Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (85 Votes)

KyriakiOrthodoxias01 001Първата неделя от Великия пост е позната с названието "Неделя на Православието", защото иконопочитанието е победило (през 843 г.), след като била водена истинска война срещу него, продължила цял век и създала големи сътресения в православния свят. Срещу православните християни било проведено голямо гонение, те били убивани и изселвани заради почитта си към светите икони дотогава, докато ромейското царство не се убедило, че трябва да спазва това учение. Тогава иконите били издигнати в храмовете по начина, по който ние днес ги издигаме и обикаляме с тях, изповядвайки нашата православна вяра.

Но какво означава за нас днес да бъдем православни? Думата, както знаете, означава човек с правилно мислене, който вярва със здрава, неотклонна вяра в това, което Христос е предал някога на Своите последователи. Православен е човек, който вижда, че новите учения нямат никаква връзка с вярата и че те могат да бъдат нараняващи и вредни. Срещу вярата и днес са насочени много суетни учения, които идват извън светата Църква и носят страсти на човека като страстта към суетната слава, страстта към парите и прочее.

Православният човек не се задоволява да бъде човек с права вяра, който правилно слави Бога, защото, ако вярата не се превърне в преклонение пред Бога, тя си остава безполезна вяра. А всъщност вярващият трябва да стане поклонник на своя Господ, да отдаде душата си Нему чрез послушанието и по този начин да се преобрази, да се просвети и да стане ново творение.

Затова ние се радваме, когато видим хора, които са ни изпреварили в духовния подвиг; когато видим, че Бог добре е „изписал“ светците, направил ги е живи Свои образи, добри примери, на които да подражаваме. Не е случайно това, което евангелското четиво днес ни разказва: когато един от апостолите се учудил от факта, че от Назарет произлязъл пророк, друг просто му отвърнал: "Ела и виж".

Дори от бедно и нищожно място може да се яви Синът Божи. И Той се яви от тази земя, от която и ние произлизаме. От тази плът и от тези кости може да произлезе светец, тоест човек, който се е очистил за Бога и в чието сърце са се изсипали Божиите дарове, който сякаш е станал нов въплътен бог във вселената. Не казва ли нашият Всевишен Господ: "Вие сте богове и синове на Светия ще се наречете"? Нашето призвание е да станем като Бога изпълнени с Неговата святост и от Неговата чудна светлина. Защото в края на днешното евангелие се казва: "отсега ще видите небето отворено и ангелите Божии да възлизат и да слизат над Сина човешки".

Православната вяра е предадена на нас веднъж завинаги и никога не трябва да се увличаме от друго изповедание. Красотата и блясъкът на тази вяра означават преди всичко, че сме станали богоподобни и че небето се е изпълнило и цялата Божия благодат се е изляла като дар и мир над нас. Православен определено е човек, който вярва, че има връзка с Господ и че Бог не е само една странна сила, пребиваваща на небесата, която ние не можем да достигнем. Бог ни е даден, излял се е и се е съединил с нас. Той е тук – в сърцата, в плътта и в костите ни. Затова ние означаваме вярата си чрез иконите, защото тя ни разкрива Христовото лице, тя ни казва, че Неговото лице се приближава към нас не само чрез образа, но също и че лицето Му е изрисувано върху нашите лица.

Въпросът не се заключава в това просто да почитаме иконите, а той започва с това лицата ни да станат Божии икони, тоест лица, в които, ако човек се взре в тях, ще види Бога изрисуван в тях като благодат и светлина.

Светлината на светата Църква трябва да засияе в заблудения свят и трябва също "вашата светлина да свети пред човеците, за да видят добрите ви дела и да прославят вашия небесен Отец" (Мат. 5:16).

Затова, ако ние всички станем подвижни икони, светът ще може да признае, че православната вяра е тази вяра, която са ни предали апостолите за спасение на света.

Източник: сп. "Моето паство", бр. 8/2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد8، 2018م.

Превод от арабски: Виктор Дора


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uafux 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски