„Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Мат. 6:21) – така завършва евангелският откъс, който Църквата прочита днес, за да ни подготви за поста. Все едно ни казва, че целта на постния подвиг като цяло е да се упражним в това, Господ да стане наше съкровище; и ако настина Той стане наше съкровище, сърцата ни ще бъдат привързани към Него.
Какво е съкровището на човека? Какво обича той? Разбира се, че той обича тялото – нещото, с което се съединява, когато се ражда и остава привързан към него до залеза на своя живот, когато бива погребан в гроба. Чрез него той вижда, чрез него чува, усеща и се размножава. Тялото е една страшна буреносна сила, която движи Вселената. То е нещо, към което се привързваме. Всеки от нас е привързан към своето тяло – някой повече, друг по-малко. Постът идва и ни казва: премахнете всичко това. Човекът е привързан към своето тяло, защото не иска да умре. А вярващият не се страхува да умре, защото знае, че там ще се срещне с Христос – своя Любим. Затова се възпираме от храната, за да уязвим властта на тялото и да придобием власт над него.
Какво още обича човекът? Парите – всички хора са привързани към парите. Светците не обичат парите. Те ги погазват с краката си. Затова Господ казва: „... не си събирайте съкровища на земята“ – в смисъл, че сърцата ви не бива да се привързват към парите. Това, което се има предвид, е, че дори и да събирате парите, не трябва да ги обикнете и възжелаете, нито да обладаят те вашите сърца. Нека сърцата ви бъдат свободни. Господ не казва, че трябва да станем бедни, но казва да не се привързваме към парите и да не им позволяваме да ни обладаят.
Ценността на човека е в това, че е Христов любим, и в това, че се стреми да изпълнява Евангелието.
Третото нещо, което обича човекът и се привързва към него, е властта, тщеславието, любовта към самоизявата, любовта към това да контролира хората. Когато Иисус се изправя срещу изкусителя в пустинята, дяволът Му казва: „Ще ти предам всички земни царства“, но Спасителят го пропъжда от Себе си. Иисус Христос не иска да бъде цар като останалите царе, а иска да бъде Цар над човешките сърца. И Той получи това царство чрез Разпятието. Като ни възлюби, Той стана цар.
Тогава ние се опитомяваме в смирение, когато унижаваме плътта си, а заедно с нея и душата си, чиито помисли са зли. От самото начало тя зло крои и е алчна в стремежа си да упражнява контрол върху хората. Трябва да се научим, че това, което желаем, може и да не се сбъдне. Също така трябва да се научим да не се придържаме към каквото и да било мнение, ако то не е свързано с Христос, с изповеданието и с вярата, а всичко друго освен това е суетно.
Трябва да спрем да се придържаме само към своето мнение. Като се отричаме от погрешното мнение или сме независими от него, ще вървим заедно с Господа до Пасхата и ще успеем да съзрем Неговата светлина.
Заедно с тези, които са ни изпреварили на небето, ние посрещаме Христос. Те са отишли в Неговата светлина и затова ние ги възпоменахме миналата седмица в съботата на мъртвите (Задушница). За да помним, че ние, заедно с тях, представляваме една Църква.
Ние се опитомяваме чрез поста, за да достигнем чрез любовта до прозрението на славата на Възкресението. Ако любовта се задържи в нашите сърца – възпита ги и ги умилостиви, тя ще ни отведе до Пасхата, до която се надяваме да достигнем.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: сп. Моето паство, бр. 7, 2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد7، 2018م (бел. прев.).
