Мобилно меню

4.8888888888889 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (18 Votes)

IgnatiosWithMonksСлед няколко дни Българската православна църква ще избере нов патриарх - личност, от която зависят до голяма степен бъдещото й развитие и облик. Думата „патриарх“ е от гръцки произход и означава „първоотец“, „старши отец“. В ранната църква титулът „патриарх“ се появява през V век и се използва за главния епископ на една автокефална, тоест самостойна църква. Днес в света съществуват девет патриаршии, като Българската е шеста поред в исторически план и първата, която е удостоена с такъв висш статут извън петте ранни патриаршии - Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим.

На 24 февруари за трети път в най-новата ни история след последното, третото, възстановяване на патриаршеското достойнство на Българската църква през 1953 г. ни предстои да избираме патриарх. Това ще се извърши според новия църковен устав от 2008 година.

Уставът предвижда многостепенен избор, което означава, че трима кандидати ще бъдат определени от Светия синод, а от тях патриаршеският избирателен събор ще избере новия предстоятел на Българската православна църква. В този събор участват около 150 делегати - както духовници, така и светски лица, включително и жени.

По право влизат всички архиереи на БПЦ, тоест митрополитите и епископите, които са общо 33. Освен тях всички 15 епархии (духовни окръзи) в страната излъчват свои представители - десет от София и по пет от всички останали, тоест общо 80 души. В София представителите са двойно повече, защото българският патриарх се явява и софийски митрополит.

С по един представител участват и трите най-големи манастира у нас - Рилският, Бачковският и Троянският, които са ставропигиални, тоест на пряко подчинение на Св. синод. Представени са и другите по-малки манастири в страната - по един монах и една монахиня от всяка епархия, както и учители от двете духовни семинарии в София и Пловдив.

Без хора от властта

С други думи - макар че уставът от 2008 г. бе критикуван заради намаляването наполовина на квотата на миряните в изборите, той осигурява една демократична основа за патриаршески избор. По стария устав (от тоталитарния период) в събора участваха и председателят на БАН, представител на съда, на външно министерство, директорът на вероизповеданията и т. н. Новите правила отразиха желанието да се сведе до минимум държавната намеса в избора и да се премахне участието на тези представители в него.

В сравнение с българската практика процедурата за избор на църковен глава в други страни е много по-консервативна. Само духовници участват например в изборите за Вселенски патриарх, за Антиохийски, Сръбски и други.

Многостепенни избори с участието на клирици и светски лица са възприети и в други православни църкви, като, разбира се, процедурата и участниците в нея варират. Например в Руската православна църква няма установен ред. Там правилото за избор се изработва в момента при всеки конкретен случай, както при избора на патриарх Кирил през 2009 г. Тази нерегулираност повдигна в Русия сериозен църковен дебат и искания за ясни правила, които да залегнат в устава на Московската патриаршия.

Защо са прибягвали до слепия случай

Интересна форма на избор на патриарх е използването на жребий. Такава процедура е наложена от практически съображения, за да няма намеса на нехристиянската управляваща власт в избора на патриарх. Например в Персия след приемането на исляма, ако шахът посочи свой кандидат, то е нямало как да му се откаже. Използването на жребия е предотвратявало това.

Днес само в Сърбия патриарх се избира по този начин - чрез жребий. Имената на тримата избрани от Архиерейския събор кандидати се поставят в бели пликове, запечатват се и се поставят в едно Евангелие. Най-възрастният архимандрит в страната изтегля един от пликовете и произнася на глас написаното вътре име.

Избор с жребий се прилага в неправославни църкви като Коптската. Това е била практиката и на несторианските църкви в миналото.

Днес включително и у нас се чуват гласове за въвеждането на жребия. Тази практика обаче е забранена от църковните канони. Тя рядко е била прилагана и ползването й е било по изключение, налагано от обстоятелствата (например при равен брой гласове) и никога като правило. Жребият е бил забранен на Запад през VІ в., на събора на галските епископи в Оксер, а на Изток във византийския номоканон от ХV век.

Бюлетина от... ангел

Начело на Цариградската Вселенска патриаршия през вековете са стоели 232 патриарси и нито един от тях не е бил издигнат с жребий в точния смисъл на думата. Два опита за такъв избор били направени - и двата неудачни.

През 498 г. епископите и византийският император Зенон имали различни мнения относно човека, който трябвало да стане патриарх. По предложение на монарха на престола в дворцовата църква бил поставен запечатан плик с празен лист вътре. Предполагало се, че след неколкодневен пост и молитва Ангел Господен сам ще изпише името на подходящия кандидат, който ще бъде Божи избраник. При отварянето на плика намерили вътре написано името на свещеника Флавит. Флавит скоро починал, а неговите роднини признали, че са подкупили евнуха, който пазел храма, и сами вписали името.

През 1255 г. при избора на патриарх Арсений пък бил направен опит за гадание, но самите участвали епископи признали, че подобна практика е невъзможна.

В историята на Руската православна църква жребий бил приложен в три случая. Така са били избрани патриарсите Йосиф, Никон и за последно св. Тихон през 1917 г. Патриарх Йосиф така и не бил допуснат до управлението на църквата от царя. При патриарх Никон се създава най-големият и все още незаличим за Руската църква разкол. При избора на патриарх Тихон с жребий трябва да се отчете фактът, че това става само 10 дни след като комунистите идват на власт и е съществувала дълбока криза на доверие.

Интересна разновидност на жребия е била практиката „гадаене“ според Евангелието. В този случай кандидатът отварял светата книга на произволна страница. Ако в открилия се така текст имало „обещания“ от страна на Бога, кандидатът бил одобряван, ако текстът съдържал изобличения - бил отхвърлян.

Царска дума в Божите дела

В съвремието най-обсъжданата тема около патриаршеския избор е намесата на държавната власт. Това е разбираемо предвид травматичния опит от близкото минало. Но макар нежелана, държавната намеса не прави автоматично избора на един или друг кандидат „нелегитимен“. (С този мотив бе идеологически оправдан и разколът в началото на прехода.)

Интересно е, че почти през целия период на османско владичество над християнски земи патриарсите в Константинопол, както и в подчинените Антиохийска, Йерусалимска и Александрийска патриаршия, са избирани с пряката намеса на светски лобита и с одобрението на султана. И днес турските власти имат правото да зачеркнат имена на кандидати, предложени им от митрополитите за одобрение.

В Руската църква са известни поне трима патриарси, назначени от императора. В Константинопол обаче намесата на императора в избора на патриарх е била по-скоро правило, отколкото изключение. Историческият опит показва, че желанието на властта за влияние върху избора на патриарх е еднакво силна както в традиционно религиозните, така и в светските общества. А църквата от своя страна се опитва по различен начин да противодейства на тези амбиции, като използва различни избирателни механизми.

(В-к Преса, 389, 8 февруари 2013)

Снимка: Византийска миниатюра - патриарх Игнатий с монаси


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/xpxx6 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.