В аула „Патриарх Неофит Български“ на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше представена документалната поредица „Достойно ест“ – мащабен филмов проект, посветен на историята на Българската православна църква и българските епархии. Събитието се състоя на 27 май и събра духовници, преподаватели, студенти, представители на академичната и културната общност, както и гости, съпричастни към темата за духовното наследство на България.
Началото на представянето беше поставено от Камерен ансамбъл „Йоан Кукузел – Ангелогласният“, чиито православни песнопения въведоха присъстващите в духовната атмосфера на премиерата.
Поредицата е осъществена с благословението на Светия Синод на Българската православна църква и с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Плана за възстановяване и устойчивост. Проектът включва три основни епизода – „За раждането“, „За силата“ и „За вярата“, както и 13 филма, посветени на българските епархии. Режисьор и продуцент е Виктор Димчев, а главен консултант и съсценарист – проф. Павел Павлов. Ръководители на проекта са Минка Иванова, Павел Павлов (съименник на проф. П. Павлов) и Виктор Димчев.
На премиерата присъства Негово Светейшество Българският патриарх Даниил, който благослови създателите на поредицата и подчерта, че подобни филмови разкази имат важно място в усилието да бъде преоткрита ролята на Църквата в българската история. В словото си патриархът насочи вниманието не само към миналото като исторически факт, а към паметта като жива духовна връзка, без която културното наследство може да остане само външна форма.
Негово Светейшество отбеляза, че в съвременното общество съществуват „много бели петна“ в познанието за духовното съкровище, което Църквата пази. Той припомни, че православната вяра участва в оформянето на българската държавност, народност и идентичност още от Покръстването насам, но тази роля често остава недостатъчно осмислена. Патриарх Даниил постави акцент върху това, че Църквата не е само част от миналото, а „спасителен кораб“ за човека и днес.
В словото си патриархът направи връзка между светците, просветителите и съвременния човек. Той посочи, че св. цар Борис, светите братя Кирил и Методий, св. Климент Охридски и св. Йоан Рилски са личности, чрез които духовната и културната история на България придобива видим, проследим и жив образ. Спред предстоятеля на БПЦ днешните поколения все още имат реална връзка с тези първооснователи – чрез азбуката, храмовете, манастирите, светините и местата на паметта, но задачата е тази връзка да бъде запазена и в духовен план.
Именно тук документалната поредица „Достойно ест“ намира своето място. Тя представя исторически факти, образи и свидетелства, като се стреми да разкрие смисъла зад избледнелите стенописи, старите храмове и манастири, в които е съхранена духовната история на България. Патриарх Даниил подчерта, че когато културното наследство се възприема само като „сграден фонд“ или като повод за национална гордост, без да бъде разбрана духовната му основа, се губи най-същественото. Затова визуалното изкуство, според него, може да помогне на съвременния човек да види не само формата, но и духовното съдържание на наследството.
По време на представянето проф. Павел Павлов очерта и образователната отговорност на проекта. Той посочи, че пред обществото стои задачата да разкаже на децата за „великото достояние“, което притежава, за да не се окаже, по думите му, че „вода газим, а жадни ходим“. Така поредицата беше представена не само като културен продукт, но и като възможност за духовно и историческо просвещение.
Режисьорът Виктор Димчев също постави акцент върху миналото като пространство, в което могат да бъдат открити отговори за бъдещето. В думите му прозвуча тревогата, че забравените образи, разрушените храмове и манастири не са просто следи от отминали времена, а знаци, които могат да посочат пътища, да напомнят за грешки и да предпазят обществото от духовна безпътица.
Към тези послания се присъедини и Тивериополският епископ Тихон, който припомни думите: „Има Православие – има България, няма Православие – няма България.“ Така премиерата се превърна от представяне на филмова поредица в публично свидетелство за неразривната връзка между православната вяра, историческата памет и българската идентичност.
Премиерата на „Достойно ест“ показа, че разказът за Църквата днес има място както в архивите, учебниците и музейните описания, така и в съвременния визуален език, чрез който достига до човека на нашето време.
Той има нужда от образ, глас и съвременен език, чрез които да достигне до човека на нашето време. Затова и поредицата се откроява като опит да се съхрани паметта като жива връзка – между светците и съвременниците, между храмовете и хората, между миналото на България и нейната духовна посока напред.
