Посещението на архиепископ Галахър в Москва е почти приключило, но информацията за него все още е оскъдна; няма и заслужаващи доверие вътрешни сведения, а рускоезичната експертиза по въпросите на Ватикана, меко казано, е скромна. Срещата с Ушаков беше закрита и, изглежда, именно тя е била основното съдържание на пътуването, освен демонстрацията на поддържан контакт и своеобразния спектакъл с Лавров.
Затова нека видим какво пишат на Запад. Накратко:
✔ Дипломацията на папа Лъв е по-„структурирана“ и „систематична“ от дипломацията на папа Франциск. Външнополитическата линия се води от професионални дипломати — държавния секретар Пиетро Паролин и Галахър, за разлика от неформалните посредници — от Дзупи до Севастянов, на които разчиташе Франциск.
Франциск не се доверяваше на ватиканския апарат и използваше хора, на които лично имаше доверие, например Дзупи. Лъв е негова противоположност. Той иска ватиканските дипломати да вършат своята работа — казва биографът на Лъв XIV Елиз Ан Алън в коментар за The Times.
✔ The Times, позовавайки се на чилийския журналист и ватиканист Луис Бадиля, пише, че Франциск е отстранил Галахър от украинското направление заради различия във вижданията по отношение на Москва и е назначил Дзупи за специален пратеник.
Ватиканският кореспондент на La Repubblica Якопо Скарамуци говори за „англосаксонския поглед“ на Галахър към войната, който не съвпадал с опитите на Франциск да запази отвореност към Москва.
По думите на Скарамуци Путин не отговарял на обажданията на Франциск, но е отговорил на Лъв XIV. Експертът предполага, че за Москва има значение американският произход на новия папа и възможността той да бъде възприеман като събеседник, свързан със САЩ.
Политологът Франсоа Мабил също прави разграничение между личната дипломация на Франциск и позицията на професионалните дипломати от Курията. Според него Франциск се стремял да разговаря с всички и избягвал прякото осъждане на агресора, докато Галахър и Паролин се придържали към „позитивен неутралитет“, основан на международното право.
Някои ватиканисти смятат, че при Лъв XIV формулировките са станали по-ясни и сега Ватиканът по-отчетливо прави разлика между агресора и жертвата.
✔ Съгласието на Москва да приеме представител на Ватикана все още не означава готовност да промени позицията си или да приеме условия за прекратяване на огъня.
✔ Ватиканът не разполага със собствени механизми за натиск върху страните. Неговите възможности се свеждат до това да предлага площадка за контакти, поверителни канали, международен морален авторитет и хуманитарно посредничество.
✔ Според германския ватиканист Михаел Фет срещата е изгодна за Русия: тя позволява на Москва да демонстрира, че запазва контакт с една от западните институции. Москва може да използва отношенията с Ватикана като доказателство, че дипломатическата ѝ изолация не е пълна.
✔ Като основно съдържание на визитата всички посочват хуманитарната страна на преговорите за Украйна — децата, военнопленниците и т.н. Има обаче и църковно измерение: Галахър обсъжда с ръководството на Руската православна църква положението на католиците в Русия. Католическата архиепархия в Москва от няколко месеца е без архиепископ и очевидно се водят разговори за възможна кандидатура, което е доста нетривиална задача. Руските католически организации са принудени да пазят мълчание и да не изразяват никаква позиция за войната, въпреки ясната и недвусмислена позиция на папа Лъв (бел. „ПиЗ“).
✔ Поддържането на контакт с Москва не означава липса на разногласия: Галахър пряко призна, че те са „съществени“.
Самият Галахър винаги е имал доста ясна позиция по отношение на войната. През 2025 г. той казва: „Трябва да бъде съвършено ясно чии танкове пресякоха чия граница.“ Галахър допуска, че предвоенната политика на Украйна може да бъде обсъждана, но подчертава: „В крайна сметка решението за нахлуването беше взето единствено от Русия“; „Ние защитаваме суверенитета и териториалната цялост на Украйна“; „Справедливият мир би означавал руснаците да се изтеглят от територията на Украйна“.
По думите му решението за условията на мира трябва да бъде взето от украинските власти и украинското общество. В същото време, според Галахър, войната може да бъде прекратена единствено чрез преговори, поради което каналът за връзка с Москва трябва да бъде запазен.
