С благо слово и благо действие в служба на малките и онеправдани Христови братя митр. Неофит Видински (1868 – 26 февруари 1971 г.) се превръща в българския пример за добротворец на 20 в. Благодетел на сираци и пастир на Видинска епархия в преломни времена, митр. Неофит оставя след себе си отчетлива историческа следа, която враговете на Църквата искат да заличат чрез умишлена забрава и игнориране на личността му.

Видинският митрополит Неофит е един от най-харизматични църковни лидери у нас през 20 в. Личното му вековно дълголетие (починал е на 103 години през 1971 г.) му позволява да преживее различните етапи на модерната следосвобожденска българска история и да премине през всички йерархични степени на църковното служение. От селски свещеник с основно образование той израства до високообразован и ерудиран митрополит, автор на учебници и книги, председател на Втория църковно-народен събор (1921-1922 г.) и наместник-председател на Св. Синод (1930-1944 г.).

В неговия вековен житейски път ясно се разграничават два периода, белязани от политическата промяна на 9 септември 1944 г.

Първият период от 1889 до 1944 г. е период на съзидание и градеж. Въпреки личната трагедия и душевни страдания, с които започва пастирският му път Видинският митрополит Неофит намира здрава основа в искрената си и дълбока вяра в Бога и преодолява всички изпитания с възхитителна любов и копнеж по Христа, изпълнявайки апостолските думи „и вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2:20). При всяка трудност, която се появява, той не загубва присъствие на духа, не се отчайва, а прибягвайки към Христа, Който е в него, намира начини да я преодолее.

На 14 януари преди точно петдесет години ни напусна нашият учител Апостол Михайлов, богослов и филолог. След продължително боледуване от тежка болест той си отиде от нас може би не пълен с години, но пълен с трудове и добри дела, оставил светъл спомен преди всичко у своите хиляди ученици от Пловдивската и Софийската духовна семинария, но също така и в цялата ни църковна общност и в интелектуалните ни среди като добър преподавател, научен работник и опитен лексикограф.

Апостол п. Михайлов Апостолов е роден на 22 ноември 1910 г. в с. Константиново, разположено южно от Варненското езеро, на няколко километра от морския град. Родителите му са били преселници от радомирските села Дебели лаг и Извор. Баща му Михаил е бил свещеник в с. Константиново и в гр. Провадия, а после близо двадесет години е служил в Доростоло-Червенска епархия, в гр. Силистра, където Доростоло-Червенски митрополит Михаил го назначава за архиерейски наместник и отличава с титлата иконом – тогава рядко давана.

Доклад на Павловите четения в гр. Верия (Бер), Гърция, 2013 г.

Ваше Високопреосвещенство, сърцето ми е изпълнено с радост и ликуване, защото отново имам възможността да бъде във Вашата богоспасаема епархия, във Вашата апостолска св. епархия, в празничната атмосфера на честванията на нейния основател, апостола на народите Павел – Деветнадесети Павлови четения. Благодаря на нашия Господ за тази възможност, както и на Вас за Вашата любезна покана.

Дължа ви и особена благодарност за това, че по вдъхновение свише Вие решихте да почетете днес Божия човек, клирика на митрополията на Халкида и многоценна украса за нашата църква, вече повсеместно известния с добродетелта си старец Яков (Цаликис), харизматичния игумен на нашия исторически манастир „Преп. Давид“.

Вие поискахте от мое смирение да споделя моето свидетелство за вярното и светоносно чедо на Църквата и аз с изпълнено с благодарност сърце проявих послушание. И ето ме днес пред всички вас, заедно с произхождащия от Вашата епархия мой духовен син и игумен на „Преп. Давид“ отец Гавриил Еманулидис и родения в гр. Халкида професор по богословие в Солунския Аристотелев университет Анестис Кеселопулос.

Старецът Софроний е от хората, за които можеш да говориш години наред. От мига, когато Бог ме благослови да се запозная с него, аз неведнъж съм говорил и писал за него, а различни мои статии за него бяха включени и в книгите ми. Той оказа силно влияние на моя богословски и свещенически живот. Освен различните статии аз написах и книга, озаглавена Зная един човек в Христа, в която се опитах да опиша неговата личност и устното му слово. Образът му обаче е толкова неизчерпаем, че няколкото написани от мене текста не могат да изчерпят цялата личност на стареца, богословието и живота му. Всеки път пред нас се разкрива нова страна от неговата богата духовност.

Старецът Софроний често говореше за лицето-ипостас на Бога и на човека и цялото негово богословие се градеше около този важен въпрос. Това се дължи на факта, че самият той, след едно продължително търсене на безличния Бог в индуистката философия, лично среща Бога в лицето на Христос, в нетварната светлина; вижда, че Бог е личност и затова тази тема заема централно място в богословието му.

В тази своя беседа ще се опитам да представя някои характерни черти на неговата личност, променена под влиянието на съвършеното Божие действие.

Посвещава се на 80 години от рождението и 5 години от гибелта на протойерей Павел Аделгейм. За неговата мъченическа смърт през 2013 г. може да прочетете тук

В малък руски град почти 40 години живя един обикновен православен свещеник. При среща на улицата познати и приятели го поздравяваха с особено уважение. Но и мнозина други случайни минувачи неволно забелязваха този човек. Причината е не толкова силното куцане, подсказващо наличието на голяма протеза, и не расото, а красивото лице с правилни черти, което с приветливостта си рязко се открояваше на фона на обичайно тревожните, често намусени физиономии. Погледът на свещеника искреше от радост и не се плъзгаше над околните, както се случва при хората, уморени от живота. Очите му запазваха вниманието, свойствено на децата, готови да се изумят пред разкрилото им се чудо на света.

Във всичко останало, гледайки този скромно облечен човек, беше трудно да се предположи, че неговото мнение по най-различни въпроси – от църковните до светските – ще има значение за все повече хора, включително известни и значими, както от Русия, така и от много страни в чужбина. Внезапната му мъченическа смърт се превърна в онзи тласък, който започна да разкрива действителния мащаб на личността му, и колкото повече се отдалечава денят на неговата гибел, толкова по-значим става отец Павел. Една от причините за сегашната му широка известност, разбира се, е биографията му, събрала в един възел немалко събития: дългите скитания и страданията на оцелял след разстрела на близките, неправедните гонения заради вярата, поразителната устойчивост, проявена в затвора…