В гръцкия парламент обсъждаха случая с бившия митрополит на Пафос Тихик и свързаното с него „движение на оградилите се“ в Солун – групи свещеници и миряни, преустановили евхаристийно общение с митрополитите си заради тяхното участие във Всеправославния събор в Крит от 2016 г. (вж тук, тук, тук и тук)
Независимият депутат от Солун Никос Пападопулос зададе въпрос към Министерството на образованието и вероизповеданията, като обвини гръцкото правителство в „намеса в делата на Кипърската църква“, довела до отстраняването на Тихик. Той представи неговия случай като „всеправославна криза“, довела до „надигане на христоименитото изпълнение“ и „размиряване на Православието“.
Отговорът на заместник-министъра Константин Власис беше особено остър. Той заяви, че депутатът изразява църковни и парацърковни среди, чиято идентичност е да се противопоставят на Вселенската патриаршия и на Кипърската църква. „Говорите като представител на един клирик, който беше осъден от Кипърската църква и от Вселенската патриаршия за църковни провинения“. Според зам.-министъра движението на „отделили се от общение“ в Солун създава смут в църковното тяло и подкопава каноничния църковен ред. „Това е враждебно действие срещу Църквата на Гърция и няма никаква връзка с благочестието“, заяви министърът, имайки предвид ръкоположението, извършено от бившия митрополит на Пафос Тихик на свещеник от „оградилите се“ в Солун.
Справка: До случая с митр. Тихик нито един от митрополитите, влезли в остра публична полемика с Критския събор, обвинявайки го в „еретични решения“, не се отдели от каноничната Църква, но останаха миряни и свещеници убедени от тези аргументи, че православната им съвест изисква да се отделят от официалната Църква. Тези групи са най-активни и организирани в Солун. Техни представители бяха канени и у нас, за да оправдаят неотиването на нашите архиереи в Крит. Бившият Пафоски митрополит беше първият каноничен архиерей, привлечен от антисъборната реторика, който се осмели да ръкоположи свещеник-схизматик в Солун (вж тук).
Острата реакция на Кипърската църква и на Вселенската патриаршия (потърсена за арбитър) доведе до неговото отстраняване, а впоследствие и низвержение. Защото се имаше предвид и историята на старостилния разкол в Гърция, започнал именно с привличане на канонични архиереи към „каузата на старостилството“. Българските старостилци, ръководени от техния епископ Фотий като разклонение на гръцките старокалендарци на митр. Киприян (Куцумба), също имат „ограждането“ като основна черта на еклезиологията си: „Самото ограждане пък от проповядващите ерес и от тези, които им се подчиняват, става с прекратяване на църковното общение“, твърдят те. Но в крайна сметка самите разколници отпадат от Църквата.
