Скъпи приятели! Тази неделя в църковния календар се нарича Неделя на разслабления. Думата „разслаблен“ е малко неясна за съвременния нецърковен човек, затова ще поясня, че в гръцкия текст, както и във всеки съвременен превод на европейски език, разслабленият, който лежал при къпалнята при Овчите порти край Йерусалим и бил изцелен от Христос, се нарича паралитик.
Днес бих искал да поговорим за т.нар. посттравматично стресово разстройство, от което страдат мнозина в наши дни. Съвременната психология посочва като симптом на това състояние парализата на волята, а в песнопенията на този празник ние молим Господ да изцели нашата разслаблена, парализирана душа. И дори ако ние с вас лично не сме жертви на агресия, нито участници във военни действия, все пак посттравматичното стресово разстройство може да засегне всекиго от нас. Как можем да запазим волята си действена в такива тежки дни на изпитание?
Особено важен за нас е опитът на светците. Днес, например, отбелязваме паметта на сръбския светител митрополит Николай Велимирович. Неговата молитва за мир съпътства много от нас през всички тези повече от четири години. Ще припомня малко от нея. В началото св. Николай благодари на Господа за многото Му дарове към нас, а после моли за насъщното: „О, Всеблагий Царю и Господи! Един Твой неотложен дар ни липсва в това време – мирът. Онзи свят мир, който Ти дарува на Своите велики апостоли, казвайки: мир вам, мир ви оставям, Моя мир ви давам.“ Митрополит Николай направо нарича войната юдино предателство и каиново братоубийство. И знаейки от личен опит какво е война – той преживява Първата световна война и в началото на Втората световна война написва тази молитва – по-нататък той проси: „Удръж ръцете ни от престъпления и ни спаси от самите нас.“
По-късно неговият духовен наследник, сръбският патриарх Павле, казва по време на Югославската война: „Приписват ми, че аз съм предводителят на сърбите във войната за Велика Сърбия. Но ако за да оцелее Велика Сърбия, е нужно престъпление – аз не съм съгласен. Нека я няма. Ако за да оцелее малка Сърбия, е нужно престъпление – нека я няма и малка Сърбия. Дори ако в света остане последният сърбин и той може да оцелее само с цената на престъпление – дори този сърбин да съм самият аз, нека това не бъде.“
Ето това са две истински християнски свидетелства на хора, които с помощта на Възкръсналия Христос са избегнали парализата на волята. Парализата на волята не позволява на човека да направи избор. И на човека, който страда от този симптом, му остава само да се носи по течението. Но ние виждаме, че светците, молейки се на Христос, са правили избор в полза на Христос и Евангелието. И още е любопитно да се отбележи, че когато Христос казва на разслабления: „Стани“, Той употребява същата дума, с която се описва възкресението на мъртвите.
И в това има дълбока връзка между изцелението при къпалнята Витезда и Пасха.
Христос воскресе!
Авторът прот. Олег Батов е свещеник на РПЦ близо 30 години. Напуска страната след началото на войната, като губи служението си в храма „Успение на Пресвета Богородица“ на Успенски вражек в Москва, енориашите си и заплатата си. Сега живее в Грузия.
Източник: Неделна проповед за youtube-канала на "Новая газета"
