С приближаването до поста Църквата иска да ни запознае със значението му. А за тази цел нека прегледаме един християнски документ от втори век, който е написал един апологет на Христовата вяра до римския император, като казва в него: „Тези християни, които ти гониш, са най-добрите хора в твоето царство, защото въпреки че са бедни, те лишават себе си от храна, за да дадат на нуждаещите се“.
Целта на поста е любовта. Целта е да даваме, да съчувстваме. Затова Църквата днес ни прочете евангелието за Страшния съд. Бог пита само: „Гладен бях, нахранихте ли Ме...? Гол бях, облякохте ли Ме...?“. Тогава те Му отвръщат: „Кога сме Те видели гладен? Как така, Ти не си идвал на земята, след като я напусна чрез Своето Възкресение и Своето Възнесение?“. Но Той им казва: „Ако сте сторили това на някого от тези малките, на Мене сте го сторили, защото, ако нахраните гладния, Мене храните, ако облечете голия, Мене обличате“.
Вие, когато сте нахранили сиромаха, сигурно не сте си помислили за Христос и не сте си казали: „Христос ни заповяда така и затова трябва да го направим“. Но вие с простото ваше даряване на сиромаха от своите пари и с простото ваше внимание към всички хора на Него сте дали и сте обърнали внимание на Него, Който се е съединил с бедните, нуждаещите се и страдалците на земята.
Затова Той не ни заръчва да Го споменаваме единствено чрез молитвата, нито ни е помолил да правим това, само когато участваме в литургиите и другите богослужения, но ни е заръчал да го правим, като помагаме на бедните. Разбира се, че милостинята не оправдава човека за това, че той, например, не ходи на църква. Но Църквата – това е движещата се на земята църква, стоящата по улиците църква – църквата на бедните, нуждаещите се, болните, голите и гонените. Там се намира църквата на Иисус. Разбира се, че ние тръгваме, насочвайки се към молитвата, но отиваме и по-далече от нея, разпростираме се. Иисус е разпрострян по земята, разпрострян е по пустинята. Той стои в домове ви и навсякъде, където Го потърсим и прибегнем към Него. Ако нашите очи са обърнати към Него във всеки миг, ние ще сме заедно с Него, но ако сме насочени към нашето его и нашите похоти, ние нямаме Христос на този свят.
Това в собствен смисъл означава, че нуждаещите се не се изчерпват само с този просяк, който моли за някоя пара оттук или оттам; означава, че нуждаещите се не са само нашият болен съсед. Разбира се, ако нашият съсед е болен, ние трябва да се погрижим и за него. Но ближният е и този, който е от друго село или от друга страна. Търсете го и в медийните, и в социалните мрежи. Това е бедният, за когото говори днешното евангелие, докато ние се подготвяме за поста. Бедния човек – това е имигрантът, безработният човек и този, който не е в състояние да издържа семейството си... Тези хора, ако ние поразгледаме нуждите им такива, каквито са, и ги приведем към Христос, т. е. ако изобразим Христовия образ върху челата им, каквото и да са казали те, каквото и да е естеството на техните помисли, ако прозрем и прочетем Христос в тяхната личност, ние ще сме изпълнили повелята на днешното евангелие.
Не ме интересува какво се казва в политиката или другаде извън нея. Това, което ме интересува, е, че хората са гладни. Христос, Който е в тях, е гладен. Интересува ме това: да потърся гладния, да потърся бедния, да потърся неукия, за да се образова, да потърся нехаещия за спасението на душата си, да потърся болния, за когото никой не се грижи.
Затова ние трябва, приготвяйки се да започнем православния пост, да потърсим бедния, за да разберем как да практикуваме поста. Постът не е само въздържание, а чрез въздържанието той се разпростира към самото дело, тъй като ние чрез поста се очистваме, за да бъдем готови за всяка истинска и действена постъпка, която вършим, за да се превърне целият свят около нас в Божия Църква.
Източник: сп. „Моето паство“, бр. 6, 2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد6، 2018م.
Превод от арабски: Виктор Дора
