По молба на нашата читателка Р. А. разказваме накратко за това многовековно здравно учреждение на гръцката православна общност в столицата на Османската империя, а днес най-голям град на Република Турция – Истанбул.
Болницата е в близост до храма при целебния извор Живоприемни източник в местността Балъкли и е една от трите болници, поддържани от гръцката общност в мегаполиса край Босфора, в който живее и над 95% от оредялата гръцка етнорелигиозна общност в югоизточната ни съседка. Другите две болници се намират в кварталите Галата и Таксим, северно от залива "Златният рог" (превод от турското наименование "Алтън бойнуз"; гръцкото име на залива е «Кератион», в превод „рогче“ и „рожков“ заради формата му).
Голямата по размери сграда на болницата пострада сериозно от пожар на покрива и най-горния етаж на 4 август 2022 г. и така привлече вниманието на международната общественост. Самата болница е основана още през 1753 г. от сдружението на бакалите. Първоначално е била малка дървена сграда, която изгоряла при пожар през 1790 г.
Болницата, както и другите две били създадени преди всичко за борба с инфекциозните болести по онова време (и предимно чумата), които били широко разпространени, особено в големите градове.
През 1834 г. султанът предоставя земя за построяването на болницата западно от стените на града. Новата болница била много голяма за времето си. Строежът е завършен в края на 1838 г. и скоро болницата се утвърдила като много полезно здравно заведение. Голямото земетресение, разтърсило Цариград и района през 1894 г., причинило големи щети на болницата, но пък заедно с възстановяването им през следващото десетилетие се построили и нови сгради, които да отговорят на нуждите на хората. Много от тези сгради са запазени и до днес. Създадени са нови отделения, лаборатории.
След това е основано и училище за медицински сестри, в което много момичета сираци са обучавани безплатно от лекари на техники и практики за лечение и грижи за пациенти.
По време на Първата световна война болницата започва да приема хиляди пациенти без разлика на религиозна или етническа принадлежност. С течение на годините обаче и в резултат на няколкото вълни на погроми срещу гръцкото население в града болницата започва да губи пациенти, а с това и престиж, и качество. Трудно се намират и лекари-гърци. Така през 1991 г. болницата е обновена, но и структурно реформирана, за да може да се запази работеща, и до 2011 г. тя достига възможността да обслужва 40-50 хиляди души годишно. С това донякъде си възвръща предишния престиж, като оправдава славното си име от минало. През 1994 г. е създадена първата частна клиника в Турция за лечение на алкохолна и наркотична зависимост.
От десетилетия към болницата в Балъкли работи и старчески дом, в който се полагат грижи за самотни възрастни жени и мъже, както и за такива, които не могат да получат нужното здравно обслужвани при домашни условия.
През цялото време на съществуването на болницата вече 273 години за нея е полагала немалко грижа и Цариградската вселенска патриаршия – както с лични дарения на патриарси и архиереи, така и при уреждането на нейния статус в рамките на Османската империя или Република Турция. Естествено, неизменно е било винаги и духовното обгрижване на лекуваните в нея православни християни.
Нека в тази връзка кажем няколко думи и за българската болница в Цариград. Тя е основана през 1902 г. със средства от българската държава, която се стреми да подпомогне останалите все още в Цариград десетки хиляди българи. Големи дарения за тази болница правят големият дарител Евлоги Георгиев, предприемач, търговец и банкер в Букурещ, и неговият наследник Иван ЕВстратиев Гешов. Болницата работи до месец юни 1988 г., когато е конфискувана от турската държава. Днес сградите ѝ са заети от частната болница „Турция“ (Türkiye Hastanesi).
