На днешния 24 май 2025 г. православният портал "Двери на Православието" отбелязва две десетилетия от своето създаване. Стартирал на знаковата дата 24 май 2005 г., в деня на светите братя Кирил и Методий, българската азбука, просвета и култура, Двери.бг (първоначално на адрес www.dveribg.net) се утвърди в православното онлайн пространство в България като водеща църковна медия. Целта ни беше да разкриваме Православието като мироглед и начин на живот – мисия, която сайтът изпълнява вече 20 години, стремейки се да отстоява истината и да бъде честен пред читателите. В среда като църковната, в която липсва изградена култура на диалог, създаването на църковна журналистика е наистина голямо предизвикателство. Въпреки несъмнените пропуски и грешки, Двери все пак успя да зададе един начин на обсъждане на актуалните църковни проблеми и да излезе от полето на "църковната патетика", която често съпровожда църковната публична реч.
През изминалите две десетилетия Двери изгради репутация не просто на новинарски сайт, а на значим център и платформа за православно просвещение и диалог. Анализът на данните за посещаемостта през годините позволява значението на сайта да бъде разгледано в няколко ключови направления:
Просветителска роля: Порталът предлага огромно количество информация в областите на богословието, църковната история, житията на светци, коментари на Свещеното Писание и теми от областта на културата и изкуството.
Дъщерният сайт "Живо предание", където се публикуват задълбочени богословски статии и книги, се радва на значителен интерес, като някои материали в него са събрали над 10-12 хиляди прочитания само за последните три години. Пример за това са статиите "Инициативи на Александрийската патриаршия за свикване на Всеправославен събор (1924-1943)" (12,223 преглеждания) и "Авторитет и свобода в Църквата" (11,922 преглеждания). Фондация "Двери", която стои зад портала, допълнително разширява тази дейност чрез издаване на богословски книги и организиране на образователни инициативи.
Дългогодишна устойчивост и независимост: Фактът, че Двери.бг съществува и се развива като доброволен проект в продължение на 20 години, е сам по себе си показателен за посветеността на екипа и значението на медията за нейната аудитория.
Форум за актуален диалог: Двери не бяга от трудните и актуални теми, засягащи църковния и обществения живот. Анализите и коментарите по повод събития в БПЦ и други православни църкви, както и по обществено значими въпроси, генерират висок читателски интерес. Статии като "Андрей Кураев за ставащото в БПЦ: Това е почти московско-масонски вариант" (6,710 преглеждания за последните 3 години) и "Надяваме се на достоен избор за Сливенски митрополит" (6,521 преглеждания за последните 3 години) са доказателство за това.
Духовна подкрепа и практическо ръководство: Статистиките категорично показват, че читателите търсят в Двери отговори на духовни въпроси с практичен характер. Материали от рубриката "Диалог" (Въпроси към "Двери на Православието") са сред най-популярните за цялата история на сайта. Например, статията "Как се унищожава проклятие?" е събрала 47,386 прочитания.
Висока четивност имат и статии, отново отговарящи на въпрос - пример е "Как Бог да чуе молитвата ни?", събрала 83,975 преглеждания.
Интересни факти от статистиката
За 20 години Двери.бг е натрупал не само огромно съдържание, но и интересна история, която се отразява и в статистическите данни:
Символично начало: Изборът на датата 24 май за старт на портала не е случаен, а подчертава връзката с българската духовност, писменост и култура.
Глобално присъствие – Сайтът има 72 300 уникални посещения месечно (75 % от България).
Ефектът на практичното: Сред най-четените материали за цялата история на сайта се нареждат не само чисто богословски или новинарски статии, но и такива с подчертано практическа насоченост. Изумително е, че статията "Ориз със зеленчуци на тиган" от категорията "Постник!" има 44,810 преглеждания, а "Кратка справка за атонските манастири" е абсолютен рекордьор с 87,614 прочитания. Това показва, че читателите ценят съдържание, което е полезно в ежедневието им, особено когато е свързано с църковните традиции като поста.
Постният трафик. Три готварски рецепти – "Ориз със зеленчуци на тиган" (44 810), „Яхния от нахут“ (28 413) и „Постни мекици“ (20 855) – пробиват в топ-100 all-time. Пиковете им са забележимо концентрирани в седмицата преди Великия пост всяка година.
Дълголетието на качественото съдържание: Множество статии, публикувани в периода 2005-2012 г., продължават да бъдат сред най-четените и днес. Например, статии от рубриката "Диалог" като "Какви са условията за постъпване в манастир?" (2006 г.) има 39,458 прочитания, а "Практически съвети за начина на постене в Православната църква" (2005 г.) – 41,675 прочитания. От останалите рубрики, в „Античност“ средният брой отварания на текст надхвърля 7 600 и това е една от рубриките с най-висок интерес, който не познава сезонност.
Новините, които вълнуват: Кончината на църковни личности предизвиква огромен отзвук. Пример е новината "Почина Никола Хаджиев - директорът на Църковния историко-археологически музей", която има близо 2 милиона прочитания от 2015 г. насам. За последните три години новината "Почина о. Николай Танев..." е събрала 10,507 преглеждания.
В обединената група „Новини“ (България + Света) се състезават 22 % от всички прочитания за 20 години.
Актуалността като двигател: Статистиките от последните три години ясно показват повишен интерес към коментари и анализи на актуални църковни събития и управление ("Епископите твърде често престават да бъдат не само братя, но дори и бащи" с 13,760 преглеждания), както и към задълбочени богословски текстове от "Живо предание".
В топ-10 в периода 2022-2025 г. пет статии разглеждат ролята на епископите и миряните („Епископите твърде често ...“, „Служението на миряните в 21 век…“ и др.).
Силата на хумора и провокацията: Няколко статии с провокативни или хумористични заглавия, публикувани около 1 април 2023 г. (напр. "Библията е преведена на езика на емоджи"), са генерирали значителен интерес, показвайки, че и нестандартният подход може да привлече внимание.
Феноменът „Св. Антоний Велики“. В последните 36 месеца има цели девет заглавия, започващи със „Св. Антоний…“, които заедно акумулират над 20 000 прочитания.
Рязък интерес към „Тълковна Библия“. Стартирала през септември 2022 г., интерактивната версия на тълкуванията на Библията достигна почти 8 000 прочитания и е единствената справочна статия в топ-10 на най-новата класация.
Най-старият „вечнозелен“ текст. „Практически съвети за начина на постене…“ от април 2005 г. все още е в топ-30 (41 675 прочитания).
От справка към гражданска позиция
Първоначално Двери трупа трафик с „бързи справки“ – устав, жития, празнични календари. След 2014 г. акцентът се измества към факт-чек и разследвания. Порталът пръв опроверга слуха за припадъка на патриарх Неофит, а през 2023 г. серията „Разузнаване в расо“ бе цитирана от Радио „Свободна Европа“.
Публичност – над 100 външни медии цитират Двери по църковни теми; Сред тях са Club Z, 24 Часа, OFFNews, Дневник, Свободна Европа, БНР-Хоризонт и др.
- Няколко текста са влезли в стенограмите на НС: Стенограма – 47-мо НС, 71-во заседание (10 VI 2022). По време на дебат за църковните такси депутат се позовава на публикация в Dveri (линк фигурира в PDF стенограмата). https://parliament.bg/pub/plenary/2022-06-10-protokol.pdf
- Parliament.bg (официален PDF) Доклад № 196/28.06.2021 цитира Устава на БПЦ с линк https://dveri.bg/9yq. Вж.https://parliament.bg/pub/students/2021062894241_%D0%9F%D0%98-196.pdf
- Digital Commons @ George Fox Univ. Американски сборник за православието цитира URL на Dveri в референции. https://digitalcommons.georgefox.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=2385&context=ree
Двадесет години по-късно „Двери“ продължава да отговаря на името си.
***
И накрая, не може да не обърнем особено внимание на нашето специално и различно издание "Църковен егоист", което е наистина явление в църковната сфера.
„Църковен егоист“ е нашето списание за хумор и лайфстайл, което стартира на 1 април 2006 г. – едно забавно четиво, което поражда съвсем незабавни мисли. Всяка година екипът на Двери и съмишленици коментираме по хумористичен начин „онова, за което .. е срамно и да се говори“ (Ефес. 5:12), онова, което, според нас, е послужило за съблазън в църковния ни живот.
Програмната статия на сатиричното ни издание „Най-накрая лайфстайл и за православните“, в която се обяснява защо сме избрали за символ на „Църковен егост“ чаплата, може да прочетете тук.
Всеки брой на „Църковен егоист“ е предизвикателство за нашите читатели, но и за нас. Не само защото традиционно в повечето случаи списанието излиза в периода на Великия пост, а не подобаетъ бо в дние поста веселие творити, но много повече защото обсъжданите теми са болезнени и нерядко изстрадани. Смехът на „Църковен егоист“ е смях през сълзи. Обратната реакция на читателите показва една постоянна аудитория, която чака с нетърпение първоаприлския брой, както и много възмутени или просто смутени читатели. Ние се утешаваме обаче, че списанието го четат само хора, с чувство за хумор – а тези, които считат това за грях, подминават (но това не им пречи да коментират възмутено в социалните мрежи, което все пак издава, че са хвърлили някой таен поглед).
Важна, оригинална и безспорно разпознаваема част от този начин за говорене за проблемите в нашата Църква са карикатурите на Благо Мегалов. Един от редакторите на Двери неотдавна нарече карикатурите на Благо Мегалов „богословие в щрих”, а техния автор – „единствения оригинален богослов у нас, чието творчество е лишено от възможността за копи-пейст” (т. е. от плагиатство). Неслучайно българските карикатури намериха отзвук и в чужбина. В руската блогосфера бяха оценени като наистина оригинално явление в църковните изразни средства.
Над двеста от тях бяха издадени в книгата „Свещица пред вечния огън“ – чието заглавие така находчиво посочва изкушението на епохата ни. В увода към книгата авторът пише: „По своята същност настоящата книга би трябвало да е църковна. Тя е предназначена да осмее „този свят” като отрицателно духовно понятие, олицетворяващо загубата на любов. В такъв смисъл Църквата би трябвало да е антипод на „този свят”. За съжаление обаче нерядко и ние, църковните люде, изгубваме любовта. Ето защо тази книга насочва поглед и навътре, към онези заразени места в църковното пространство, където светският дух е успял да проникне и е започнал да профанизира светинята...”.
Двери на Православието: 20 години църковна журналистика
Центърът за образователни инициативи „Двери“ – една споделена мисия
Книгите на Двери: нашето общо дело













