Досточтимите читатели няма да намерят тук нови открития в разглеждането на въпроса за служението и мястото на миряните в Църквата.
Благонамерението обаче е да си припомним някои неща и да ги изпълняваме в двадесет и първия век, тъй като изминалият двадесети век просто ни принуждаваше да не сме много наясно и ни държеше далеч от тези истини в българския църковен живот. Истината обаче си е истина и идва време, когато следва тя да излезе наяве. А истината по този въпрос е, че миряните трябва да изпълнят свещена мисия, като отдадат сами себе си и един други, и целия си живот на Христос Бог. Това значи, че миряните са надарени едва ли не със свещенически привилегии и задължения, по-важни от които са:
- Да водят непрестанна борба с враговете на спасението на човечеството и да постигнат победи в битката с всичко, което е в този свят – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска (1 Йоан. 2:6).
- Да разпространяват Благовестието на Господ Иисус с думи и дела.
- Да подпомагат растежа на Църквата.
- Да участват в делата на Църквата.
- Да вземат участие в избирането на кандидатите за свещенство.
- Да внасят своя принос в богослужението с молитвено присъствие, вяра и служение според призванието си като иподякони, диригенти, четци, певци, свещопродавачи, касиери и пр.
Знаем от светата Библия, че Бог е призвал всички ни към светост и съвършенство. Това се постига чрез постоянно противостоене на всички действия, които замърсяват атмосферата на православно-християнския живот.
Що се отнася до участието на миряните в администрацията на Църквата, мисля, че то е установен вече принцип, признат като съкровено наследство от стари времена и практикуван от Църквата и днес. Едва ли ще се намери някой в Църквата понастоящем, който да отрече правото на миряните да участват в делата на нейното благопреуспяване. Същото се отнася и до привилегиите на миряните да участват в управлението, инициативите и изборността, които правят Църквата общност от хора, обединени от вярата в Иисус Христос за благонамерение и душеспасение. Прерогативите на клира съвсем не бива да пречат на активното участие на миряните в управлението и живота на Църквата. Напротив, работейки и служейки наравно с клириците, престижът и влиянието на миряните се увеличава и вярата им се усилва, тъй като единението им спомага за разширяване на влиянието на Църквата и я прави по-близка до сърцето на всички.
Заедно с клириците миряните проучват и решават всичко, което може да бъде от полза за благосъстоянието на църковните поделения. Мнението на клира невинаги е решаващо в недуховната (цивилна) област на църковния живот.
Друга важна страна в служението на миряните е правото им на участие в избора на клириците. Свещеното Писание и Свещеното Предание са запазили недвусмислени свидетелства, че тази привилегия на миряните се упражнявала от самото начало на живота на Църквата. Виждаме тази привилегия в действие още при попълване на мястото, овакантено поради отпадането на Юда. Тогава са се събрали около 120 души. Чак след тяхното съгласие да се хвърли жребие Матия бил причислен към единайсетте апостоли (Деян. 1:26).
Седемте дякони също били първо избрани от множеството, а сетне ръкоположени от апостолите. Като коментира тази апостолска практика, св. Йоан Златоуст отбелязва, че апостолите не са действали по собствено мнение, но са имали одобрението на „цялото множество ученици”. Подобен случай имаме и в посланието на св. Климент Римски до коринтските християни, писано в 96 г., където се припомня, че лицата, които апостолите са поставили за ръководители, са избрани със съгласието на цялата Църква.
Ами изборът на свети Атанасий Велики не е ли същият? Св. Григорий Назиански казва, че св. Атанасий бил избран на трона на свети апостол Марк не с насилие, а с гласа на миряните.
Привилегията на миряните да участват в избора на клириците като апостолско приемство, пазено и изяснявано от светите канони, е все още в сила и се практикува – слава на Бога! – и от Българската православна църква. Погледнете, например в уставите ни – както в Екзархийския, така и в Патриаршеския. На всяка страница се потвърждават правата и привилегиите на миряните в цялостния живот на Църквата ни – от „Избиране на Патриарх”, та чак до последната част – „Общи и преходни разпореждания”.
Ръкоположение без съгласието на миряните се смята за „недействително”. Шестият вселенски събор ясно е определил това с шестото си правило. Добре е да се допълни, че по-нататък ролята на миряните се разширява още. Има примери, които показват, че миряните имат право не само да избират кандидатите за свещенство, но участват и във вселенските събори, които формулират учението на Църквата. На първо място можем да посочим свикването на вселенски събори от миряни – от императора и сената. Като миряни те са представени с право да говорят, да дават насоки, да защитават своите възгледи, независимо че те невинаги са били православни. Миряни също са подписвали съборните решения. Примерът на св. Константин Велики, който председателствал и направлявал решенията на Първия вселенски събор в 325 г., е ясен в това отношение.
В Цариградските събори през 1143-1147 г. е взел участие мирянин, когото патриарх Максим и другите епископи са изслушали и са осъдили като еретик. Също така, когато Църквата е осъдила учението на Варлаам и Акиндин и е провъзгласила за православно учението на св. Григорий Палама, сам императорът е бил един от говорителите, който се произнесъл за варлаамовото учение като еретическо. В съборите, свикани за възстановяване на единството между западните и източните църкви, миряни са взели участие като официални представители на източните църкви заедно с патриарха и други досточтими първойерарси. Подобен случай е засвидетелстван в 1330 г. в Цариград, когато Св. Синод заедно с императора и сената е разгледал молбата на арменците за единение с Православната църква. Православното изповедание на Петър Могила също е ратифицирано в Цариград в 1647 г. с подписите на миряни и четирима патриарси. Учението, че след претворяването на хляба и виното по време на светата Литургия те стават Тяло и Кръв Христови също е формулирано и подписано в 1691 г. от девет епископи и шест миряни в Цариградската църква. Така че, щом непроменяемите определения на вселенските събори са подписани и от миряни, то според вселенските събори и в съзнанието на вярващите основателно се е утвърдила свещената позиция на православните миряни в Църквата като Тяло Христово. На това основание патриарсите на Източната църква в отворено писмо до Папа Пий IX през май 1848 г. обявяват миряните като защитници на Православието.
Макар че всички знаете много добре участието на миряните в богослужението, ще ми се да припомня още нещо. Употребата в тайнствата на множествено число „ние” вместо индивидуалното „аз” показва, че миряните не просто се обслужват молитвено и тайноизвършително от клириците, но че и те съслужат и съучастват в духовното подпомагане, та клириците да извършат богослужбата, както Църквата е установила тя да се прави:
„Тези Твои дарове от всичко, което е Твое, принасяме на Тебе за всички и заради всичко. Още Ти принасяме тая словесна безкръвна служба и просим, и молим, и умоляваме: изпрати Твоя Свети Дух върху нас и над тия предлежаши Дарове“. В тия думи от светата Евхаристия какво друго може да е показано, ако не дейното участие на миряните в пълнотата на тайнството?
Диалогът по време на светата Литургия е друг пример на ясно доказателство за свещените функции на миряните: не е само клирикът, който благославя, но и миряните участват в това благословение и взаимно съдействат и съучастват в богослужението. „Мир на всички!” – казва свещенослужителят и миряните отговарят: „И на твоя дух!”.
Реших да припомня всичко това, досточтими читатели, за знание и спазване през двадесет и първия век и най-вече да се молите Бог да не допусне новата Синодна наредба да придобие сила, за да се отнемат правата на българските миряни и да не могат те да участват в избирането на кандидатите за епархийски митрополити, начиная от 12 март 2024 г. Много искам да не бъдете пасивни и индиферентни, но да сте активни миряни, които защитават на думи и на дело светото Православие в България, както и ние го пазим и защитаваме по света.
Не забравяйте, моля ви, завета на св. Методий Славянобългарски, ясно заявен на изпроводяк: „Деца мои, изпълнете моя последен завет: пазете православната вяра – този безценен дар, донесен ни от небето чрез Божия Син Иисус Христос. Ако вярата ви е крепка, и вие ще бъдете силни; отслабне ли тя у вас, и вие ще отслабнете и ще станете слуги и роби на други народи. Пазете православната вяра!”
