На планината си се преобразил, Христе Боже, и Твоите ученици, доколкото можеха да понесат, видяха славата Ти, та когато Те видят разпнат, да разберат Твоето доброволно страдание, а на света да проповядват, че Ти си наистина сиянието на Отца.

Кондак на празника

Защо сред многото събития от живота на Христос Църквата е извела като важно Преображението и дори му е посветила специален празник на 6 август?

Свидетели на това събитие са били само трима души, и по всичко личи, че то не заема някакво изключително място в историята на Спасението. И все пак в този празник има нещо, което се отнася до самата същност на Боговъплъщението.

Проповед за Неделя 9-та след Петдесетница

От днешното евангелие – Мат. 14:22-34 - произлизат три главни поучения:

1. Оттегляйки се да се помоли Христос превръща физическата самота в духовно общение с Бога.

2. Иисус оставя учениците сами да се борят с морската буря, за да разберат колко необходима е за човека Божията помощ в трудни ситуации

3. Корабът, обхванат от морската буря, представлява Христовата Църква във враждебния свят.

Христос се оттегля да се помоли насаме, за да ни научи да благодарим на Бога за всяко постижение в нашия живот. Моли се насаме, за да не бъде хвален от множеството, което наситил, умножавайки хляба и рибата.

Евангелието на Неделя 5-а след Петдесетница ни дава три основни поучения:

• Дори и демоните изповядват божествеността на нашия Господ Иисус Христос и факта, че Той е Спасителят на света;
• Милостивата любов на Иисус освобождава хората от властта на злите духове;
• Материалната загуба може понякога да бъде форма на порицание за прекалено поробените от материална печалба.

Иисус бил посрещнат в Гадаринската страна от двама бесновати, които били много зли, гневни и опасни. Те живеели в гробищата и това символично показва, че се намирали в състояние на духовна смърт, т.е. на пълна изолация от общността. Двамата бесновати били изпълнени със злоба и мразели останалите човеци и били изключително агресивни към тях. Фактически, не те самите проявявали насилие към хората, а злите духове, които ги обладали. Евангелието ни посочва, че злите духове, които обладали двамата, използвали техните гласове и викали: „Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?“ (Мат. 8: 29).

Поздравление от Негово Светейшество Българския патриарх Даниил за сборника "Един е нашият Учител - Христос"

Нашето първо запознанство с проф. Иван Желев Димитров е свързано с Хаджидимовския манастир „Свети Георги Победоносец“ в Неврокопска епархия на Българската православна църква, който той посещаваше редовно. Нашият духовен старец приснопаметният Неврокопски митрополит Натанаил винаги се изказваше с любов и уважение към личността на проф. Желев, като той високо ценеше неговата задълбочена научна подготовка и широки познания, съчетани с отговорност и чувствителност за живота и състоянието на Църквата. По-късно имахме възможността да се запознаем отблизо с проф. Иван Желев и в качеството му на университетски преподавател в Богословския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ по време на нашето следване. 

Вярвам в една света, съборна и апостолска Църква

Ежедневно в утринните молитви четем или във всеки случай трябва да четем Символа на вярата. Само че разбираме ли го? Опитваме ли се да вникнем в него? Дори думите: „Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове. Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало“ – съдържат непостижим смисъл, защото тайната на Светата Троица не може да бъде осъзната чрез човешкия ум и дефинирана чрез нашия чувствен опит. Затова и Пресветата Троица си остава обект на вярата, а не на знанието, и човек е готов да се съгласи с това. Обаче, когато стигнем до думите: „Вярвам в една света, съборна и апостолска Църква“ – изведнъж се оказва, че и в Църквата се изисква да вярваме също така безусловно, както и в троичното единосъщие на Бога.