Посещението на архиепископ Галахър в Москва е почти приключило, но информацията за него все още е оскъдна; няма и заслужаващи доверие вътрешни сведения, а рускоезичната експертиза по въпросите на Ватикана, меко казано, е скромна. Срещата с Ушаков беше закрита и, изглежда, именно тя е била основното съдържание на пътуването, освен демонстрацията на поддържан контакт и своеобразния спектакъл с Лавров.
Затова нека видим какво пишат на Запад. Накратко:
✔ Дипломацията на папа Лъв е по-„структурирана“ и „систематична“ от дипломацията на папа Франциск. Външнополитическата линия се води от професионални дипломати — държавния секретар Пиетро Паролин и Галахър, за разлика от неформалните посредници — от Дзупи до Севастянов, на които разчиташе Франциск.
Франциск не се доверяваше на ватиканския апарат и използваше хора, на които лично имаше доверие, например Дзупи. Лъв е негова противоположност. Той иска ватиканските дипломати да вършат своята работа — казва биографът на Лъв XIV Елиз Ан Алън в коментар за The Times.
✔ The Times, позовавайки се на чилийския журналист и ватиканист Луис Бадиля, пише, че Франциск е отстранил Галахър от украинското направление заради различия във вижданията по отношение на Москва и е назначил Дзупи за специален пратеник.
Ватиканският кореспондент на La Repubblica Якопо Скарамуци говори за „англосаксонския поглед“ на Галахър към войната, който не съвпадал с опитите на Франциск да запази отвореност към Москва.
По думите на Скарамуци Путин не отговарял на обажданията на Франциск, но е отговорил на Лъв XIV. Експертът предполага, че за Москва има значение американският произход на новия папа и възможността той да бъде възприеман като събеседник, свързан със САЩ.
Политологът Франсоа Мабил също прави разграничение между личната дипломация на Франциск и позицията на професионалните дипломати от Курията. Според него Франциск се стремял да разговаря с всички и избягвал прякото осъждане на агресора, докато Галахър и Паролин се придържали към „позитивен неутралитет“, основан на международното право.
Някои ватиканисти смятат, че при Лъв XIV формулировките са станали по-ясни и сега Ватиканът по-отчетливо прави разлика между агресора и жертвата.
✔ Съгласието на Москва да приеме представител на Ватикана все още не означава готовност да промени позицията си или да приеме условия за прекратяване на огъня.
✔ Ватиканът не разполага със собствени механизми за натиск върху страните. Неговите възможности се свеждат до това да предлага площадка за контакти, поверителни канали, международен морален авторитет и хуманитарно посредничество.
✔ Според германския ватиканист Михаел Фет срещата е изгодна за Русия: тя позволява на Москва да демонстрира, че запазва контакт с една от западните институции. Москва може да използва отношенията с Ватикана като доказателство, че дипломатическата ѝ изолация не е пълна.
✔ Като основно съдържание на визитата всички посочват хуманитарната страна на преговорите за Украйна — децата, военнопленниците и т. нат. Има обаче и църковно измерение: Галахър обсъжда с ръководството на Руската православна църква положението на католиците в Русия. Католическата архиепархия в Москва от няколко месеца е без архиепископ и очевидно се водят разговори за възможна кандидатура, което е доста нетривиална задача. Руските католически организации са принудени да пазят мълчание и да не изразяват никаква позиция за войната въпреки ясната и недвусмислена позиция на папа Лъв (бел. „Православие и зомби“).
✔ Поддържането на контакт с Москва не означава липса на разногласия: Галахър пряко призна, че те са „съществени“.
Самият Галахър винаги е имал доста ясна позиция по отношение на войната. През 2025 г. той казва: „Трябва да бъде съвършено ясно чии танкове пресякоха чия граница.“ Галахър допуска, че предвоенната политика на Украйна може да бъде обсъждана, но подчертава: „В крайна сметка решението за нахлуването беше взето единствено от Русия“. „Ние защитаваме суверенитета и териториалната цялост на Украйна“. „Справедливият мир би означавал руснаците да се изтеглят от територията на Украйна“.
По думите му решението за условията на мира трябва да бъде взето от украинските власти и украинското общество. В същото време, според Галахър, войната може да бъде прекратена единствено чрез преговори, поради което каналът за връзка с Москва трябва да бъде запазен.
