Грях е човек да си мисли, че притежава нещо различно от това, което Бог притежава. Човек иска да завземе целия свят, да погълне света, да го пожелае, да обърне света към себе си, към собствените си удоволствия. Той иска да се отдалечи от Бога, да блуждае по свои пътища. Но никой не може да блуждае, ако не пожелае това. Тогава той разпилява богатството си, губи душата си. Той го разпилява, като живее в разпътство, защото си мисли, че то ще го нахрани, че то ще го оживотвори, че ще го освежи.
А когато огладнее, той се затъжва за своето завръщане към Бога. Той осъзнава себе си като син, когато почувства глад и му се прииска да се завърне. За неговото завръщане има едно голямо условие и то е той да признае, че е съгрешил, да признае вътре в себе си, че е станал едно нищо и се е омърсил.
Повечето хора не се изповядват, те казват на свещеника, че нищо не са направили. Мнозина са хората, които вършат грях – ако не с дела, то поне с мисли. Пожелал си този свят и неговите страсти, т. е. пожелал си да останеш в него. Малцина са хората, които смятат, че дълбоко са съгрешили, че са се отклонили, че са се отдалечили от Божието лице, че са намразили Бога. Всеки грешник мрази Бога независимо от това, дали се е изповядал или не. Той не иска Бога.
Иисус дава за пример образа на блудния (заблудилия се) син, който живеел със свинете. Това е алегория, защото в Стария Завет свинята е нечисто животно. Тя означава, че човекът е възжелал духовното падение и го е приел. Грешникът е този, който е приел паданието на своята душа.
Падението е тъга. Синът казва: „съгреших, ще се върна при баща си“. Едно от най-трудните неща в живота е човек да признае, че е сгрешил. Всички се оправдават с причините за греха. Човек няма да се покае, освен ако не признае вътре в себе си, че се е осквернил. Докато не достигне до убеждението, че е омърсил себе си, той ще си остане непокаял се и незавърнал се при Бога. Самопризнанието, изповедта – това е началото.
Той осъзнавал себе си като син, но казал на баща си: „Не съм достоен да се нарека твой син, затова ме направи като един от наемниците си“, като един от слугите си. Баща му бил на покрива на къщата в очакване на завръщането на своя син. Дали ще си дойде той днес, дали утре? През цялото време го очаквал.
Бог е Този, Който ни обича, а ние сме онези, които не Го обичаме. Бог е Първият, Който е обикнал. И ако ние почувстваме Неговата любов, се завръщаме към Него и се разкриваме малко по малко, че сме станали нещо ново.
Синът станал и се завърнал, а баща му го видял отдалеч. И като го видял, смилил се над него. Синът бил блудник, а баща му въпреки това се смилил над него. Бащата е този, който се хвърлил на врата му и го разцелувал. Бащата знаел, че синът е неблагочестив, но той не бил в състояние нищо друго да направи, освен да го обича, той не можел да не го прегърне, защото неговият бащински инстинкт бил по-велик от гледката, която видял – че синът му е станал блудник. Той не могъл да си го представи такъв. Той пренебрегнал заблудата на своя син. Почувствал бащинския си инстинкт и казал: „Върни се“.
„Той се хвърли на врата му и го обцелува“. Бащата целувал един блудник, знаейки, че той е блудник. Тогава, когато синът се почувствал, че е обичан, рекъл: „Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син“.
Бащата е могъл да изгони своя син, но той не направил това, а казал на своите слуги: „изнесете най-хубавата премяна“, най-хубавата дреха, която имаме „и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му“. Блудният син се завърнал и се почувствал син, когато бащата му казал: „ти си мой син“. Той видял любовта на своя баща и тогава и той се приближил с любов към него.
Всеки от нас се нуждае от завръщане към Бога. Ако някой си мисли, че се намира в лоното Божие, е в грешка. Не съществува никакво завръщане освен тогава, когато грешникът осъзнае, че е грешник. „Господи, помилвай мене, грешния!“. Това са единствените думи, които можем да кажем на Бога. „Помилвай ме, Господи“, заобиколи ме с Твоята милост. Милостта означава обятия. Въведи ме в Твоите обятия, в Твоя простор, който се съдържа в Тебе. Вземи предвид това, че аз си имам своето място при Тебе, в този Твой простор, за да почувствам своето съществуване.
Нека всеки от нас да почувства нуждата от завръщане към Бога. Никой няма да стане чист и праведен, ако не почувства, че е грешник. Няма никакво очистване освен чрез завръщането. Ние започваме от това да сметнем себе си за грешници и да молим Бога да ни измие. Единствено Бог е способен да ни измие чрез Своята любов, чрез Своето милосърдие и чрез Своята нежност.
Единствено Иисус е способен да ни прегърне в Своите обятия.
Източник сп. „Моето паство“, бр. 5, 2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد5، 2018م.
Превод от арабски: Виктор Дора
