Въпрос: Здравейте, как може да се унищожи проклятие, ако човек няма финансовата възможност да пътува дотам, където е извършено?
Отговор: Въпросът с "проклятията" не е прост. Със сигурност решаването му не зависи от финансови възможности, нито от географски ширини. Това най-вероятно е съвет, даден ви от окултисти, врачки или други подобни. Не си хабете времето и парите да пътувате където и да било.
По принцип, такова нещо като "проклятие" е възможно да се случи в духовния живот. Но за да разберете, как да се освободим от него, трябва да знаем защо Бог го е допуснал. Защото като вярващи за нас не бива да има никакво съмнение, че нищо на тази земя не става без Божието знание и допускане. "Проклятието", "клетвата", извършването на магии може да оприличим на физическото убийство. Както в света съществува физическото отнемане на човешкия живот - което в очите на Бога и хората е най-непростим грях, така и в духовния свят е възможно да се случи такова "духовно убийство" срещу някой човек. Естествено, Бог не желае това и вършещият го (кълнящият, вършещият магии и т.н.) в Неговите очи е по-голям грешник дори от физическия убиец, защото посяга на безценната човешка душа. Светът, обаче, в който живеем е паднал, отдавна не живее по Божиите закони, а се движи по свои собствени - в които има и насилие, и лъжа, и неправда. И Бог, който уважава безкрайно човешката свобода, не може да се намеси насила и да ни направи "по-добри". Законите - и природните, и духовните, са вече обективни за нас - и според тях е възможно и физическото убийство, и духовното нараняване на човека чрез такива неща като "проклятието".
Вярващият човек обаче има едно голямо преимущество пред останалите - може да призове Бога за свой помощник и винаги да разчита на Неговата намеса. А където се намеси Той, всичко се възстановява - включително и повреденото от падналите закони на нашият свят. Църквата учи, че човек може да претърпи някаква духовна вреда от "клетва" или друго подобно, само ако е "духовно уязвим", ако няма за своя защита Христос, ако не е облечен в Него. Тогава, който и да иска, каквото и да прави, нищо не може да ни повреди. Такава духовна защита, която действа безотказно е: вярата в Христос като Самодържец на всичко видимо и невидимо, съзнателното покаяние за извършени грехове, редовна изповед и приемане на Св. Тайни в тайнството на Причастието след необходимата подготовка. Нашите грехове и особено по-тежките такива, за които не се каем, ни правят уязвими за действията на тъмните сили, които само чакат повод, за да се намесят и ни навредят. Затова най-голямото противодействие на тяхното дело е искреният духовен живот в Църквата. "Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте", пее Църквата в началото на св. Литургия.
Така че ако по някакви причини наистина сме станали жертва на нечия клетва, злоба или завист, то това може да промени само Бог, а не някакви действия, практики, механизми. Църквата не познава "механизъм" за такива неща - хората предполагат, че има нещо такова по аналогия с магиите, но техните практики са абосолютно чужди на Христовата Църква.
Св. отци казват, че хората стават жертва на такива действия, особено ако са дали справедлив повод на проклинащия - не че това го оправдава. Напротив, грехът му е двоен и тежък, но грехът срещу него ни е направил уязвими. Лечението е пак покаянието за извършеното в тайнството на изповедта.
И нещо, с което трябва да завършим обезателно. Днес е много модерно да се развалят "клетви" и "магии" - това се превърна в цяла индустрия за врачки, медиуми и други окултисти. За Христос всички - и предлагащите такива "услуги", и ползващите ги - прегрешават тежко срещу Неговата истина и дават права на дявола в живота си. Често пъти, много хора се подлъгват, че им е "направена магия" и това узнават от съответния "специалист", чиято цел често пъти е да им вземе парите. В духовен план той хвърля душата им в смут, уплаха и т.н., което Бог никога не желае. Това, че "не ни върви" или че в живота ни се случват беди и изкушения е по-вероятно да не се дължи на "проклятие" (което все пак не е толкова лесно да се случи и изпълни). По-добре би било да приемем тези неща като допуснати от Бога (макар и не причинени от Него), който иска да ни напомни за Себе Си, да ни накара да Го потърсим и тогава ще видим какво богатство е приготвил Той за нас, каква свобода и какво благо, което дори не сме си представяли, нито сме мечтали за него.
