Мобилно меню

4.7 1 1 1 1 1 Rating 4.70 (100 Votes)
1_25.jpgИсках да те попитам, когато говориш на Бога, Той дали те чува? Когато искаш нещо от Него, дава ли ти го? На мен не винаги, Бог не винаги ме чува. Понякога мисля, че Той не се отзовава на моя призив, на моя глас, на молитвата ми. И вие ми го казвате понякога, и сега го казваш в себе си - Бог не винаги ни чува. Молим, молим, в Църквата сме, но не чувстваме да получаваме това, което търсим в молитвата. Нека видим какви са причините и защо Бог не ни чува, когато Му говорим. Защо, когато отправяме нашето прошение, нашата молба, Христос не ни го дава търсеното? Какво да направим, как да застанем пред Него, как да се доближим до Него, коя е предпоставката, която ще направи осъществима молитвата ни, прошението ни, копнежа ни?

Днес ще поговорим повече върху молитвите за другите - когато майката се моли за своето дете, когато майката се моли за своя съпруг или бащата за децата, за жена си, за другите. Как да стане така, че молитвата ни за близките ни да бъде чута?

Сещам се за един разказ от Евангелието от Матея - това е случаят с хананейката, който точно описва картината на днешния родител -родителя, който се моли за своето дете. Ако попиташ повечето родители какво искат, те имат една молба – молбата за детето им: да оздравее, да се развива, да се вразуми, да е умно, да се поправи, да се върне вкъщи, да се махне от лошата среда... Родителите, които носят своята мъка, искат тяхната молитва и най-вече молитвата за детето им да бъде чута и Бог да се отзове.

Мисля, че тази жена, хананейката, ни разкрива няколко тайни. Ще ви припомня случая:

„И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс. Но Той не й отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни. А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев. Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми! А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им. Тогава Иисус й отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря й оздравя” (Мат 15:22-28).

Тази жена е имала проблем с детето си, в което имало бяс. Всяка страст на човека не е ли един бяс? Твоето дете може да не е като нейното, но може да пие. Това не е ли бесът на пиянството? Или да играе хазарт, през цялото време да се занимава със залози - това са болни, демонични неща. С други думи, тази зависимост, тази страст е демонична, нали? И докато тази жена викала, Господ нищо не й отговорил. Нищо. Мълчание. Небето е затворено. Изпитващият болка човек говори на Бога, а Той – нищо, не отговаря. Учениците на Господа отиват и Му казват - „Отпрати я, защото вика подире ни!”. "Направи й това, което иска и хайде, да си тръгва от нас, защото вика, следва ни и вдига врява". Няма да се спираме върху случая, а само ще вземем повод от него. Господ казва „Аз не съм дошъл да се занимавам с всички хора, Аз съм пратен само при загубените овци, при дома Израилев и при тези, които са израилтяни”. Хананейката чува това, което е обидно, обезсърчаващо, сякаш Господ й казвал: "Не се надявай, не съм тук за тебе, за други правя чудеса".

Въпреки това тя „като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми!”. Господ й отговаря и я „попарва”, обижда я и привидно я обезнадеждава. Той й казва:

- Виж, не е добре да взема хляба от чедата и да го дам на кучетата, да дам храната на Моите деца на кучетата по пътищата, не става това, не върви. Не мога да правя това, да се занимавам с тебе.

Той я „попарва”, а тя взема тези Негови думи и отново ги обръща в молитва. Вместо да се отчая, тя отговаря: "Да, Господи, така е, както каза, не възразявам, не отричам това, което казваш, имаш право. Разбрах това, което говориш. Нарече ме куче, добре, приемем го, куче съм, едно куче от улицата, за изхвърляне съм, както го каза, за презрение, и така да е".

След това обаче казва: "Обаче и кучетата на пътя ядат някоя трохичка, добре, дай и на мене някоя троха. Троха, не искам хубавото ядене, което ще дадеш на децата Си, на мене ми дай трохите, които падат от трапезите на господарите".

И тогава Господ сякаш се огъва пред нея, пречупва се, Този Бог, Който не се нуждае от нищо, Вседържителят, Който прави това, което пожелае, на Когото всичко Му се подчинява, и сега Той, Който прави, каквото иска, изпълнява желанието на тази жена. Той, на Когото всичко се подчинява, се подчинява, Той, Господ, нашият Иисус Христос се подчинява на тази жена. Да, подчинява се, Бог се подчинява на човека и се удивява на Своето създание. Удивява се, изумява и казва: "О, жено, голяма е вярата ти! Какво създание! Колко хубава душа, колко добра жена, колко хубаво сърце! Голяма вяра имаш! Още Ми вярваш? Още Ме обичаш и настояваш? Аз те пъдя, отхвърлям те, унизявам те, а ти още Ми вярваш? Голяма е вярата ти! Голяма вяра имаш, бре, детето ми! Браво! Нека бъде по твоята воля. Да стане това, което каза. Какво каза, детето ти да оздравее? Каквото искаш, Аз ще го направя!"

И се казва в Евангелието „и се изцели дъщеря й от онзи час”. Хубав случай. Happy end - както казват децата. Колко хубав завършек, колко хубав изход, колко хубаво заключение и колко хубаво развитие! Детето й оздравя.

Съпостави сега твоя живот, твоя проблем и молба с тази жена, направи сравнение и кажи: „По много неща си приличаме, по много не. И аз така тръгвам да срещна Господа, и аз тръгвам да направя нещо, но в моя живот още я няма тази хубава фраза, не мога да я произнеса в живота си. Коя ли? Това, че „от онзи час дъщеря й…”. С други думи, и аз да кажа, „Помолих се за детето ми, и детето ми оздравя!”. Колко хубаво! „И детето ми се върна у дома, спря наркотиците, детето ми създаде хубаво семейство и спря да скита насам-натам и да не се прибира по цели нощи, да се лута, да се измъчва и да ме измъчва”. Ето, при нас няма същият развой на нещата. Някъде губим посоката на нашата молитва, някъде всичко се „срива” - как да "хванем" Христос, да Го „пречупим”, да Го доближим правилно, да стане това, за което Го молим, да стане чудото! Къде „пропада” връзката ни с Бога, къде грешим? А? Днес искам да насочим своето внимание към към това.

Трябва за малко да спрем и да се замислим. Защо Бог не чува молитвата ти?

Мисля, че първото много важно нещо, за да бъде чута молитвата за детето ти, за мъжа ти или жена ти, е безнадеждността. Когато престанеш да се надяваш на парите си, на ума си, на красотата си, на способностите си, на правата си, когато се "отчаеш" от всички тези неща, мисля, че тогава твоята молитва към Бога започва да се извършва по правилен начин и смятам, че загубилите тази надежда хора имат най-хубавите молитви. Защото те викат отчаяно, загубили са всичко, нямат никаква надежда, отчаялите са ги лекарите, психиатрите, философите, адвокатите на тази земя, „мъдрите” от този свят, политиците от този свят, артистите, певците. Загубилият тази надежда започва да се надява на нещо друго. Ние обаче още не сме се отчаяли от самите себе си, от нашите способности и от спестяванията ни в банката, от нашата хубава къща и имот и се уповаваме на нещо друго, а не на Бога. За да стане чудо, с две думи, възлюбени приятелю, е много важно да не се уповаваш на неща от този свят, защото те не могат да ти дадат нищо от това, което искаш. Затова трябва да си отсякъл всяка надежда от тази земя и да казваш в себе си: "Край! Само Бог може да ми помогне, стигнал съм до предела, до ръба на пропастта, отчаян съм!"

И когато кажеш „Нямам надежда!”, тогава започваш да се надяваш на Бога. Тогава е часът на Бога. Това ми го каза един мой приятел - Павел, беше парализиран, на 45 години си замина от този свят. Когато стигаше до безизходица в живота си, душевна, емоционална, духовна, изкушения и т.н., той ми казваше: "Не мога повече, отчайвам се. Това е часът на Бога!"

Така ми казваше.

- Рано или късно ще стане чудо в живота ми!

- Откъде го знаеш?

- Разбрах от това, че загубих надежда. Отчаях се от човешките неща.

Когато хората спрат да бъдат твоя надежда, Бог става твоя надежда, започваш да се обръщаш в друга посока, да гледаш към небето, да вдигаш очите си нагоре, да викаш силно или да мълчиш, и да плачеш с тих плач, който обаче докосва Бога и разтърсва небесата.

Ние, повече от нас, още имаме някаква утеха. Сещам се за пожарите в Гърция, когато хората се отчаяха, сещам се как тогава в различни страни по света даваха урагани, торнадо, наводнения и пишеха върху покривите с големи букви: GOD, HELP US! Боже, помогни ни, спряхме да се надяваме на човеци, никой не може да ни спаси, само Ти! Ако се отнесеш правилно към това отчаяние, към тази безнадежност, ако я видиш с добро око и не се потопиш в егото си, в депресията си, в унилостта ти, в отчаяността си, а я превърнеш в завой към Бога, в точка на приземяване към Христос, в знак за богоявление, да почувстваш Христовото докосване в онзи час именно сега, когато си на ръба на пропастта, да не се предадеш, а да почувстваш, че си окрилен и започваш да се приземяваш, вместо да се олюлееш, това е най-хубавият момент в молитвата. Най-добре се моли човекът, който е изпълнен с болка и е загубил надежда. Той може по-лесно да говори на Бога и да бъде чут.

"Знаеш, че имам пари, но не мога да се уповавам на тях, какво да ги правя парите, парите могат ли да ми върнат обратно радостта, могат ли да ми върнат здравето, могат ли да направят детето ми, близкият ми здрав така, както аз се моля на Бога? "

"Не могат парите, не могат хората, кой, кой, кой тогава? И ти, който имаш и пари, и хубава къща, имаш красотата и всички тези неща, казваш вътре в себе си:

- Зная тези неща, защото аз ги живея, аз мога да преместя земята и небето с пари, но това, което сега прося, никой не може да ми го даде.

- В много добро положение си!

- Ама как, та аз съм се отчаял!

-Това е хубавото в положението ти. Отчаянието от помощта на света ще стане твоята голяма надежда. Ще дойде момент, в който ще кажеш – оставете ме всички вие, излезте всички оттук, искам да говоря, сега ще говоря на Този, Който е над вас, Който е отвъд вас, Единственият, Който може да направи чудото.

Следователно, за да бъде чута молитвата ни, първото нещо да не полагаме надеждата си в нещата на този свят. Затова никога недейте да ходите и да проповядвате на някой човек, който намира утеха в богатството си, който си въобразява, че е велик, който име висока идея за себе си. Този човек е самоуверен, има нагласата да се самооправдава, чувства се добре със себе си  и затова отникъде другаде не може да потърси помощ. Или може, но във всичко гледа да е сам. Във всичко сам, казва, каквото и да стане, ще отида в болницата, имам пари. Тича, когато обаче загаснат надеждите, които е възлагал върху човеци, тогава започва да се замисля, обезумява и казва:

- Имам и още милиони, да ги дам, ако трябва?

А лекарите му казват:

- Вече не става въпрос за милиони. И ние не можем да помогнем.

- Ама как, имам много пари?

- Ама не могат парите ти да възстановят болния. Не могат парите ти да спасят другия, твоя човек.

Тогава обезумяваш. Тази жена също обезумяла. Отчаяна, разтреперана, разчорлена и затова пише, че тя е викала. Тя издала вик. От отчаяние човек вика, крещи. Затова казвам, че първата предпоставка е да се отчаяш от нещата от този свят.

Втората стъпка, втората стъпало обаче, за да чуе Бог молитвата ти за ближния, е твоето обезсърчение да не се превърне в депресия, да не парализира твоето аз, така че да се парализираш и да не правиш нищо, а да стане движение към Христос, към Бога, към Иисус. Много хора губят надежда и искат да се обърнат нанякъде, но не се обръщат към правилната Личност. Трябва да разбереш това и да извикаш „Господи, помилуй”. Не просто да викаш, не просто да крещиш, а да викаш към Христос. Разбираш ли това? Към Христос. Никъде другаде. Ти викаш и ходиш по разни магове, чувал съм и това, от изстрадали майки, казвали са ми го. В моменти на доверие и открехване на сърцето много хора ми го казват „Ходих навсякъде”. При божества и демони и това в буквален смисъл. Когато ходиш при медиуми, при магове, при гледачи на карти, на едно, на друго, за да намериш някаква надежда, в нещо да се уповаваш, да потърсиш помощ. . .

Виж, първото нещо ти го направи - загуби надежда, второто обаче не го правиш по правилния начин. Не търсиш помощ там, където я има, а от замърсени извори, от място, където не могат да ти помогнат. Не отиваш при Христос. Я помисли, в онзи час, пред жената са били и апостолите, може да е имало и други законници, и други хора, важни, хубави, умни, способни, харизматични, с различни харизми от този свят. Накъде устремила своя поглед тази жена? Накъде? Говорила ли е с някой от апостолите? Обърнала ли се е към хората? Подминала всички. „Всички настрана!”. Тук е св. апостол Тома, св. ап. Андрей, св. апостол... ”Настрана, моля ви, настрана!”. Къде отиваш? „При Господа. Само Него искам, само Той ще ми даде това, което искам!”. Прибягвам, покланям се на Иисус, и казвам „Господи, само Ти! Само Ти!”. Казвал ли си това?

"Иисусе, само Ти! Ако само Ти кажеш да стане чудото в живота ми, ако Ти докоснеш душата на детето ми, на съпругата ми, на приятеля ми, на брата ми, на съседа ми, на баща ми. Ако само Ти, Ти…не се надявам на човеци. . .

Хората са хора и добре правят, че ни отчайват, добре правят, че ни предават, в смисъл - не го разбирайте погрешно – в смисъл, че хората нямат да ти дадат това, което искаш, защото това, което искаш, добри ми човече, е много голямо, много значимо, много пространно и безкрайно. Ти искаш съвършеното, но човекът не го притежава. Само Господ Иисус Христос го притежава. Нито някаква висша сила, нито някакво общо или всемирно благо, такива неопределени неща, а Иисус Христос. Този вик трябва да излезе от тебе и да кажеш „Иисусе мой!”.

Следва продължение
Превод от гръцки език К. Константинов

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/x9p 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
"Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога. Като воин Божи бъди трезв; залогът е безсмъртие и живот вечен."
Св. Игнатий Богоносец
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.