Днес искам да поговорим за кръстния знак и за начина, по който трябва да се прави той. В книгата на св. Василий Велики Послание за Светия Дух (4 в.) светецът говори за неща, които сме възприели от апостолите, тъй като не всичко е записано в Светото Писание. Посочва, че има неща, които са достигнали до нас чрез Преданието, т. е. чрез устните учения, достигнали до нас от първите християни, и не са били записани в началото, а след това. Св. Василий Велики споменава някои неща, едно от които е Кръщението чрез трикратното потапяне, и казва, че това са неща, неспоменати в Новия Завет, но ние сме ги възприели по предание от онези, които са живели с апостолите и са достигнали до нас, предавани от род в род.
Св. Василий Велики придава голямо значение на кръстния знак в трикратното потапяне, а и ние винаги се прекръстваме, т. е. правим кръстния знак всеки път, когато се споменава името на Светата Троица. И така, ако бъде казано „Слава на Отца и Сина, и Светия Дух“ или ако бъде казано „В името на Отца и Сина, и Светия Дух“, ние правим кръстния знак върху себе си. Забелязваме, че кръстният знак се прави по различни начини. Свещеникът по време на богослужението, например, прави кръстния знак над групи от хора. Виждаме, че той го прави с вдигната ръка отгоре-надолу и отляво-надясно, докато стигне до хората, които стоят от дясната му страна, после се обръща към тези, които стоят от лявата му страна, защото хората стоят в дясната част, но това е вляво на свещеника, и накрая към тези вдясно за него.
А познатият ни кръстен знак е този, който всеки от нас извършва върху себе си при множество поводи: при влизането си в храма или при излизането си от него, или при излизане от своя дом, или ако чуе определени молитви, или при споменаването на св. Кръст, или ако чуем от Евангелието израза „и поклониха Му се“. Ние забелязваме, че вярващите православни християни, когато чуят думата „поклон“ или „покланям се“, се навеждат и извършват кръстен знак над себе си. И това означава, че кръстният знак е свързан с Божието споменаване и споменаването на Пресветата Троица.
В кн. Откровение е казано за Христос, че „Той е Пожертваният преди създание мира“ (13:8), т. е. от предвечност Светата Троица, Отец и Син и Свети Дух, е промислила да изпрати Христос за спасението на света. Бог, по Своето предвечно знание за човешкия род и по Своето снизхождане към човека, както и по Своето предузнаване за неговия грях, е знаел, че втората ипостас, т. е. Христос ще слезе в света в угодно за Него време, за да го спаси. И казано по-ясно: Божият промисъл за света и Неговата грижа за него се състоят в това да слезе Христос на земята, за да бъде разпнат. Бог поема света в Своето лоно чрез изкуплението, чрез любовта Христова. И затова всеки път, когато бъде споменато името Божие в нашата църква, и особено при споменавато на Светата Троица се прави кръстният знак.
Кръстният знак е свързан с нашата вяра и затова той е нейна отличителна черта. Той обаче трябва да бъде извършван с разбиране, т. е. трябва сърцето да се свърже с Троицата, с Отца и Сина, и Светия Дух. Защото, ако сърцето не се свърже със Светата Троица, кръстният знак ще бъде просто един материален и незначителен знак, който се извършва само външно. Кръстният знак е молитва, издигаща се от сърцето към Бога, която просто е свързана с материалния знак. Това е известно в Църквата, защото човекът се състои от душа и тяло, и тялото участва в молитвата. Забелязваме, че ние в Църквата се навеждаме, кланяме се, пеем… Щом като човек притежава тяло, то се налага и тялото да участва в молитвата. При човешката среща, която се случва между двама приятели, съществува ръкостискане и прегръщане – тялото се движи по такъв естествен начин, че раздвижва човешкото сърце. Оттук следва, че човек се движи тялом и в храма, навежда се, вдига се, сяда, покланя се. Това материално участие е знакът, който се извършва върху гърдите ни и върху челата ни. И това е знакът на Разпнатия Спасител.
Тук ще спомена един стих от Евангелие според Йоан. Когато Господ се приближил до Своята смърт, Той казал на учениците Си: „… сега се прослави Син човеческий и Бог се прослави в Него“ (Иоан 12:31). „Сега се прослави Син човеческий“ означава, че Христос се прославя, когато бива разпнат, и се въздига, ако бъде разпнат. Оттук думите „слава на Отца и Сина, и Светия Дух“ са тясно свързани с кръстния знак, за да разберем, че Божията слава, славата на Светата Троица е свързана с Христос, Разпнатия Изкупител.
Тогава, когато извършваме кръстния знак по правилния начин, който ни е предаден от апостолските времена, ние осъзнаваме предаността си към Божествената Троица и към Въплътилия се и Възкръснал от мъртвите Христос Господ.
Превод от арабски: Виктор Дора
* Източник: сп. Моето паство, бр. 3, 2018 г. نشرة رعيَّتي، عدد3، 2018م (бел. прев.).
