Мобилно меню

4.6190476190476 1 1 1 1 1 Rating 4.62 (42 Votes)

1 IMG 9419Много обичам утвърдените вече в речника на Българската православна църква благозвучни наименования като Богомладенец, Богоотец, Богоприемец, Богоносец, Боговидец, Богослов, Богомил, както и Богородица. И всички тези наименования е прието да започват с главна буква, поради величието на подвига в живота на носителите им.

На 2 февруари всяка година отбелязваме Господския празник „Сретение Господне”. Евангелското повествование за деня ни свидетелства за удивителната роля на св. Симеон Богоприемец в земния живот на Богомладенеца, което е дало повод светият Старец да стане активен участник в нарочния Господски празник, макар на следващия календарен ден да го честваме пак.

Кой е св. Симеон Богоприемец и защо го поменаваме като такъв? Чудна е историята на неговото послушание. За мене той е Божи избраник за възможна неповторима мисия на Божието домостроителство, очевидец на спасението, приготвено пред лицето на всички народи, и учител на жива вяра, скрита за много години нейде в дълбините на сърцето му.

Според християнската традиция св. Симеон е бил един от 70-те преводачи на Стария Завет. Египетският фараон Птоломей II Филаделф (285-246) пожелал да има този превод и на гръцки език за прочутата тогава Александрийска библиотека. Дълго време обаче евреите отказвали, но впоследствие се съгласили да направят превода от еврейски на гръцки. За да бъде уверен в точността на превода, Птоломей събрал преводачите и ги разпределил в отделни килии да превеждат самостоятелно, а после общо да сравняват точността на превода.

Християнското предание също свидетелства, че когато св. Симеон превеждал определената за него книга на св. пророк Исайя, спрял погледа си на 7-ма глава, 14-ти стих. И когато взел нож, за да изстърже думата „алма” („девица”) от кожения свитък и да я замени с „иша” („млада жена”) изведнъж в килията се явил белоснежен ангел, който му хванал ръката с ножа и му казал: „Праведни Симеоне, не повреждай текста на пророка. Ти ще доживееш да видиш Девицата, която ще роди Христа Господен!” (Господния Помазаник/Месия).

Смутен в помислите си, на връщане за Йерусалим св. Симеон споделил случилото се със съпътниците си и отново изразил съмнение и неверие. Св. Предание разказва, че когато преминавали през една река, св. Симеон свалил златния си пръстен от ръката, хвърлил го във водата и казал на всеослушание: „Ако го намеря, ще повярвам в думите на пророка”. Близко до реката пътниците спрели да пренощуват в страноприемнцата. На сутринта св. Симеон си купил риба и когато я приготвял за обяд, заедно със съпътниците му намерили в корема на рибата пръстена, хвърлен в реката. Всички били изумени от поведението на св. Симеон, който очистил душата си от всякакво съмнение и си припомнил предсказаното му „от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен” (Лука 2:26).

Като гражданин на Йерусалим той заживял в близост до храма и ежедневно бил в него не заради някакъв обряд, а по вдъхновение, като благославял и прославял Бога и с нетърпение очаквал блажената минута, когато ще види Божествения Младенец.

Слава Богу, този ден настанал. Както е писано в Закона Господен, след очистването на майката Богомладенецът бил представен пред Господ в храма. Ръководен от Дух Свети, праведният Симеон видял родителите, прегърнал Богомладенеца и изрекъл думите на молитвата, която всяка вечер произнасяме или пеем с възторг: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си с миром...” (29 стих).

Като благословил Йосиф и Мария, които с почуда слушали отнасящите се за нейния Младенец слова, св. Симеон предрекъл и други знаменити думи, които досущ се изпълнили впоследствие, а някои от тях се сбъдват и в наши дни, особено за спасението Божие, което Богомладенецът е приготвил пред лицето на всички народи за слава на Новозаветния Израил, който е Православната църква на Христос.

Така праведният Симеон въцърковил и въдворил праведния Господ. Според Закона той изпълнил и ролята на свещеник, поради което станал и проповедник на Закона: взел в ръцете си Държащия цялата вселена и видял с очите си Девицата, носеща в ръцете си Христа Господен.

Св. евангелист Лука не казва какъв е бил св. Симеон, освен че „беше праведен и благоговеен, чакащ утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него” (25 ст.), но в църковните песнопения той се нарича свещенослужител и светител, което ни дава основание да мислим, че се е числил към свещениците в храма (23-37 г.).

Изпълнил добрия си подвиг, извървял нелекия си път, опазил дълбоката си вяра, удостоявайки се да приеме, прегърне и благослови обещания Спасител, праведният Симеон починал в Господ на 360-годишна възраст, 270 от които в очакване на Божието обещание.

Св. Предание е запазило спомен, че старецът Симеон бил убит при избиването на Витлеемските младенци до стените на храма от войницие на Ирод, които го изнудвали да каже къде се намира Богомладенецът. Ирод не позволил да го погребат по обичая на евреите. В апокрифа на Йерусалимския патриарх Никодим дори пише, че св. Симеон възкръснал при Възкресението Христово заедно с много светии и пророци.

Не е била лека съдбата на св. Симеон в изпълнение на Божието обещание, че ще доживее да види с очите си всичките тези велики събития. Да, той растял по години без да старее, но и изкушението е било в него: „Дали разбрах добре Божието благоволение? Дали всичко речено ще се изпълни? Минаха толкоз години!” Старецът обаче винаги идвал на себе си след подобни терзания и си казвал пак насаме: „Не! Изглежда моето време още не е дошло. Обещаното от Бога е още в дълбините на сърцето ми! Аз няма да отида в гроба, докато то не се изпълни!”. Особено му е било тежко, когато всички негови близки, приятели и връстници отминали по пътя на целия свят. Ние днес си пожелаваме дълголетен живот, въпреки че Господ Си знае добре работите и ни прибира кого преди, кого след определените от Него дни на човешкия живот, т. е. около 70-те. Ами, ако си на 360 години и няма кой да те разбере и нямаш приказка с никого?! Младите поколения те подминават, защото културата, поведението, животът им е друг. Да не мислите, че наситен на дълъг живот, старецът е подскачал от радост и задоволство? Само вярата го е окрилялa през годините, та по вдъхновението на Св. Дух да доживее до деня на „Срещата с Христа Господен”.

Представяте ли си как този благ Старец става всяка сутрин с вяра и очакване с пълно неотслабващо зрение да види измежду децата на всички семейства в храма утехата Израилева! И Бог изпълнил думите Си. Веселието на праведния Старец е изразено в последните думи на молитвата му. С Богомладеца на ръце, той видял с очите си спасението Му и изповядал на всеослушание, че като Спасител на света Той дошъл да просвети езичниците с Евангелието Си. И завършва изпълнението на великото си дело с думите, че Христос е и слава на Своя народ, т. е. наша слава, на всички като нас, които са Го приели и са повярвали в Него като единороден Син на Бог Отец.

Каква е поуката на празника Сретение Господне за нас? Бог казва и на нас същото, каквото е казал и на праведния Симеон, т. е. дълбоко в себе си да имаме вярата, че времето на всяко наше благонамерение ще дойде преди да сме напуснали тази земя. Така че, да бъдем вярващи, а не невярващи. Да стоим твърдо във вярата и Бог ще ни постави там, където е необходимо да бъдем. Може би някой от нас планува да се ожени. Но приятелството му е разклатено. Или някой смята, че вече е възрастен. Не бива обаче да отпадаме духом. Всяка отрицателна мисъл също следва да се отстрни. Да, нашите благонамерения са свързани с човеци, но те са и в Божия план. Нужно е да разтълкуваме Божията воля спрямо нашите планове и да стоим твърдо във вярата. Бог поддържа и пази "регистрите" и често ги разтваря да види посетите семена - дали са покълнали. Защото, каквото посееш, това и ще пожънеш! Така че имай търпение, досточтими приятелю. Постави историята на праведния Симеон дълбоко в себе си и сам си отговори. Ако старецът Симеон е чакал над 250 години да види Спасителя на света, защо и ти да не почакаш известно време. Бог няма да пренебрегне твоята воля. Ти може да я отложиш за известно време, дори да я отхвърлиш. Но каквото Бог е посял в тебе, никога няма да умре. Само вярвай и ще бъде! Това казва и праведният Симеон. Бог няма да те дисквалифицира, да те уволни или да те депортира. Той казва на всеки в нужда: „Не бой се! Аз съм!”. Твоите дни не са зад тебе. Те са все още пред тебе! Бог ще открие нови възможности. Стой във вярата! Бъди като св. Симеон – затворник на вярата! Възбуди я от дълбините на сърцето си и я направи свежа действителност. Всяка сутрин си казвай с вяра: „Господи, чакам да дойде и моето време. Вярвам като праведния Симеон, че няма да напусна тази земя, докато не видя Христа Господен как оделотворява всичките ми благи намерения, които Той посади и направи да растат в моето сърце!”.

Още един урок ни подарява св. Симеон. Всеки един от нас, като чете написаното, да си зададе въпроса: „Срещнах ли се с Господ? Видях ли с очите си спасението Му? Преживях ли светостта на празника? Почувствах ли славата на новия Израил – Българската православна църква на Христос?”.

Защото Българската православна църква очаква от нас да разпространяваме вярата си в Господ Иисус Христос сред всички хора по земята. Тя се моли за нас да бъдем озарени от светлината на тази вяра, която е основа и средство за постигане на нашето спасение. Разбира се, това може да се осъществи и от всички православни българи по света и у нас, ако се стараем в живота си да изповядаме и практикуваме вярата на праведния Богоприемец.

Ето каква слава на новозаветните праведници е съзерцавал св. Симеон. Под слава трябва да разбираме и дивната кончина на светиите. Пророчески св. Симеон е видял и славата на праведниците. Сам е съзерцавал и своята слава в небесното Христово царство. Колко голяма е тя, св. Николай Чудотворец открил на преподобни Петър Атонски при едно свое явяване. Св. Николай казал на преподобни Петър, че св. Симеон Богоприемец има такова молитвено дръзновение пред Господ, каквото дори той, св. Николай, няма и затова заръчал на св. Петър усърдно да се моли на св. Симеон.

В житието на св. Петър Атонски се разказва как праведният Симеон, сияещ в неземна слава, се явил на преподобния, който бил тогава още войн, пленен и затворен в тъмница, и като взел от него обещание, че ще стане монах, докоснал със златния си жезъл вратите на затвора и го освободил (според св. Серафим, Софийски Чудотворец).

Св. Симеон Богоприемец е на голяма почит и днес сред еврейския народ. Наричат го Симеон Велики. Негови изказвания могат дори да се прочетат в различни части на еврейския Талмуд. Дотолкова е считан за праведен и благочестив, че еврейски деца научават наизуст негови мисли с вяра, че мъдростта, която той притежавал, ще влезе и в техните умове и сърца.

За нас, православните българи, св. Симеон Богоприемец е мил на сърцето ни като светец-преводач, защото св. братя Кирил и Методий са ползвали неговия оригинал, когато са превеждали св. Библия от гръцки на славянски език.

Прочее, в един глас да речем: „Радвай се, Симеоне, праведни старче и преблажени Богоприемче! Не преставай да се молиш на Господ с думите на светите апостоли: „Усили у нас вярата” (Лука 17:5), по-мъничка е от синапово зърно (6 ст.)". Амин.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uaq38 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.

Герман Атонски Стари