Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

2876Възлюбени, днес Христос се въвежда в храма като Младенец, а юдейският храм се осуетява. Не останаха юдеи, юдеите изчезнаха, а Този, Който остана, е единствено Христос.

Дали всеки от нас се е привързал към Христос? Или все още има за себе си лични изгоди и удоволствия в този свят? Чувства ли всеки от нас, че собствените му изгоди и удоволствия преминават и че единствено личността на Иисус остава вовеки? Дали ти си пленник на личностите, които ти харесват? Или те са преходни за тебе? А ти дали си приковал погледа си единствено към лицето на Господа, към лицето на окървавения и увиснал на дърво Христос? Приемаш ли собствените си болки или роптаеш срещу тях? Чувстваш ли до болка страданието на Иисус? Иисус страда от греховете. Ти страдаш ли от собствените си грехове? Или благоволиш към тях? Разбери, че всички ние сме грешници, Разликата между нас е, че някой може да благоволи към своите грехове, да е доволен от тях. И остава в тях. Възползва се от тях. Печели от тях. Докато друг страда от своя грях. Ако не стигнете дотам, че да страдате от своите грехове, вие все още не сте започнали да вървите по пътя на спасението.

Християнинът е този, който не се съгласява да съжителства със своите грехове. Всички знаем, че сме грешници. Но някои от нас благоволят към своите грехове. Те жънат полза от тях. А някои страдат от греховете си – това са вярващите. Господ ни е създал да бъдем праведниците на Вселената. Не ни е създал да останем в греха, да се забавляваме с греха, да благоволим към греха. Той не иска това. Той иска от нас да сме винаги обърнати към Неговото лице, единствено към Неговото лице, а не към сметта. Иисус винаги ни извисява заедно със Себе си в Своето възкресение. Той иска да сме хора на Възкресението, живи чрез Него, необърнати към своите грехове, забравили за своите грехове, за да останат погледите ни приковани към Неговата божествена красота.

По време на този празник, който ние възпоменаваме днес, Неговите родители Го завеждат в храма, за да Го отдадат на Бога – Неговия Отец. Желае ли всеки от нас да намери себе в храма? А това означава да се намери в Божието присъствие, в Божията милувка? Чувства ли, че Бог е животът? Или чувства, че Той е там някъде горе, далеч и се смилява над нас? Или чувстваме, че Той е при нас, че Той е в нас и че ни дарява живот? На този празник, в който Иисус се среща с храма, с юдейския храм, Соломоновия храм, и Го премахва, на него Иисус става Божи храм. Христос става Божие обиталище за хората. Хората не са познавали Бога преди Христос. Те са знаели всъщност и в дълбочина някои слова за Него.

Христос е Този, Който ни е дал да вкусим от Божеството. Той ни накара да вкусим Бога. Той въведе идеята за любовта. В миналото хората са се страхували от Бога. Спрете сега да се страхувате или да се ужасявате от Бога. Иисус не иска това. Той иска от нас да възлюбим Бога. Защото ние сме Негови възлюбени. Ние биваме опитомявани да обичаме Бога. Бог е влюбен в нас, както и ние в Него. Вие сте Божии любимци. Вие предизвиквате света чрез Него и сте прилепнали към Него. Нищо няма да ни раздели от Христовата любов – ни бедност, ни болест, ние сме заедно с Него във всяко наше положение, което Той допуска. Затова, когато възпоменаваме този празник на Срещата, срещата на Господа със стареца Симеон, ние ще ожидаме целият наш живот да бъде една среща с Христос. А ако чувстваме, че Христос е много далече от нас – там някъде във висините, то ние не сме достигнали все още до Неговата любов. Призоваваме Го да остане с нас. Емауските ученици Му казали: остани при нас през тази нощ. Ние също Му казваме: остани при нас във всеки ден, през всяка нощ. Ако се почувствате така, Иисус ще стане за вас всичко във Вселената. Не е лошо да чувствате, че Той е с вас и във вас. Защото Бог в християнството пребивава в хората, а не над тях. Господ дойде и се засели в хората. И прие плът. Защо Бог направи така? За да ни разкрие, че Той е близо до нас, че Той е спрял да бъде отгоре. Бог не е горе. Бог е в нас, във всеки от нас.

Затова човешкото сърце е станало Божие небе. Небето – това е човешкото сърце. Когато Бог се намира в твоето сърце, тогава Той е слязъл от небето, а не се е възнесъл на небето. Защото никой не се е възнесъл на небето освен Този, Който е слязъл от небето. Христос слиза над тебе и в тебе, за да излезеш от собственото си его, от собственият си егоизъм и от собствените си изгоди, за да се възнасяш всеки ден.

Затова, когато възпоменаваме празника на Срещата, ако Христос ни посети, това ще бъде, за да ни извиси към Себе си. Ние сега сме силни чрез Светия Дух. Не приемайте да съгрешавате. Погледнете нагоре, натам, където седи Христос в небесата. Явно е, че вие сте седнали на тези пейки в храма, т. е. на земята в този свят, а ако Бог ви погледне от небето, Той няма да ви види така. Той ви вижда седнали заедно с Него в небесния свят.

Вие сега не сте седнали в храма. Вие сте седнали горе, заедно с Христос. Ако се почувствате така, няма да се нуждаете от нищо, а ще станете небесни граждани.

Източник: страницата на митрополит Георгий Ходр във фейсбук – Metropolitan George Khodr

Превод от арабски: Виктор Дора


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uaq9r 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики