Мобилно меню

4.9922077922078 1 1 1 1 1 Rating 4.99 (770 Votes)

kuraev

Бившият професор в Московската духовна академия и дякон Андрей Кураев, който се наложи да напусне Русия заради антивоенните си позиции и сега живее в Чехия, коментира в профила си събитията около касирането на избора за Сливенски митрополит и стремежа на някои митрополити да внесат неправомерно промени в Устава на БПЦ. Той окачестви ставащото като „Много лоша новина от България“.

Ето и целия коментар на дякон Кураев: 

„Това е почти московско-масонският вариант: „посветените“ членове на ложата (синода) кооптират (включване на нови членове в състава на изборен орган без избори, бел. прев.) в състава си себеподобните. Разликата от Москва: тези „избори“ се провеждат сякаш в присъствието на делегати на епархията, за която се избира митрополитът. Но тези делегати са лишени от право на глас. Московският синод дори не си прави труда да отправя подобни покани.

По-рано в БПЦ редът беше следният: От всяко архиерейско наместничество на всеки четири години се избират шестима избиратели – трима от клира и трима от миряните. След смъртта на митрополита Синодът изготвя списък на достоизбираемите епископи и предлага на избирателите да изберат двама от тях с обикновено мнозинство на гласовете. След това Синодът избира един от тях (не непременно този с най-много гласове) и го поставя за митрополит. Ще рече, че всеки викарен епископ е знаел, че може да стане несменяем митрополит, само ако редовите духовници и миряни имат добро отношение към него. И това е спомагало за борбата с епископския клерикализъм.

Струва ли си да напомняме, че в „златния век на светоотческата писменост“ епископите са били избирани просто от събранието на гражданите? След това обаче в продължение на векове управляващите „масони с висша степен на църковно посвещение“ са нагласяли уставите и каноните в свой класов и егоистичен интерес“.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/dd4cp 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Който следва Христа в самота и плач, е по-велик от оня, който слави Христа в събранието.

Св. Исаак Сирин