. Красотата ще я намерим, ако работим върху себе си, ако се развиваме вътрешно, ако видим смисъла на нашето съществуване, ако разберем за какво Бог ни е определил, тоест да открием своето призвание и своите дарби, но в Христа. Тези дарби се утвърждават истински, когато разберем, че са Христови и че заедно с Христос ни водят към отношение с човека. Тогава те служат: служат на света, служат на човека, служат на личната ни връзка с всеки човек.

Кратък коментар към пр. 66 на Трулския вселенски събор

Литургичният живот на Църквата е в неразделно единство с нейното канонично Предание. Редица свещени правила на Църквата регулират конкретни богослужебни въпроси. Така например повечето от правилата на Лаодикийския поместен събор (360 г.) се отнасят до различни богослужебни теми и проблеми – до степен някои автори да характеризират тези правила като „Закон [sic!] на Църквата за богослужението“ (1).

Периодът на Великата четиридесетница не е изключение от това. В правилата на Пето-Шестия Трулски вселенски събор (691 г.), който запълва каноническия вакуум, настъпил в периода след Четвъртия вселенски събор (451 г.), намираме различни указания относно този богослужебен период:

Акатистен канон на Пресвета Богородица

(през Великия пост се пее преди Акатиста)

Канон. Глас 4.

Песен 1. Подобен: Ἀνοίξω τὸ στόμα μου (Отверзу уста моя).

Ирмос: Уста ще отворя и ще се изпълни с божествен Дух,

за Майката царствена аз ще изливам слова,

чудесата ѝ със радост ще възпявам,

ще чествам тържествено нейния празник днес.

Пресвета Богородице, спаси ни!

1. Христова си жива книга, запечатана с Божи Дух,

Архангелът славен щом, Пречиста, тебе видя,

каза: радвай се, съсъде, пълен с радост,

избави прамайката Ева от клетвата.

Пресвета Богородице, спаси ни!

2. Адама поправи, ти, Богоневесто, възрадвай се

и адът погубен бе, Всенепорочна, чрез теб,

Дево, радвай се, пречист палат на Царя,

престол свят и пламенен на Вседържителя.

Слава на Отца и Сина, и Светия Дух.

Продължение на беседата "Стават ли днес чудеса?"

И така, чудесата спрели ли са? Не, ни най-малко. Никъде в Свещеното Писание не се казва, че някакъв определен момент Бог ще спре да върши чудеса. Не се казва, че Светият Дух е спрял да действа в първите векове или че след епохата на апостолите чудесата са престанали. Божията Майка непрестанно върши чудеса. Същото важи и за светиите – видяхме това дори само с свети Паисий. И не става дума само за чудото – свети Паисий е извършил толкова много чудеса и ще продължи да върши чудеса. Помислете в колко семейства е влязъл, говорил е с тях, довел ги е в Църквата – храмовете се напълниха през миналия Великден. Дойдоха хора на изповед. Това наистина е чудо. Следователно, чудесата не са престанали.

Тогава какво се е променило?  Там, където хората дълбоко вярват, че Бог може да действа, има и повече преживявания на чудеса и подобни събития. Затова чудесата често се случват там, където хората нямат нищо друго освен молитвата. Когато си в Африка и нямаш нищо друго освен молитвата – Бог действа. А при нас няма да се молиш – ще отидеш да си вземеш един парацетамол. Ще вземеш лекарство, ще отидеш на лекар. И това е правилно, разбира се... Но искам да ви покажа как се променя нагласата на хората към самата възможност за чудо.

Ако човек прочете Евангелието, ще види как Христос постоянно върши чудеса: проповядва, поучава и извършва чудотворни дела. Той посява словото Божие и говори за Божието царство, а същевременно, за да засвидетелства истинността на това царство, извършва чудеса – изцелява слепи, хроми, прокажени и изобщо хора с различни тежки страдания. А аз ви призовавам да четете всеки ден Свещеното Писание, макар и по малко: дори само един откъс от Стария или от Новия Завет, а най-добре и от двата – постепенно ще започнете да виждате как Бог говори в сърцето ви и как животът ви се променя. Та и в Деянията на апостолите ще видим какви велики чудеса са извършвали апостолите. Казва се, че дори чрез сянката на апостол Петър хората се изцерявали; чрез кърпата или дрехите на апостол Павел ставали чудеса. Имало възкресявания на мъртви, изцеления на парализирани, слепи и хроми – на хора с тежки болести.

Но така ли е било през всички времена? Нима през цялата история чудесата и явяванията на светците, на Пресвета Богородица и на Самия Христос са били толкова постоянни и явни?