В деня, който следва празника на Богоявлението, ние възпоменаваме Събор на св. Йоан Кръстител. Св. Йоан се явява пред нас като разтърсваща личност, която провокира заспалите души. Той е бил човек, смирил се докрай, за да разкрие на Израил Христос. Той самият не се е разкривал и е смятал, че неговата мисия е изпълнена с идването на Онзи – Великия и Очаквания. Затова той е завършил своето дело, след като е кръстил Иисус, а после е бил затворен заради истината, която не е спестил на Ирод.
Може би ще се запита някой: как св. Йоан е постигнал такова смирение, как е успял да живее аскетичен живот в пустинята, как е съумял да се противопостави така смело на несправедливия владетел, което го е довело до мъченическата смърт? Тайната се крие в това, че той се е въздържал от всичко, което хората са притежавали и което са желаели. Йоан е живеел усамотен в пустинята, за да покаже, че единството на човешката личност се състои в неговата среща с Бога и истината. А това става чрез живот в пустошта – без храна и подслон.
Това, че ядем много, означава, че се боим от смъртта, а да не ядем означава, че не се боим от нея. Мислим, че храната ни предпазва от смъртната опасност. А св. Йоан е търсел уединението до краен предел, до предела на глада. Той се е въздържал от славата, към която ние толкова се стремим. Баща му е бил свещеник и свещенството е било негово право, но той не е приел това служение. По онова време да бъдеш свещеник е било престижно. Но Йоан не е търсел славата, която е можел да получи, нито благоволението на Ирод, който го е слушал с радост. Той не е търсел одобрението на царския палат, а откровено е укорявал царя за простъпките му. Той не е заглушавал своята съвест заради приятелското отношение, което царят е показвал към него.
Св. Йоан е вярвал, че Бог има права над хората, че той трябва да им напомня това, както и че всички те са пръст. Но който живее по този начин, излага себе си на опасност; и св. Йоан е направил същото, казвайки на своя приятел, царя: „Не бива да взимаш братовата си жена за съпруга“. Тези думи не се харесали на царя-прелюбодеец, въпреки че той уважавал думите на Йоан.
След това се е състояло разпътното пиршество. Царят бил поканил народните големци, ял и пил с тях, докато се напил и се заклел да даде на момичето, което танцувало, всичко, което то поиска, та дори и половината царство. Тогава девойката отишла при майка си, която поискала на блюдо главата на св. Йоан Кръстител. И оттогава главата му станала светлина за двата свята – видимия и невидимия.
Тази велика смърт, която Църквата чества на 29 август, е била подготовка за смъртта на Спасителя. Св. Йоан е човек, който е живял преди да дойде Иисус, като че да е бил той Спасителят. Затова Църквата е поставила неговия празник на втория ден след Богоявление, защото той се е явил като светилник, осветяващ пътя на Идващия след него.
Източник: сп. „Моето паство“, бр. 1, 2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد1، 2018م.
Превод от арабски: Виктор Дора
