По установена от последните години традиция някои от епархийските митрополити наред с общото Синодно послание се обръщат за празника Възкресение Христово и с лични послания към своите пасоми
Митрополитът за САЩ, Канада и Австралия Йосиф в своето обръщение акцентира върху спасителното дело на Господ Иисус Христос и отражението му в живота на всеки човек. „Смирен като жертвен агнец, нашият Спасител посрещна страданията и като Бог ги понесе и победи смъртта. Неговото Възкресение е реалност и същевременно пророчество за нашето бъдещо възкресение, „защото Сам Господ с повеление, при глас на архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето и мъртвите в Христа ще възкъснат първом“ (1 Сол. 4:16).
Някой ще запита: „Как може да се твърди, че Възкръсналият Господ е унищожил смъртта, когато хората продължават да умират?“. Онези, които са дошли на този свят от майчината си утроба, ще го напуснат, като минат през смъртта и гроба. Това е така само с тази разлика, че за нас, които умираме в Христос, смъртта не е вече тази тъмна бездна, а началото на новия живот и завръщането у дома. Гробът не ни обрича на вечен мрак, а е порта, където ни очакват Божиите пратеници, ангелите.
Други желаят да знаят защо казваме, че Възкръсналият Христос е победил греха, когато хората все още грешат? А Той наистина победи греха благодарение на Своето непорочно зачатие, на Своя чист и безгрешен живот на Земята, на Своето страдание на Кръста за изкупление на нашите грехове и на Своята окончателна победа над греха чрез славното Си Възкресение. За нас Той се превърна в най-доброто и незаменимо средство срещу греха. Всеки, който е завладян от грях, може да бъде излекуван само от Христос; и всеки, който иска да не греши, може да постигне това само с помощта на Спасителя“.
Варненски и Великопреславски митрополит Йоан отбелязва в посланието си мястото на Богочовека Христос в човешката история и ролята на Неговото славно Възкресение. „Без Възкресението Христово не би възникнала Църквата – обществото от хора, които живеят с вярата в Господ, които чрез тази вяра реално се съединяват с Него и получават сила за своето вътрешно духовно усъвършенстване.
Възкресението на Господ свидетелства за това, че Той не само е Син Човешки, но и Син Божи. Той е победител на смъртта и греха и съединявайки се с Него, ние се съединяваме с Бога, а това значи, че получаваме Божията благодат, която ни помага да преодоляваме всякакви трудности, изпитания и скърби, да излезем победители от различни жизнени колизии, защото силата Божия лекува нашите немощи и възпълва човешките недостатъци. Когато човек сам се бори със злото, надявайки се само на себе си, победата над злото се оказва непосилна. Но ако той призове Божията помощ, то заедно с Бога, с Възкръсналия Спасител ще излезе от тази битка победител.
В този ден човекът не само чувства пасхалната радост на емоционално равнище, но я постига и чрез разума. И ние разбираме колко е убедително, логично и всеобхватно християнското учение. То е вдъхновяващо и жизнеутвърждаващо.
Но най-главното – това е радостта от светлия празник на Христовата Пасха, която ние преживяваме в сърцето си. Защото вече не само с ума познаваме силата на християнското учение, не чрез разума постигаме значението на Възкресението Христово, но със сърцето чувстваме, че Възкръсналият Господ реално живее в Църквата и преподава Своята благодат. Той се докосва до нашето естество. Това съприкосновение в пасхалната нощ усещат милиони и милиони хора по целия свят. Ние всички празнуваме това вселенско тържество, прославяйки Христос Възкръсналия, и радостта, която по време на Пасхалното богослужение влиза в сърцето на човека, остава с него задълго“.
Митр. Йоан представя човешките измерения на Възкресението Христово, като посочва: „Всеки път, когато вършим добри дела, когато помагаме на болните, слабите, немощните, когато протягаме дружеска ръка към нашите ближни, ние изпитваме вътрешно удовлетворение, а това е и отблясък на пасхалната радост. Ако нашите постъпки и действия отговарят на заповедите Господни, ако ние следваме това, към което ни призовава Бог, животът ни ще се изпълни с радост и щастие. Защото да живееш в съответствие с Божиите заповеди – това значи да бъдеш щастлив“.
Неврокопски митрополит Серафим в своето послание насочва вниманието към радостта от Христовото Възкресение, като заявява: „Велико е чудото на Христовото възкресение! То преобръща логиката на този свят и временния живот тук, защото от гроба възсиява животът. Господ Иисус Христос победи смъртта и ни подари тази победа, за да живеем и да се спасяваме чрез нея. Затова небесата достойно се веселят, земята се радва, видимият и невидимият свят празнуват Възкресението Христово, в което ние се утвърждаваме.
Велико щастие ни е дарувал нашият Господ Иисус Христос чрез Своето възкресение. Всяка година този дивен Празник ни преобразява със своята обновяваща сила. В това прекрасно духовно тържество можем да отложим скърбите и несгодите на сегашния измамен, временен живот и да устремим сърцата и умовете си към истинския, вечен и небесен живот във възкръсналия от мъртвите Христос Господ“.
Митр. Серафим насочва вниманието ни към проблемите в съвременния свят: „За да видим непристъпната светлина на Възкресението, трябва да очистим чувствата си, както ни призовава и църковният химнописец. За нас, християните, това означава да живеем в подвига на борбата с греховете и страстите, но също така и със стремежа към обогатяване с добродетели и към духовно усъвършенстване. Да носим отговорностите си пред Бога, пред Родината си, пред обществото и към всеки отделен човек, с когото сме поставени заедно в този свят. Да помним винаги, че всяка човешка душа, всеки един човешки живот е по-ценен от целия свят с всичките му богатства, както ни уверява Господ Иисус Христос.
За съжаление днес живеем в свят, в който като че ли всичко това се обезцени. Днес повече пъти чуваме думата война отколкото думата мир. В живота ни нахлуха враждебност, недоверие, жестокост, разделение, зависимости… Господстващо място се опитват да заемат лицемерието, лъжата, безотговорността. Затова нека в Празника на празниците, Възкресение Христово, да се обновяват надеждата и радостта ни, нека да се изпълваме с Христовия мир“.
Русенски митрополит Наум в своето Пасхално послание посочва, че поздравът Христос Воскресе „предава цялото съдържание и смисъл на вярата, с която живеем и в която се спасяваме. Да, Христос наистина възкръсна от мъртвите! Той победи смъртта и ни дарува живот, който, по собствените Му думи, е „живот… в изобилие“ (Йоан 10:10).
Чудото на Христовото Възкресение е изпитание за човешкия ум, но то е осезаемо от човешкото сърце, което дълбоко в себе си усеща истинността на дивното тайнство на Възкресението. Защото със сърцата си ние знаем, че независимо от заобикалящите ни лоши неща има Един, Който е самото Добро; че въпреки цялата ненавист, която тържествува сред човеците, има Един, Който е милостив и Човеколюбец; че наред с целия ужас на войната и смъртта, на които продължаваме да бъдем свидетели, има Един, Който дарува живот, защото Самият Той е живот и Подател на живота.
Пасхалният поздрав неизменно ни напомня и думите, с които Сам Иисус е приветствал жените-мироносици непосредствено след Своето славно Възкресение: „Радвайте се!“ (Мат. 28:9). Тази единствена по дълбочината на своето съдържание радост, присъстваща в нашия свят още от мига на Благовещението (срв. Лука 2:10), е радост, която можем да наречем всепобеждаваща. Към нея сме призвани независимо от онова, което наблюдаваме в живота си тук на земята – в нашия свят, който всекидневно самите ние творим и в който поводите за радост изглежда сякаш стават все по-малко. Но радостта, възвестена от Спасителя, е едновременно и земна, и небесна, така както и в Богочовека Христос е съединено небесното и земното“.
Старозагорски митрополит Киприан в посланието си посочва: „Пасха е венецът на вярата, надеждата и любовта, ликуване от истинната победа над тъмнината, злобата и безнадеждността, тържество на свободата ни от властта на отчаянието. Величествен ден на изстрадана обич сияе пред нас. Спасителят, Богочовекът Иисус Христос, понесъл кръста от греховете на човешкия род, с разпятието Си завършва светлото Божие домостроителство, дарувайки сили за духовна борба против „поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:12). Изкупителният подвиг на Спасителя ражда Новия Завет на Бога с човека, ново учение за братство и мир, за истинност и доброта.
„Мир вам!“ – казва Възкръсналият Господ на учениците Си. И колко нужда има сега светът да чуе и се вслуша в думите Му! Себичността и себелюбието в суетата на съвремието затулват духовността, отдалечават ни едни от други. Очите на сърцата ни понасят омраза и тя пуща корени в душата. С нея преставаме да виждаме себе си и човека до нас, и болката му. Огънят на войните и в момента, в тези светли дни, не само отнема човешки животи и помита плодове на съзидателен труд, но променя и нравствените опори на милиони човеци по света“.
Врачански митрополит Григорий в посланието си като митрополит отбелязва, че „Великден е самата сърцевина и същност на християнството. Това е победата, дарувана ни от Бога!“. Архиереят припомня, че от деня на създаването си „Църквата проповядва Възкресението Христово като най-голямото чудо в историята на човечеството. Тя благовести за него не само като за евангелска действителност, а като за особено съдбоносно събитие за всички, приели пасхалното благовестие. Синът Божи „беше разпнат, слънцето потъмня и отново засвети, понеже подобаваше и творението да страда заедно с Твореца“ (из слово на св. Григорий Богослов „За светата Пасха“). Ето защо Христовите страдания, кръстна смърт и Възкресение имат най-пряко отношение към цялото творение и към всеки един от нас.
В светлия ден на Христовото Възкресение душите на вярващите се изпълват с благодарност към Твореца и нашето земно битие придобива истински смисъл. Възкресението е празник на живота, носещ любов, мир и духовна промяна за всеки, който го приема с чисто сърце и увереност в невидимото като видимо (Евр. 11:1). Празнувайки Великден, Възкръсналият Господ обновява човешката природа, укрепва ни в изпитанията и ни дава сили да вършим добри дела.
Великденското послание промени целия последващ ход на световната история и ни насърчава към морална промяна и духовно обновление, което е жизнено необходимо в съвременното общество. То напомня на всички хора за произхода на християнството, както и за идващото Божие царство.
В светлите дни на Пасхалното тържество сме призвани да споделим радостта със семейство, приятели и най-вече с онези братя и сестри, които се намират в нужда, като проявим действена любов и милосърдие.
Днес молитвата ни към Възкръсналия Господ и Спасител е да се възстановят изгубените връзки между отделните народи и отново да се възцари братолюбие, мир по света и благоволение между човеците!“.
Видински митрополит Даниил в своето Пасхално послание посочва: „Чудото на Христовото възкресение е толкова изумително и необикновено, но в същото време е толкова и присъщо, и неотнимаемо от Неговата Богочовешка личност. В Него имаше живот и животът беше светлината на човеците (Йоан 1:4) – свидетелства божественият апостол и евангелист Йоан. И действително, не се ли докосва до нас жизнената сила на Господните слова, колчем четем или слушаме светото Евангелие? Или когато извършим, дори малко, но безкористно благодеяние, както ни е заповядал Христос?
За жалост, светът, който не разпозна и разпна Царя на славата (1 Кор. 2:8), днес също както в дните на земния живот на Господ не търси вечния живот, а живее по законите на този свят, за който удовлетворяването на всяко желание „тук и сега“ се е превърнало в химера и идол. Затова и сме свидетели на ужасни страдания и престъпления, включително в земята, осветена от стъпките на Спасителя, но и на гонения заради Божията правда на Христови ученици и служители на много места по света. Но Господ дойде, за да имаме живот и да имаме Неговия живот в изобилие (Йоан 10:10). Като съкруши царството на мрака, Той ни призова „от тъмнина към чудната Своя светлина“ (1 Петр. 2:9). Затова и благодатният Христов живот се усвоява от верните чрез вяра в Спасителя и живот по Неговите заповеди. „Нова заповед ви давам“ – ни казва Той – „да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго“ (Йоан 13:34), а „никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Йоан 15:3)“.
