Днес започваме един нов религиозен период – триодния период, който ни въвежда в благословения пост. Този период се нарича триоден заради книгата Триод, която ние използваме по време на тези десетина седмици, тоест от тази неделя, неделята на митаря и фарисея, до съботата на благодатния огън (Велика събота). Думата триод е гръцка и означава трипеснец, свързан е с църковната музика и пеене. В тази неделя Църквата ни прочита един откъс от евангелието на св. Лука, който е свързан с две личности, противоположни една на друга по отношение на тяхното житие. Едната от тях е фарисеин, който принадлежал към една група хора, които отделяли себе си от другите хора и превъзнасяли собственото си житие пред това на другите, хвалели се, че те били учени и тълкуватели на Писанието, издавали присъди, с които възпрепяствали учението на Писанието, и задължавали хората с това, с което Сам Бог не ги задължавал. Те били изцяло „православни“ от гледна точка на изповеданието, тъй като вярвали във Възкресението, а други не вярвали в него, но тяхното поведение било лицемерно.
В тази евангелска притча се разказва, как един от фарисеите дошъл в храма, превъзнасяйки се и хвалейки се с това, че той не бил като един грешен митар, който стоял там някъде отзад. Митарите били събирачи на данъци, които се занимавали със събирането на данъци от целия град и околност, като взимали от хората повече от това, което трябвало да плащат на държавата, тоест те били крадци в прекия смисъл на думата.
Фарисеинът имал право да твърди, че по поведение той бил по-добър от митаря, но Господ отхвърля неговото право да се хвали със собствената си праведност. Защото праведността си я притежаваме благодарение на нашия Господ и това е благодатен дар, който Той ни дарява, а ние не представляваме нищо друго освен съсъди, възприемащи Божията щедрост.
„Аз постя два пъти в седмицата“. Това не бил наложителен дълг, а постановено от самите фарисеи допълнение. Те постели два дни в седмицата, а това не се среща в закона Моисеев. След това те давали десятък от всичко, което придобивали, тоест те давали десетата част от своите пари, а това не се изисквало от Закона.
Другият човек стоял в храма със съзнанието, че е нищо. Той вярвал, че единствено Бог е способен да превърне това нищо в нещо. Затова той се съкрушавал пред своя Господ, казвайки: „Боже, смили се над мене, грешния“. Тази фраза се разпространила и станала непрестанна молитва в източното монашество и ето ние казваме: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй мене, грешния“ и си я повтаряме. Нашата Църква казва, че с тази фраза на митаря човек заменя всякаква друга своя молитва и всякакво друго свое служение, ако не му бъдат предоставени благоприятните условия да се моли в храма.
Христос направи от този покаял се крадец пример за нас. А Христос е простил на много грешници.
Човек или почита своя Господ, или почита себе си, а няма възможност тези две неща да се съберат заедно в една душа. Който наистина познае себе си, той осъзнава, че е нищо и че е сътворен по благодат. Ние сме плод на божествения дар и благодатта преминава през нас. Ние не притежаваме никаква заслуга за придобиването й. Самият ни подвиг е също благодатен дар от Господ и ние сме Му благодарни за него. И затова нашите отци казват, че молитвата е майка на добродетелите. Чрез благодатния дар на смирението ние разбираме, че не заслужаваме нищо и че Бог ни въздига и ни кара да просъществуваме. Така че, ако се съкрушаваме всякога пред Него и не си присвояваме каквато и да е заслуга, ако се пречупим пред Него, Той ще ни въздигне към щедрото Свое лице.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: сп. Моето паство, бр. 4, 2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد4، 2018م (бел. прев.).
