В живота на човека има трудности и изкушения. Има го дяволът, който посява плевели сред доброто семе. Много хора искат да отстранят плевелите. Господарят на нивата съветва: По-добре не ги пипайте. Оставете ги да израстват заедно до времето на жътвата. Тогава ще кажа на ангелите да извадят плевелите и да ги изгорят.

Ние искаме да изчистим нещата веднага. Той, обаче, съветва: изчакайте. Може би не различавате точно къде е злото. Не разпознавате правилно болестта и заедно с плевелите ще изгорите и самите себе си.

Ние обаче сме сигурни в своята диагноза. И се намесваме решително, за да бъде изчистена нивата на Историята.

Текстът е част от приветствието на монс. Яромир Задрапа на конференцията на тема „Богословие – Църква – общество в диалог“, която се проведе на 23 и 24 ноември в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (тук).

Днес празнувате, представям си с голяма радост и благодарност, стогодишнината на Богословския факултет на СУ „Климент Охридски“. Това е изключително постижение, което отразява един век на ангажираност, размисъл и изследване, и представлява ценен принос към разбирането на богословието и неговото влияние в Църквата и в обществото.

Това събитие, което събира членове както на източните, така и на западните култури в София, ще спомогне за полезното сравняване и обмен на истината на единственото Евангелие на Христос, черпейки от плодотворното наследство и опит на всеки един, със съзнанието, че Църквата е нужно да диша с двата бели дроба (Препратка към изказването на папа Йоан Павел Втори: „Европа трябва да диша и с двата си бели дроба, единият: римокатолическия, другият: източноправославния“, бел. ред.).

В настоящия исторически момент, когато напрежението, радикализацията, причинена от различни фактори, и отрицателните сили, които се възползват от контрастите, се засилват, е очевидно, че Духът говори на Църквата за обновлението и преобразяването, които започват от изпълнението на единството в Христа. Това прави възможно свидетелството в този разделен свят, че има Личност, Божият Син, Който в Своята любов успява да разруши стените на разделението и наистина да насърчи стъпките към срещата и общението.

Проекции на религиозната дискриминация от 19 век

Културкампф е термин от историята на Прусия и Германия, обозначаващ период на политически и идеологически сблъсъци в най-общ смисъл между немското протестантство и немският католицизъм, а в по-тесен смисъл между намиращата се във възход немска държавност, представяна от Ото фон Бисмарк и възприеманото от нея като пречещо на националния възход (по отношение на светското образование, гражданските бракове и пр.), подчинено на папата католическо духовенство. Всичко започва в Берлин през 1870 г. с анексията от страна на Прусия на останалите немски държавици, дала началото на втория (а по-късно и третия) германски Райх. През 1872 г. влиятелният Йезуитски орден е забранен. Редица други закони и административни мерки постигат ограничаване на влиянието на католическата църква в Германия. След период на повече или по-малко интензивни борби, през 1887 г. новият папа Лъв XIII обявява за приключен конфликта, който по думите му „навреди на църквата и не донесе полза за държавата“.