Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (85 Votes)

 DSC1066По време на поста тежестта ни се увеличава и се опитваме да станем Христови войни, сякаш сме разпнати заедно с Него. Заради тези усилия Църквата по-често използва светлината в молитвите. Думата "светлина" често се среща през този период. В следващата неделя ни очаква преклонение пред Светия Кръст, и на нея ние носим цветя в храма, които говорят, че се радваме на Кръста.

Усилието за нас е път към победата, и то не към такава победа, каквато е позната на светските хора - чрез насилие и страх, но това е победата на смирените, които са познали Христа.

А днес, във втората неделя от поста, и то заради дълги разисквания, които са се случили през четиринадесети век, касаещи темата за Божествената светлина, светата Църква чества паметта на свети Григорий Палама, епископ Солунски.

Свети Григорий е бил монах на Атон, когато дошъл от Италия един човек на име Варлаам, който твърдял, че Божията благодат е тварно нещо. Тогава свети Григорий се възпротивил и казал, че Божията благодат е от Самия Бог и следователно е нетварна и вездесъща. Борбата се ожесточила до такава степен, че Църквата се принудила да свика велики събори, които са познати с името на свети Григорий Палама, защото са разкрили неговото учение и са го утвърдили.

Защо борбата се ожесточила? И защо е била от значение? Защо Църквата е взела отношение по този въпрос? Защото всеки един от нас трябва да приема Бога в пълнота в себе си. Бог не е само на небето, Бог е целият в теб, в твоето сърце, Той слиза изцяло в теб и това е значението на учението на свети Григорий Палама, чиято памет честваме днес.

Затова да не смятаме, че сме само земни, но и че сме небесни още отсега, защото Бог се е вселил в нас и е направил от душите и телата ни божествен дух. Оценяваме ли това или възприемаме себе си само като пръст? Ние всички сме от пръст, защото Бог ни е изваял от тази земя, но ние чрез Христа сме станали небесни. Вътре в нас има тъмнина, но ако дойде Христовата благодат, тя разсейва тъмнината, прощава греха и ни извайва не чрез пръстта и водата, а чрез светлината.

Това е много велико нещо, което изглежда, че не го оценяваме, нито усещаме. Всеки един от нас се възприема, като състоящ се от плът и кръв, и така оправдава самия себе си, когато прави това, което му се иска. Но ако човек каже: аз съм от светлина, от Бога съм дошъл и към Него отивам. Аз съм избран, за да бъда бог, както казва Светото Писание. Този човек не оправдава себе си, а е взискателен към себе си, той изисква сметка от себе си всеки ден, за да бъде по Божия образ.

Нашата задача не е само да бъдем добри хора, които не отиват в затвора - това е най-малкото, което се изисква от човека: да спазва Божиите заповеди - не кради, не прелюбодействай и прочее. Но всъщност това, което се изисква от него е да стигне до горе, до покрива, или даже до такава висота, при която няма покрив над него, да се доближи до небето, така че да стане Божи син. Вие сте Божии синове, както Господ е Божий Син от предвечността по Своята си природа. Така Той ни призовава чрез доброто дело, правата вяра и непрекъснатото очистване да станем по Неговия пример съучастници в божествената природа.

Това е уникалното в християнството, че ние не оставаме далеч от Бога, а сме близки до Божието сърце, стоим у Бога. Затова, ако през този благословен пост напреднем от едната неделя към другата, от споменаването на едната светлина към другата, от извършването на една промяна в нас към друга, ще разберем, че сме носени от божествена светлина към божествена светлина.

Източник: сп. "Моето паство", бр.9, 2018г. نشرة رعيَّتي، عدد9، 2018م.

Превод от арабски: Виктор Дора


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uayw8 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски