... Св. Паисий Светогорец разказваше за един университетски преподавател, който бил написал, че онова, което светците говорят за бесовете, било плод на тяхното въображение. Старецът казал: „Ела тук, остани една нощ при мен и аз ще ти покажа дали е във въображението ти.“
В Свещеното Писание се среща думата „φαρμακεία“ - тя означава магьосничество. Някой може да каже: „Какви са тези неща? Нима и днес има магии?“ И все пак има хора, които се занимават с такива неща, при това понякога образовани хора, дори личности с високо обществено и политическо положение.
Има два вида магьосници. Едните са шарлатани. Но и те носят тежка отговорност, защото използват лековерието на хората. А самите хора, като се обръщат към такива неща, съгрешават и отблъскват благодатта на Светия Дух от сърцата си. Другите обаче са истински магьосници - хора, които действително са се предали на демонични сили. Те са по-малко, но съществуват. Познавах в Никозия един такъв човек, при когото идваха дори държавни ръководители със специални полети до Кипър, за да се срещнат с него и да търсят съветите му.
Веднъж при мен дойде един човек и аз го попитах:
- Какво правиш?
Той се засмя и каза:
- Гледам на кафе.
Попитах го:
- И наистина ли можеш?
А той ми отговори:
- Отче, ще ти кажа истината: нищо не знам. Но печеля страшно много пари. Идват толкова хора, гледам им на кафе и ми плащат. Как иначе да живея, след като друго не умея?
Започнал като на шега. Един ден обърнал чашата на някакъв приятел, казал му няколко неща и случайно познал. После кръгът на клиентите му започнал да расте. Казваше ми:
- Печеля по двеста-триста евро на ден.
Попитах:
- И какви хора идват при теб?
- Отче, всякакви: професори, преподавателки, депутати, хора с положение и обществен престиж. Казвам им каквото ми хрумне. Нямам никакъв дар. Просто говоря каквото ми дойде наум. От многото неща все нещо ще се окаже вярно.
Но ги има и другите - онези, които действително се занимават с магия. Те в известен смисъл са служители на сатаната. Както в Църквата епископът ръкополага свещеника и му предава благодатта на свещенството, а свещеникът чрез тази благодат освещава: чете молитви над водата и тя става светена вода, над елея и той става елей за Елеосвещение, над хляба и виното и те стават Тяло и Кръв Христови, освещава домовете и местата, така и тези хора, чрез демоничната сила, на която са се предали, се стремят да насочват демонични въздействия към хора, предмети и места.
Това са тежки случаи. Който попадне в ръцете им, няма да излезе оттам с добро. Може да понесе голяма духовна вреда. И не е лесно човек да се изправя срещу тях, защото действително има демонично действие. То, разбира се, не е по-силно от Бога — нищо не е по-силно от Бога, но воюва против човека и против Божието дело.
Познавах човек тук, в Кипър, който заради една жена, в която бил влюбен, подписал със собствената си кръв, че се отрича от Христос, за да му я „даде“ дяволът. Магьосникът го накарал да направи това. След това човекът преживя безброй мъки. Огромни усилия бяха нужни, за да се върне към себе си. Трябваше отново да бъде приет църковно и започна дълга духовна борба.
Много е опасно човек да се забърква с подобни неща. За борбата с демоничните сили е необходима благодатта на свещенството. Но не е достатъчно само да си свещеник. Нужни са и добродетел, пост, молитва, въздържание и преди всичко смирение. Това е наистина трудно духовно дело.
На Света Гора познавахме един монах, когото познаваше и отец Сава. Като студент учил във Франция. Бил от Северна Гърция, но бил буен младеж, обичал приключенията и известно време работил по кораби. Така стигнал до Бразилия. Там се научил на гледане на кафе и на различни окултни практики. Когато се върнал в Гърция, открил място, където гледал на хората и им предсказвал бъдещето. Не знам по какъв начин след това дошъл на Света гора и решил да стане монах. Отрекъл се от магията, но последствията от предишния му живот продължавали да го измъчват. Веднъж, докато още бил в началото на монашеския си живот, отишъл да се причасти, без преди това да се изповяда. Когато стигнал отпред, паднал на земята, получил гърчове и започнал да се пени. После се съвзел.
Понякога, когато получаваше такива кризи, ми разказваше неща от времето, когато се занимавал с магия. Казваше ми, че когато един магьосник изпрати демоните срещу някого, но този човек е защитен чрез светите тайнства на Църквата и демоните не успеят да извършат онова, което магьосникът им е възложил, те се връщат при самия магьосник и го измъчват жестоко.
Този човек не знаеше, че подобно нещо се разказва и в житието на св. Киприан. Когато св. Киприан още бил магьосник, той изпращал демоните срещу св. Юстина, за да я подчини на нечистото желание на един човек към нея. Но тя била укрепена чрез молитвата и Божията благодат и дяволът нямал власт над нея. Тогава демоните се връщали и нападали самия св. Киприан.
Онзи монах ми казваше:
- Много пъти съм бил на ръба на смъртта. Душаха ме.
И не мислете, че това са просто фантазии. В монашеския живот човек понякога се сблъсква непосредствено с демоничните действия. Дяволът не е просто една лоша мисъл, лошо действие или някаква абстрактна „сянка“. Той е личностно духовно същество и действа.
В житието на св. Йосиф Исихаст се разказва подобен случай. Дошъл гост, уморен от пътя, и нямало къде да го сложат да почине. Старецът Йосиф му дал собственото си легло - ако изобщо можем да го наречем легло, защото било почти една дъска. През нощта дяволът пребил госта жестоко. Човекът викал и пищял, а отците се втурнали да му помогнат. Старецът Йосиф му казал:
- Не се тревожи. Този бой тази нощ беше предназначен за мен, но по погрешка го изяде ти.
Виждали сме много подобни неща - заплахи, гласове, явявания, реални и тежки преживявания. Не само в съня, а и в будно състояние. Но пак казвам: такива неща не са обичайни в света. Срещат се преди всичко в пустинята, при подвижниците и монасите. Там, където бяхме ние, подобни преживявания понякога бяха част от ежедневната духовна борба.
Имаше един млад човек, който ходеше при истински магьосници. Някой го доведе и при мен. Слава Богу, и днес е близо до Църквата, макар още да страда от последствията. В началото се опитвах да го убедя, че онова, с което се занимава, е зло. Той буквално почиташе Луцифер. Казваше:
- Той е красив, светъл, силен. Дава сила, помага ти.
И в погледа му се усещаше нещо страшно. Казвах му:
- Чедо мое, това, което правиш, е зло.
- Защо да е зло? - отговаряше. - Аз искам да бъда силен.
Търсеше сила и вярваше, че дяволът му я дава.
Веднъж, за да му покажа, че това е противоположно на Бога, му казах:
- Наведи глава, да ти прочета една молитва.
Прочетох му молитва на св. Йоан Златоуст против нечистите духове. Той получи гърчове, падна на земята и започна да се мята.
Казах му:
- Виждаш ли? Божият Дух и онова, което носиш в себе си, са противоположни.
После му казах всеки ден да произнася тропара към св. архангел Михаил: „Където осени твоята благодат, архангеле, оттам се прогонва силата на дявола; защото падналият Луцифер не може да понесе твоята светлина.“ Когато се опитваше да го казва, започваше да се пени и да крещи. С времето състоянието му много се подобри, макар и до днес да носи последствията от онова, в което се беше забъркал.
Когато бях студент през 1976 г., посетих един женски манастир в Атика. Там живееше Тарсо, юродивата заради Христа. Веднъж дошло едно семейство и тя казала на жената:
- Ти си устроила онова „φαρμακείο“, а аз седя в него.
Аз тогава помислих, че говори за аптека, понеже на новогръцки „φαρμακείο“ означава и аптека. Казах си: „Какво лошо има в една аптека?“ Но по-късно ми обясниха, че жената се занимавала с магии и че Тарсо наричала дома ѝ „φαρμακείο“ в стария смисъл - място на магьосничество.
И на Света Гора имахме едно място, една пещера между Света Анна и Малката Света Анна. Там винаги палехме кандило пред икона на Божията Майка. Някога при известния духовник папа Сава дошъл магьосник, изповядал се и предал магическите си книги. Старецът ги изгорил в тази пещера.
След това, както разказваха отците, там започнали да се случват странни неща - падали камъни, чували се гласове и други необясними явления. Отците направили водосвет, поставили икона на Божията Майка и започнали постоянно да палят кандило, молейки се Божията Майка да пази мястото от злото.
Аз самият не вярвах особено на тези разкази. Но веднъж пътувахме с мулета към Катунакия. С нас имаше един човек, който седеше върху мулето по опасен начин. Казах му:
- Не седи така, защото ако животното се подплаши, ще те хвърли в пропастта.
Той не ме послуша. Когато стигнахме именно до онази пещера, мулето внезапно се подплаши и хукна. За щастие човекът се спаси.
Има места, които са осветени от молитвата и Божията благодат. Дори когато светият предмет вече го няма, мястото остава свързано с освещението. По противоположен начин има и места, свързани с тежки греховни и демонични действия, които се нуждаят от молитва и освещение.
Тук, при нос Акротири край Лимасол, преди няколко години бяха извършени археологически разкопки. Преди това местните пастири разказваха, че чуват камбани и църковно пеене и усещат мирис на тамян, макар никой да не знаеше, че там някога е имало църква. Нямаше известни археологически свидетелства.
Разказаха това на една археоложка. Тя отишла с няколко работници и започнала малки разкопки. Открили останките на древна базилика. След това Департаментът по старините продължил проучването и били намерени мозайки и голям храмов комплекс, вероятно свързан със св. Стефан и, според едно предание, със св. Йоан Милостиви. Мястото благоухаело, преди хората изобщо да знаят, че под земята има храм.
Нещо подобно се разказва и във връзка със св. Рафаил, св. Николай и св. Ирина в Митилини. Една жена виждала нощем дякон, който идвал в дома ѝ и кадял около камината. В началото се страхувала. После често усещала мирис на тамян и чувала звъна на кадилницата. Не можела да разбере защо дяконът кади именно камината.
По-късно, при откриването на светците, св. Николай Дякон се явил и обяснил, че ходи там, защото мраморният камък, вграден в камината, някога бил част от техния храм. Жената изобщо не знаела откъде е дошъл този камък.
Това показва благоговението, с което Църквата се отнася към всичко осветено. Предметите, посветени на Бога и употребявани в храма, не бива безразборно да се използват за други цели. По същия начин, но в противоположен смисъл, местата и предметите, свързвани с демонични практики, се нуждаят от молитва и освещение.
Затова и древните християни често строели храмове на места, където преди това е имало езически светилища. Не защото били варвари и просто разрушавали старото, а защото желаели да осветят мястото. Ставровуни например е изграден върху място, свързвано с древно светилище. И на други места се среща същата практика.
Старец Сава, един свят подвижник от Капсала, ми разказваше как веднъж демоните го нападнали в килията му, викали и крещели. Той ги попитал:
- Откъде сте?
И чул:
- От Акантос.
Той бил прост човек и дори не знаел какво означава това име. После попитал друг подвижник и научил, че в езическата древност едно място в областта се наричало Акантос. Демоните употребили старото езическо наименование на мястото.
Запомнете едно: дяволът не подарява нищо на никого. Ако отидеш при него и му дадеш място в живота си, той няма да те пощади. Не те уважава, не те съжалява и няма да каже: „Стига толкова, жал ми е за него.“ Ако му дадеш власт над себе си, ще се опита да те унищожи, да те унизи и да те съсипе докрай. Страшна е злобата на дявола. И дори ако човек е започнал „на шега“, пак може да понесе тежки последствия. Затова трябва да бъдем много внимателни. С такива неща не се играе. Не бива да се занимаваме с магии, гадания, окултни практики, нито да посягаме безразсъдно към предмети и действия, които са свързани с тях.
Откъс от беседа на Лимасолския митрополит Атанасий „Μαγεία και παγίδες του διαβόλου“ („Магията и капаните на дявола“), произнесена на 22 февруари 2023 г.
