След няколко дни Българската православна църква ще избере нов патриарх – личност, от която зависят до голяма степен бъдещото ѝ развитие и облик. Думата „патриарх“ е от гръцки произход и означава „първоотец“, „старши отец“. В ранната Църква титулът „патриарх“ се появява през 5 в. и се използва за главния епископ на дадена автокефална, т. е. самостойна църква. Днес в света съществуват девет патриаршии, като Българската е шеста поред в исторически план и първата, която е удостоена с такъв висш статут извън петте ранни патриаршии – Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим.
На 24 февруари за трети път в най-новата ни история след последното, третото, възстановяване на патриаршеското достойнство на Българската църква през 1953 г. ни предстои да избираме патриарх. Това ще се извърши според новия църковен устав от 2008 г.
Уставът предвижда многостепенен избор, което означава, че трима кандидати ще бъдат определени от Св. Синод, а от тях Патриаршеският избирателен събор ще избере новия предстоятел на Българската православна църква. В този събор участват около сто и петдесет делегати – както духовници, така и светски лица, включително и жени.
По право в него влизат всички архиереи на БПЦ, т. е. митрополитите и епископите, които са общо тридесет и трима. Освен тях всички петнадесет епархии (духовни окръзи) в страната и извън нея излъчват свои представители – десетима от София и по петима от всички останали, т. е. общо осемдесет души. В София представителите са двойно повече, тъй като българският патриарх се явява и софийски митрополит.
С по един представител участват и трите най-големи манастира у нас – Рилският, Бачковският и Троянският, които са ставропигиални, т. е. на пряко подчинение на Св. Синод. Представени са и другите по-малки манастири в страната – по един монах и една монахиня от всяка епархия, както и учители от двете духовни семинарии – в София и в Пловдив.
Без хора от властта
С други думи – макар че уставът от 2008 г. беше критикуван заради намаляването наполовина на квотата на миряните в изборите, той осигурява една демократична основа за патриаршески избор. По стария устав (от тоталитарния период) в събора участваха и председателят на БАН, представител на Съда, на Външно министерство, директорът на Дирекция „Вероизповедания“ при МС и т. н. Новите правила отразиха желанието да се сведе до минимум държавната намеса в избора и да се премахне участието на тези представители в него.
В сравнение с българската практика процедурата за избор на църковен глава в други страни е много по-консервативна. Само духовници участват, например, в изборите за Вселенски патриарх, за Антиохийски, Сръбски и др.
Многостепенни избори с участието на клирици и светски лица са възприети и в други православни църкви, като, разбира се, процедурата и участниците в нея варират. Например в Руската православна църква няма установен ред. Там правилото за избор се изработва в момента при всеки конкретен случай, както при избора на патр. Кирил през 2009 г. Тази нерегулираност повдигна в Русия сериозен църковен дебат и искания за ясни правила, които да залегнат в Устава на Московска патриаршия.
Защо са прибягвали до слепия случай
Интересна форма на избор на патриарх е използването на жребий. Такава процедура е наложена от практически съображения, за да няма намеса на нехристиянската управляваща власт в избора на патриарх. В Персия, например, след приемането на исляма, ако шахът посочи свой кандидат, то е нямало как да му се откаже. Използването на жребия е предотвратявало това.
Днес само в Сърбия патриарх се избира по този начин – чрез жребий. Имената на тримата избрани от Архиерейския събор кандидати се поставят в бели пликове, запечатват се и се поставят в Евангелие. Най-възрастният архимандрит в страната изтегля един от пликовете и произнася на глас написаното вътре име.
Избор с жребий се прилага в неправославни църкви като Коптската. Това е била практиката и на несторианските църкви в миналото.
Днес, включително и у нас, се чуват гласове за въвеждането на жребия. Тази практика обаче е забранена от църковните канони. Тя рядко е била прилагана и ползването ѝ е било по изключение, налагано от обстоятелствата (например при равен брой гласове) и никога като правило. Жребият е бил забранен на Запад през 6 в., на събора на галските епископи в Оксер, а на Изток – във византийския Номоканон от 15 в.
Бюлетина от… ангел
Начело на Константинополската Вселенска патриаршия през вековете са стоели двеста тридесет и двама патриарси и нито един от тях не е бил издигнат с жребий в точния смисъл на думата. Два опита за такъв избор са били направени – и двата неудачни.
През 498 г. епископите и византийският император Зинон са имали различни мнения относно човека, който е трябвало да стане патриарх. По предложение на монарха на престола в дворцовата църква е бил поставен запечатан плик с празен лист вътре. Предполагало се е, че след неколкодневен пост и молитва Ангел Господен сам ще изпише името на подходящия кандидат, който ще бъде Божи избраник. При отварянето на плика намират вътре написано името на свещеника Флавит. Флавит скоро починал, а неговите роднини признали, че са подкупили евнуха, който пазел храма, и сами са вписали името.
През 1255 г. при избора на патр. Арсений пък е бил направен опит за гадаене, но самите участвали епископи признават, че подобна практика е невъзможна.
В историята на РПЦ жребий е бил прилаган в три случая. Така са били избрани патриарсите Йосиф, Никон и за последно св. Тихон през 1917 г. Патр. Йосиф така и не е бил допуснат до управлението на църквата от царя. При патр. Никон се създава най-големият и все още незаличим за РПЦ разкол. При избора на патр. Тихон с жребий трябва да се отчете фактът, че това става само десет дни след като комунистите идват на власт и е съществувала дълбока криза на доверие.
Интересна разновидност на жребия е била практиката „гадаене“ според Евангелието. В този случай кандидатът отварял св. книга на произволна страница. Ако в открилия се така текст е имало „обещания“ от страна на Бога, кандидатът е бил одобряван, ако текстът е съдържал изобличения – бил е отхвърлян.
Царска дума в Божите дела
В съвремието най-обсъжданата тема около патриаршеския избор е намесата на държавната власт. Това е разбираемо предвид травматичния опит от близкото минало. Но макар нежелана, държавната намеса не прави автоматично избора на един или друг кандидат „нелегитимен“. (С този мотив беше идеологически оправдан и разколът у нас в началото на прехода.)
Интересно е, че почти през целия период на османско владичество над християнски земи патриарсите в Константинопол, както и в подчинените Антиохийска, Йерусалимска и Александрийска патриаршия, са избирани с пряката намеса на светски лобита и с одобрението на султана. И днес турските власти имат правото да зачеркнат имена на кандидати, предложени им от митрополитите за одобрение.
В РПЦ са известни поне трима патриарси, назначени от императора. В Константинопол обаче намесата на императора в избора на патриарх е била по-скоро правило, отколкото изключение. Историческият опит показва, че желанието на властта за влияние върху избора на патриарх е еднакво силна както в традиционно религиозните, така и в светските общества. А църквата от своя страна се опитва по различен начин да противодейства на тези амбиции, като използва различни избирателни механизми.
* Източник: в-к „Преса“, бр. 389 от 8 февруари 2013 г.
На снимката – византийска миниатюра: патр. Игнатий с монаси.
