Варненската и Великопреславска митрополия представи ново, второ допълнено българско издание на класическия труд на сър Димитри Оболенски „Богомилите. Изследване на балканското новоманихейство“. Изборът на книгата има и конкретен местен контекст: през последните години територията на епархията неведнъж е използвана за прояви, представящи богомилството като своеобразно духовно наследство и свързващи го със съвременна езотерика. Още през 2016 г. митрополит Йоан реагира публично срещу т.нар. „Международен културно-духовен събор за богомилите“, провеждан във Велики Преслав и Шумен.
Книгата на руския и британски историк, медиевист и византолог Димитри Оболенски (1918–2001) е публикувана за първи път на английски през 1946 г. и се утвърждава като едно от класическите изследвания на средновековните дуалистични движения. Оболенски е дългогодишен преподавател и почетен професор по руска и балканска история в Оксфордския университет и член на Британската академия. На български книгата излиза за първи път през 1998 г. под заглавието „Богомилите. Студия върху балканското новоманихейство“.
Новото издание проследява историческите корени на богомилството от манихейското наследство и дуалистичните движения в Близкия изток до появата и развитието му в Първото българско царство, Византия и Второто българско царство. Отделно са разгледани въпросите за Презвитер Козма и поп Йеремия, процесът срещу богомилите в Константинопол, разпространението на дуалистични учения в Русия, Сърбия, Босна и Хум, както и отношенията между богомили, патарени и катари. Една от основните задачи на Оболенски е именно да разграничи историческото богомилство от други средновековни религиозни движения, с които то често е смесвано в по-късната литература.
През април 2016 г. Варненският митрополит Йоан отправи специално обръщение до духовенството и вярващите по повод провеждането във Велики Преслав и Шумен на „Международен културно-духовен събор за богомилите“. Проявата включваше симпозиум за „богомилството и приноса му за духовното развитие на България и Европа“. В програмата участваха не само автори, занимаващи се с богомилството, но и езотерици, представители на Бялото братство, движението „Рьорих“ и розенкройцерски среди, а сред дейностите бяха включени паневритмия, „енергийни упражнения“ и беседи за „богомилски посвещения“.
Тогава митрополит Йоан определи провеждането на събора именно във Велики Преслав като особено смущаващо. Той подчерта, че става дума за един от центровете на християнската книжовност и култура на Първото българско царство и за земя, свързана със св. цар Борис-Михаил Покръстител и дейността на светите Седмочисленици. „Тъжно и обезсърчително“ беше оценката му за опита на организаторите да представят богомилството като основен принос на България към европейската духовна култура.
Особено показателно е, че организаторите на събора от 2016 г. използваха близостта до Кръглата – Златната църква във Велики Преслав като част от духовната символика на проявата. Програмата предвиждаше посрещане на изгрева край храма, паневритмия и „енергийни упражнения“. Българската патриаршия тогава реагира, че по този начин православна светиня от епохата на покръстването се включва в контекст, чужд на историческото ѝ предназначение.
Именно този фон обяснява защо Варненската митрополия днес се обръща не към популярна полемична литература, а към академично изследване на един от водещите византолози на XX век. Подходът на Оболенски позволява богомилството да бъде разглеждано в конкретния исторически и богословски контекст на средновековния дуализъм, вместо върху него да бъдат проектирани по-късни националистически, езотерични или окултни представи.
Новият превод от английски е дело на доц. д-р Светослав Риболов, заместник-декан на Богословския факултет на Софийския университет. Богословската редакция е на проф. дбн Клара Тонева, езиковата и стиловата редакция – на Венета Дякова, а художественото оформление е на д-р Петър Желев.
