Днешното литургийно евангелие ни показва, че промяната на начина на съществуване на един богаташ може да му донесе спасение, когато от алчен човек стане милостив, проявявайки се не само на думи, но и на дела.
Мирът, радостта и блаженството на душата не се придобиват чрез нечестно трупане на материални блага
През времето на Спасителя митарите (митничарите), т. е. хора, определени от римския окупационен режим да събират данъци за империята, ламтели за забогатяване, събирайки нечестно от народа повече налози, отколкото позволявал законът. Един от тях бил Закхей – човек мразен от народа заради неговата алчност, а и му завиждали заради богатството, натрупано за кратно време, но по нечестен начин.
В даден момент обаче в живота на този алчен и неправеден митничар се пробудило желание за промяна. Кога? Тогава, когато си дал сметка, че не станал толкова щастлив, колкото се е надявал да бъде, когато е взел решение да събира много имане по всякакъв начин. Материалните богатства, събрани чрез ненаситност за кратко време, не го удовлетворявали душевно. Чувствал, че човек е нещо повече от материя, че мирът, радостта и душевното блаженство не се придобиват чрез нечестно забогатяване, ако човешката душа е лишена от доброта и щедрост.
Доказателство, че Закхей е бил воден от искрено търсене и тайнствено желание за промяна на живота, е това, че Господ Иисус Христос, Познавачът на човешките сърца, го призовава по име, отделяйки само него от множеството хора, като му казва, че желае да бъде приет в неговия дом, при все че митничарят бил алчен, неправеден и потисник за йерихонци.
Иисус Христос не съди никого прибързано, по външния вид или според повърхностното обществено мнение
Поглеждайки към Закхей, Иисус не е видял в него само един нисък любопитен човек, който се качил на дърво, за да Го види, но най-вече видял търсеща душа, желаеща душевна промяна. Господ Иисус преди да съди хората желае да им помогне, да ги изцери от страстите и да ги издигне от греховете, според както Той Самият казва: „не дойдох да съдя света, а да спася света“ (Йоан 12:47).
Евангелието ни посочва, че благостта на милостивия Христос е проникнала отвъд злината на алчния Закхей
След като Иисус влязъл в дома за Закхей, алчният митничар става щедър човек, променя се коренно, но не защото е бил сурово смъмрен от Иисус, а защото е бил почетен с неочаквана чест. Присъствието на Иисус в дома на Закхей го трогнало. Защо? Защото му е оказана чест, която е знаел, че не заслужава. Иисус почел един грешен човек, въпреки че този е бил мразен от сънародниците си заради неговата неправедност и злоба в действията си към тях. Каква е била целта и резултатът от посещението на Иисус в дома на Закхей? Христовото безгранично състрадание и завладяваща благост проникнала толкова силно в душата на Закхей, отвъд мрака и злобата на греха на алчността, който грях го владеел, че разровил зрънцето благост, останало дълбоко в душата му подобно на късче жар, покрито дотогава от пепелта и саждите на греха.
Когато това почти изгаснало въгленче било запалено от огъня на милостивата и спасяваща любов на Господ Иисус Христос, от душата на Закхей бликнала светлината за нов живот, изповядван чрез радикалното решение: „ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно“ (Лука 19:8).
Димящата главня на неговата душа, помрачена от алчност, моментално се превърнала в разпален факел на щедростта, светъл образ на всемилостивия Бог!
Милостивата Божия благост освобождава хората от страстта на алчността
В днешното евангелие виждаме, че Бог желае да промени сърцата и живота на хората не толкова чрез наказания, болест, нещастия или мъмрене, но най-вече чрез Своята завладяваща благост, която се явява на грешниците, така че те да потърсят благия и милостив Бог, за да станат и те милостиви подобно на Него. Но Божието състрадание и благост се проявяват често към най-големи грешницикато мощен призив за доброта, отправен и към всички хора,не само за да се променят, но и за да могат всички да потърсят богоуподобяването.
От друга страна, покаянието, проявило се в духовната промяна на митаря Закхей, не е покаяние, проявено единствено като съжаление за сторените зли дела, но и промяна към добро в начина му на мислене, чувстване и действие, тоест отказ от вършене на зли дела и извършване на добри дела.
От срещата на Спасителя с митаря Закхей научаваме, че можем да променим живота си към добро по собствена инициатива, без да чакаме да бъдем наказвани с болест, страдание или укори, но размишлявайки върху великата Божия благост и желание да влезе в дома на нашата душа със Своята милостива любов, за да ни помогне и ние да бъдем добри и милостиви.
Как и кога можем да се променим към добро? По много начини и по всяко време. Например, виждайки някого по-вярващ от нас, да не му завиждаме, нито пък да бъдем безразлични, но да решим и ние да имаме по-силна вяра; когато видим друг по-работен и щедър от нас, да решим да бъдем и ние по-работни и щедри; виждайки някого, че има по-чист живот и пребъдва в святост, да решим да се очистим и ние от греховете и да търсим светостта. Вършейки това, ще чуем как отекват тайнствено в нашите души думите на Спасителя: „днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на вярата“!
Иисус Спасителят търси постоянно всекиго от нас, та и ние да потърсим Него, Извора на блажения вечен живот
Днешното евангелие е изпълнено с духовни поучения, а неговият извод, изразен чрез думите на Спасителя: „Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото“ (Лука 19:10) е повод за надежда и окуражаване за всички нас.
Св. Евангелие ни посочва как обръщането на един грешен човек се е извършило, защото са проявени към него благост и чест, които не е заслужавал. Евангелският разказ ни помага да разберем, че Божията кротост, дълготърпение и благост представляват тайнствен призив към покаяние за сторени грехове, към промяна на живота чрез вършене на добри дела. Много хора, въпреки че са по-грешни от други, получават много дарове от Бога. При все че са зли, все пак им върви добре, а други се питат: как така им върви на тези толкова зли и алчни хора?
Възможен отговор е следният: Спасителят Иисус Христос очаква Неговата благост, състрадание и щедрост да подбудят в някакъв момент най-грешните и злите да променят живота си, да повярват, не поради страх от наказание, но следвайки благостта и състраданието на Бога, Който обича всички хора и желае никой да не погине, но да се спаси, т. е. да дойдат при Него, по свободен начин, с желание за спасение, за придобиване на блажен вечен живот, в любовта на Пресветата Троица.
Да се молим на нашия Господ Иисус Христос да ни помогне да станем добри и да вършим добри дела като плод на Неговата действена благост в нас, за слава на Пресветата Троица и за наше спасение! Амин!
Превод от румънски (със съкращения): свещ. Кирил Синев
Източник: Daniel, Patriarhul Bisericii Ortodoxe Române, Evanghelia slavei lui Hristos. Predici la Duminicile de peste an, București, Ed. Basilica, 2016, p. 346-353
