Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (3 Votes)

 MG 2773По повод 80-годишнината на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф предлагаме откъс от неговата книга "Вярвам, затова и говоря", която той издаде в началото на тази година.

Началото, разбира се, положих като студент в Духовната академия, където светоклиментовата вечер се е загнездила здраво в паметта ми със сърдечната атмосфера и задушевната културно-просветна програма на талантливите студенти-богослови.

Веднага в съзнанието ми изпъкна и иконата на чудния ни патрон св. Климент Охридски. Не зная защо, но тази икона, творение на г-н Антон Митов (1905 г.)[1], която е в деканата на Богословския факултет, толкова ми допада и предизвиква такива преживявания у мене, че нямам търпение да ги споделя с вас, досточтими читатели.

Дано да сте имали възможност да стоите, макар и малко, пред тази „жива“ икона, на която св. Климент в архиерейски одежди стои на царските двери в храма с лице към богомолците и чете св. Евангелие, разтворено в ръцете му. Тук именно се състоя моето съдбовно преживяване и размисъл. Питал съм много приятели професори, преподаватели и студенти на кое място е отворил и кое евангелско повествование чете св. Климент в момента? Вдигнатите рамене ме окуражиха сам да си дам отговор. В дълбок молитвен размисъл попитах лично св. Климент да ми помогне и веднага ме осени мисълта, че светителят е отворил Евангелието на св. апостол и евангелист Йоан Богослов и то точно на 21-ва глава. Точно там, където аз разбрах разговора между св. апостол Петър и възкръсналия Господ в следния вид: питам: „Господи, а тоя какво чете в момента?“ И Господ ми отговаря: „Ако искам св. Климент да пребъде и след смъртта си, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми“ (Йоан 21:22).

4.7525773195876 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (97 Votes)

thumb4 DSC07685 4 3Рождественският пост започва на 15 ноември и свършва на 24 декември.

Четиридесетдневният Рождественски пост е последният пост през календарната година, който предшества празника Рождество Христово, когато отбелязваме раждането на нашия Спасител Иисус Христос от Пресветата Дева Мария. Постът е установен от времето на апостолите, но през вековете, както може да се проследи в историята, се е променял и броят на постните дни, и начинът на постене. Първоначално постът е продължавал при едни християни седем дни, при други – малко повече.

Така, както сега постят християните по време на Рождественския пост, Църквата е установила да се пости още през 1166 г., на събор по време на Константинополския патриарх Лука. Тогава за всички християни е било постановено да се пости четиридесет дни преди Рождество Христово. По тази причина той, по подобие на Великия пост, се нарича Рождественска четиридесетница, но се отличава с това, че не е толкова строг, понеже през този пост се разрешава да се яде риба.

Защо е установен Рождественският пост?

Рождественският пост, както и всеки друг пост, е установен от Църквата, за да помогне на вярващите в делата на тяхното спасение. Както казва св. Лъв Велики, „чрез въздържание да осъзнаем, че се нуждаем от очистване, и чрез пост и милостиня да изтребим греха в себе си“. Той още казва, че Рождественският пост е своеобразна жертва Богу за събраните плодове.

„Както Господ, – казва още светителят, – щедро ни е дал земните плодове, така и ние по времето на този пост трябва да сме щедри към бедните“.

4.9261992619926 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (271 Votes)

Bartholomew Patriarch of Constantinople† Вартоломей

по Божия милост архиепископ на Константинопол – Новия Рим

и Вселенски патриарх

До цялото изпълнение на Църквата,

благодат, мир и милост от Създателя на цялото творение,

нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос

Високопреосвещени братя йерарси и възлюбени в Господа чеда,

Влизайки днес с Божието благословение в новата църковна година, с празника на индикта ние почитаме Деня на защитата на природната среда, като въздаваме слава и благодарност на Твореца на всичко за великия дар на творението.

Отново с цялото си сърце заявяваме, че зачитането на творението и постоянната грижа за неговото опазване принадлежат към сърцевината на нашата православна идентичност като един от нейните най-скъпоценни елементи. Църквата приема и учи, че причината за човешкото отчуждение от „твърде доброто“ творение и от ближните ни е отчуждението от Бога. Тя подчертано ни припомня, че няма автентична свобода без Истината и вън от Истината, защото тя е силата, която истински освобождава. „Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32).

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (71 Votes)

thumb4 2022 02 28Днешното Евангелие разказва за това как Христос трябва да пострада, как ще бъде оплют, хулен и убит и как трябва да Го приемем – Него, в Неговите страдания, в Неговата смърт, и какво място да заемем, вярвайки в Него. Или, с други думи казано, днешното Евангелие е за това, какви трябва да бъдем ние като християни и какво е християнският живот.

Когато учениците чуха, че Той трябва да пострада и Той сам лично им каза, че ще бъде убит, двама от тях, Зеведеевите синове, поискаха да пият от чашата, от която Той ще пие, и да се кръстят с кръщението, с което Той ще се кръсти. А това означава: „Вие, като Мои ученици и последователи, ако сте верни докрай, ако наистина сте направили този избор и сте повярвали в Мене и искате да вървите след Мене, няма как да имате друг живот, освен Моя, и няма как да не пиете от чашата, от която Аз ще пия“. Но те поискаха нещо повече от това: те поискаха да седнат от дясната Му страна в Неговото царство като „първи министри“, в буквалния смисъл на думата, и на това Христос им казва: „Но да седнете отдясно и отляво на Мене в Моето царство, не зависи от Мене. Това решава Моят и нашият небесен Отец“. И знаете ли защо им го каза? Защото, за да вървиш след Христос и да си Негов последовател, това трябва да е дотолкова искрено, че да не очакваш някаква награда за него.

4.900826446281 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (121 Votes)

Vazkresenie HristotvoСветлината на Възкресението ярко озарява днес цялата Вселена и чистата радост от победата на изгрелия от гроба Живот ни въздига високо над всичко земно – над всяко страдание, горест и безнадеждност, като преизобилно изпълва душите и сърцата ни, за да възкликнем, тържествувайки:

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Животът надви Своя изконен враг, божествената светлина разпръсна мрака и пред нас е единствено празният Господен гроб, като безмълвно свидетелство за безсилието на злото и смъртта. Свидетели на това тържество на Живота сме и ние, които не сме видели, но сме повярвали (Йоан. 20:29), и свидетелството ни е истинно, тъй като то извира дълбоко от нашите сърца. С очите на вярата виждаме и знаем, че всяко тържество на злото и смъртта в този свят са само временни и привидни, тъй като смъртта няма дял в живота, а затова е била и победена от Този, в Когото всички ще оживеем. Надмогната и посрамена, тя вече не е страшна за нас, защото беше „погълната с победа“ (1 Кор. 15:54), и вече никой не бива да се бои от смъртта, „понеже Спасовата смърт ни освободи от нея“ (св. Йоан Златоуст, Похвално слово за Пасха).

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum