По време на поста тежестта ни се увеличава и се опитваме да станем Христови войни, сякаш сме разпнати заедно с Него. Заради тези усилия Църквата по-често използва светлината в молитвите. Думата „светлина“ често се среща през този период. В следващата неделя ни очаква преклонение пред св. Кръст и тогава носим цветя в храма, които говорят, че се радваме на Кръста.
Усилието за нас е път към победата, и то не към такава победа, каквато е позната на светските хора – чрез насилие и страх, а това е победата на смирените, които са познали Христа.
Днес пък, във Втората неделя от Поста, и то заради дълги разисквания, които са се случили през четиринадесетото столетие, засягащи темата за божествената Светлина, св. Църква чества паметта на св. Григорий Паламà, архиепископ Солунски.
Св. Григорий бил монах на Атон, когато дошъл от Италия човек на име Варлаам, който твърдял, че Божията благодат е тварно нещо. Тогава св. Григорий се възпротивил и казал, че Божията благодат е от Самия Бог и следователно е нетварна и вездесъща. Борбата се ожесточила до такава степен, че Църквата се принудила да свика велики събори, които са познати с името на св. Григорий Паламà, защото са разкрили неговото учение и са го утвърдили.
Защо борбата се е ожесточила? И защо е била от значение? Защо Църквата е взела отношение по този въпрос? Защото всеки от нас трябва да приема Бога в пълнота в себе си. Бог не е само на Небето, Бог е целият в теб, в твоето сърце, Той слиза изцяло в теб и това е значението на учението на св. Григорий Паламà, чиято памет честваме днес.
Затова да не смятаме, че сме само земни, но и че сме небесни още отсега, защото Бог се е вселил в нас и е направил от душите и телата ни божествен дух. Оценяваме ли това или възприемаме себе си само като пръст? Ние всички сме от пръст, защото Бог ни е изваял от тази земя, но чрез Христа сме станали небесни. Вътре в нас има тъмнина, но ако дойде Христовата благодат, тя разсейва тъмнината, прощава греха и ни извайва не чрез пръстта и водата, а чрез светлината.
Това е много велико нещо, което изглежда, че не го оценяваме, нито усещаме. Всеки от нас се възприема като състоящ се от плът и кръв и така оправдава сам себе си, когато прави това, което му се иска. Ако обаче човек каже: аз съм от светлина, от Бога съм дошъл и към Него отивам, избран съм, за да бъда бог, както казва Светото Писание, този човек не оправдава себе си, а е взискателен към себе си, той изисква сметка от себе си всеки ден, за да бъде по Божия образ.
Нашата задача не е само да бъдем добри хора, които не отиват в затвора – това е най-малкото, което се изисква от човека: да спазва Божиите заповеди – не кради, не прелюбодействай и пр. Това обаче, което в действителност се изисква от него, е да стигне до горе, до покрива, или даже до такава висота, при която няма покрив над него, да се доближи до Небето, така че да стане Божи син. Вие сте Божии синове, както Господ е Божи Син от предвечността по Своята природа. Така Той ни призовава чрез доброто дело, правата вяра и непрекъснатото очистване да станем по Неговия пример съучастници в божествената природа.
Това е уникалното в християнството, че ние не оставаме далеч от Бога, а сме близки до Божието сърце, стоим у Бога. Затова, ако през този благословен пост напреднем от едната неделя към другата, от споменаването на едната светлина към другата, от извършването на една промяна в нас към друга, ще разберем, че сме носени от божествена светлина към божествена светлина.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: сп. Моето паство, бр. 9, 2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد9، 2018م (бел. прев.).
