На 17 април „Двери“ публикува материал на преподавателя по право в Нов български университет Георги Бакалов, озаглавен „Защо юридическите актове трябва да имат мотиви“ (тук). В статията се отговаряше на твърденията на друг юрист, Александър Тодоров, ангажиран през последните години от Сливенска митрополия за нейни имотни дела, който в друга статия защитаваше противоречивите действия на Св. Синод по отмяната на епархийския вот за Сливенски митрополит. В текста на Георги Бакалов се споменава между другото и Силвестър Янакиев, свещеник от Сливен, като се задава въпрос: на какво се дължи силната му лична неприязън към игумена на Поморийския манастир еп. Йеротей.
Силвестър Янакиев се е почувствал засегнат от твърденията в текста на юриста и потърси от „Двери“ „право на отговор“, което му предоставяме. Публикуваме целия текст на „отговора“, макар че само част от него е по същество – имал ли е лична мотивация свещ. Силвестър Янакиев от построяването на комплекс с 240 стаи към Поморийския манастир, който проект е бил отказан от игумена на манастира. Според Силвестър Янакиев проектът за стаите е бил много изгоден, защото отговарял на търсенето на „руски и украински туристи“. Останалата част от „правото на отговор“ в познатия стил на автора е посветена на лични нападки срещу еп. Йеротей, нямащи отношение към статията на юриста Георги Бакалов. Запазен е правописът на автора.
Наскоро, един преподавател по право в Нов български университет, г-н Георги Бакалов, написа цели 2626 думи, за да се опита да докаже, че аз съм заинтересовано лице по казуса с епископ Йеротей и по тази причина моите показания трябва да се игнорират. Задава два въпроса относно моята позиция във връзка с номинирането на гореспоменатия епископ, а именно:
- „защо проблемът се поставя сега, а не когато е било времето,“ и
- „за какви нужди биха могли да бъдат използвани (240 стаи – б.а.) близо до българското Черноморие?“
По първия въпрос:
Как точно, именитият преподавател от НБУ, може да дефинира правния аспект на „когато е било времето“? Само относно тежки престъпления, описани в Наказателния Кодекс, има задължение за незабавно даване на свидетелски показания. По отношение на административни или други нарушения няма такова задължение. А особено по отношение на канона няма абсолютно никакъв срок.
Всъщност, делата на епископ Йеротей Косаков не са ми първа грижа. За себе си смятам, че имам личен грях към Българската православна църква, че когато през 2014 година попаднах на комуникация между еп. Йеротей и Светослав Ангелов – жълтодраскач, изпитващ особена омраза към повечето от българските владици –, в която епископът пишеше особено неласкаво мнение към почти всички тогавашни митрополити, включително и към своя собствен духовен старец, трябваше да реагирам, като още тогава направя доклад пред Светия синод за поведението му. Показах писанията на дядо Йоаникий и той реши да му прости. Аз се съобразих с решението му. Мислех, че, Йеротей, ставайки архиерей, ще улегне и ще проявявя повече мъдрост. Но се излъгах в очакванията си.
Иначе казано, г-н Бакалов подвежда читателите на Двери, като изисква „навременно“ обявяване на проблема, без да обърне внимание, че има всъщност проблем и то сериозен.
Опитва да отклони вниманието с това, че делата са се водили от името на Сливенска митрополия. Но имотът е бил на Поморийския манастир и, след като е възстановен, фирма „Бусет“, която е помогнала за въстановяванто на имота, е уведомила игумена (тоест, Йеротей), че делото е спечелено. Ето тук великият преподавател по право, г-н Георги Бакалов, тряваше да обърне внимание, че цели 15 години еп. Йеротей не се е поинтересувал относно връщането на близо 2000 декара земя. Някак ефирно пропусна очеизбодния факт, че има налице престъпна небрежност и нехайство, а злостно напада мен, че не съм съобщил навреме. Епископ Йеротей невръстно дете ли е, за което трябва да докладва своевременно духовният надзорник или е достатъчно възрастен да претендира за поста Сливенски митрополит? Така ще има възможността да НЕ възстанови още много други земи на епархията и да продължава с безхаберността? И това не притеснява чутовния преподавател? Странно!!! Освен това, Епископът написа писмо до Светия синод, в което се кълнеше, че не знае за земята. Писмото от фирмата доказа, че лъже.
По втория въпрос:
Изключително интелигентният преподавател, г-н Бакалов намира мой интерес в направата на две пет етажни нови крила към Поморийския манастир. И оттук си прави изводите, че съм заинтересовано лице.
Нека видим дали е така!
Предварително се извинявам на читателите, че ще бъда малко по-подробен, но новоизлезлите клевети по мой адрес изискват по-подробно изясняване на самата ситуация около Програмата ОППР, ос 6 – религиозен туризъм на Министерството на икономиката.
През 2020 година, по инициатива на уважаван лекар от Сливенска епархия, започнахме изследване и организиране на два проекта, с цел подпомагане и изграждане на сграден фонд, който да остане собственост на Църквата. Два храма имаха възможност да се реализират: катедралният храм в Сливен и църквата в село Бръшлян. И двата храма са с национално значение и отговаряха на условията по мярката. Тя допускаше проектите да бъдат до 9 750 000 лева, плюс един финансов инструмент – нисколихвен кредит -, който трябваше да бъде взет и изплащан от бенефициента.
За храма в Сливен имахме ясна представа как точно да реализираме проекта и веднага започнахме да работим по него. Изграждане на голяма библиотека и подпомагане на манастира край с. Чинтулово, където да се направят т.нар. от проектната документация „стаи за гости“.
Относно църквата в Бръшлян почти веднага установихме, че няма особен принос, който да се реализира. По указания на консултантите от ОПРР, стаите за гости можеше да бъдат построени и на частен терен, а след приключването на проекта да останат собственост на този, който притежава имота. И, противно на очакванията на г-н Георги Бакалов, ние не пожелахме да се обогатим (напълно законно при това) с един безплатно направен хотел за нас, а, изключително по мое предложение и настояване, изпросихме благословение да пооправим ситуацията в Поморийския манастир, като направим две огромни допълнителни крила към него като част от целия църковен ансамбъл. От ОПРР казаха, че това е възможно и допустимо. Епархийският съвет одобри това решение. И игуменът, епископ Йеротей, също бе съгласен.
Манастирът имаше два сериозни проблема, които съществуват до ден днешен. Първият и по-важен е, че монасите са в един двор с разпасаните туристи, които се разхождат по бански из двора на обителта. Проектът щеше да помогне монасите да имат собствено, обособено място, където да няма хора с неприлично облекло.
Вторият проблем беше свързан с огромното търсене на манастира от руски и украински туристи, а стаите са около 15 (може и по-малко). С направата на над 200 стаи щяхме да увеличим възможността за приемане на повече поклонници.
Прех XIX век Зографският манастир е получил пари от Руския царски двор, чрез един от монасите на манастира и това е причината за направата на двете най-големи и красиви крила на обителта. Ако там тогава беше игумен някой, който е мразил монаха, донесъл парите, сега красивият и уникален Зографски манастир щеше да изглежда също толкова жалко, колкото и Поморийския. Но тогавашният игумен е бил мъдър човек. А досегашният игумен на Поморийската обител съвсем не се справи със задачата…
Та, след като Йеротей отказа да съдейства, при условие, че имаше благословение от Владиката и решение на Епархийския съвет, ние се оттеглихме кротко, без да създаваме каквито и да било проблеми.
Заради изискванията на програмата, бяхме регистрирали две фирми, които сега се спрягат от феновете на Йеротей, че са уж част от имотните сделки. Това не е вярно! Дружествата съществуват, но никога са нямали дейности и са празни от съдържание. И няма и да имат, защото бяха създадени, за да са в услуга на мярката.
Отговорът ми е два пъти по-кратък от писанието на г-н Георги Бакалов. Дори няма да пиша за тоталния нонсен при използването от него на цитати от Библията. Не му е сила и, ако иска да ползва цитати от Свещеното писание, да се консултира с богослови!
В заключение искам да обърна внимание на православните християни, че аз и брат ми, отец Евгений, както и тези, които ни подкрепят, никога не сме си служили с лични нападки и изкарване на кирливи ризи на нашите опоненти. Запазваме етичните норми на отношение с противниците ни, въпреки, че имаме какво да кажем за много техни простъпки от най-различно естество. За нас е неприемливо да гледаме личните грехове на отделните хора. Това е работа на Всемогъщия Бог. Ние единствено сме обръщали внимание на онези проблеми, които биха рефлектирали върху цялата Епархия или са от общоцърковно значение. Тази политика на поведение и комуникация ще запазим и занапред.
26 април 2024 г. Подпис: ставр. свещеноиконом Силвестър Янакиев
