Днес празнуваме отдание на Богоявлението, в което чествахме събитието на Кръщението на Спасителя в р. Йордан. Църквата е намерила за добре да се прочете този откъс от Евангелието според св. Матей, в който се говори за светлината и евангелист Матей цитира текст от книгата на св. пророк Исаия, който нарича „езическа Галилея“ областта, в която е живял Господ, „земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Йордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в сянка смъртна, изгря светлина“ (Мат. 4:15-16 по Ис. 9:1-2).
Светлината се изля с идванато на Иисус. А ние в православното изповедание казваме, че Църквата се основава върху това, което са ни предали апостолите и чрез което оставаме в Светлината. Много са злите помисли в света и те ни атакуват по най-различни начини: чрез чужди догмати и странни помисли и чрез обществено поведение, чуждо на нашата вяра. Църквата е атакувана от всички страни на живота, а хората са объркани, защото са поставени между Евангелието и лошите неща от ежедневието, които възникват ден след ден. Но твърдият вярващ не се отклонява от това, което е възприел в светата Църква от доброто изповедание, и от това, което светият апостол Павел, съкратено казано, е писал: „А ние вярваме, че Христос умря и след това възкръсна“. Ние пазим тази вяра, за да останем непокътнати от грешката и греха.
И затова евангелското четиво днес завършва с думите: „Покайте се, защото се приближи царството небесно“. И към това искам да привлека вниманието ви: „Покайте се, защото се приближи царството небесно“. Това, на първо място, не означава, че краят на света е настъпил, защото Иисус тогава не е говорил за края на света, а е говорил за Своето пришествие при първото Си идване на земята. „Покайте се, защото ще стана ваш Цар, когато бъда въздигнат на Кръста и изляза от гроба“. В това се състои Царството небесно, Христос да царства над душите и да влезем ние в Неговото царство, в Неговото владичество и да допуснем Той да господарува над нас. А ако Му бъдем послушни, чрез послушанието Иисус ще господарува над нас. И тогава ние ще сме в „царството небесно“.
Няма да седим и да чакаме години наред, за да влезем в царството небесно, няма да чакаме смъртта, за да влезем в Небесното царство. Ние от днес ще бъдем в Царството небесно, ако направим Христос цар на нашите сърца. Където и да се намира човекът, е в Божието царство, ако пороби себе си в послушание на Бога и на Евангелието във всичко, спазвайки и желаейки всяка евангелска добродетел. Божието царство е установено и съществува, и не е далеч от когото и да било от нас, но ние въпреки това трябва да влезем в него. Това означава, че човекът се самовъвежда в Царството или се самоизвежда извън него, той или се самовъвежда в добродетелта, или се самоизвежда от нея.
Затова и казва „покайте се“, т. е. покаянието ви е нужно, за да зърнете Божието царство. Защото слепият действително не вижда светлината, а светлината наистина съществува. Ние няма да зърнем Бога, ако сме в греха или в зло изповедание. Затова трябва да се променим. Той казва: променете се, променете ума и помислите си – това означава истинското покаяние. Истинското покаяние се състои в това, човек да промени лошите си помисли. Това, което се изисква, е да си променим помислите, за да влезем в Царството небесно.
Евангелието ни предизвиква чрез думите: „Покайте се, защото се приближи царството небесно“. Покайте се, защото сте в Царството небесно. Ако искате да сте в Царството, бъдете като че нищо не сте. „И ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си“. Отворете сърцата си, за да стане Христос единствен ваш цар и тогава ще бъдете в Неговото царство.
Източник: сп. „Моето паство“, бр. 2, 2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد2، 2018م.
Превод от арабски: Виктор Дора
