На брега на Тивериадското езеро Господ участвал във всекидневните дела на Своите ученици и използвал техните корабчета, за да благовести. Той поискал от тях да отдалечат една лодка на малко разтояние от сушата, за да може да се обърне към множеството и да му говори за Божието царство.
Всичко, което е наше, е Божие: домовете ни са Божии, всеки предмет, който притежаваме, е на Бога, разумът на всеки християнин е на Бога, всяка институция, учреждение, което се основава, е Божие, защото в него на първо място се прославя Бог и едва след това се обръща внимание на характерните за самото учреждение дела.
След като Иисус благовестил от лодката, едва тогава учениците започнали да се занимават с характерните за тях дела по морето, т. е. с риболова. Господ бил с рибарите, когато те уловили голямо количество риба, след като Той им заповядал да хвърлят мрежите си надълоко в морето. С Божието слово се случват нещата, всичките неща на този свят, а ако те се случат противно на словото Му, то те стават разрушителни и унищожават човека.
Когато Петър и другарите му уловили това огромно количество риба, ученикът казал на Господ: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек! Посещението на Господа и Неговото явяване пред нас, съвестта или евангелското слово, или молитвата трябва да предизвикат в нас чувството, че сме грешни. Бог е строг и ако Той не бъде такъв, то Той не ще бъде Избавител. Бог понякога се сблъсква с нас до болка, защото раната, причинена от греха, е нашият старт към вечния живот. Това е чувство, което е съществувало в древни времена сред всички народи и се среща в Стария Завет: Моисей си покривал лицето, когато Господ му се явявал на планината Синай; Петър като че ли започнал да чувства, че този Учител, Който ги беше събрал, е всъщност Бог, от Когото се боим и прикриваме от Него лицата си. Обзели го удивление и страх, но Господ му казал: Не се страхувай, ще те направя ловец на човеци, но условието за това е да осъзнаеш, че си грешник.
Няма да можеш да бъдеш пастир на Христовата църква, ако не живееш винаги със съзнанието, че понасяш отговорност пред Бога и пред съвестта си. Ние не сме господари над хората и не господстваме над тяхната съвест, но най-велика наша грижа е да укрепваме съвестта им, да насочим вниманието ѝ към волята Божия, за да станат хората господари на себе си. Свещениците не са властници, те са братя, които пробуждат съвестта на човека, за да владее той вселената.
Ще те направя ловец на човеци – затова не трябва да се страхуваш, основното условие е да не се страхуваш, тъй като трябва да обичаш. Когато Господ след възкресението се явил на Петър, му казал: Симоне Йонин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър казал: Да, аз Те обичам, Господи. Тогава Той му рекъл: Паси Моите овци. Ще рече – ти, Петре, след твоята непризнателност се завърна към съвършената вяра, подтикнат от възобновилата се в тебе твоя любов, която те направи способен за делото на пастирството. Любовта е условие за пастирството, без нея пастирят е възползващ се от паството и властващ над него със своя егоизм. Ако успяваш да си мил с хората и да ги приемеш такива, каквито са с всичките техни грехове, ти няма да ги осъждаш, а ще ги помилваш. Ако си успял в това, ти ще ги пасеш съгласно Божията грижа за тях, с Божия жезъл, с Божието слово, в противен случай ти ги пасеш с твоя жезъл, с твоето слово и с твоите похоти.
Не се бой, Петре, тъй като трябва да обикнеш, за да успееш да уловиш човеците. Светият апостол и евангелист Йоан, който бил свидетел на случая с чудния риболов, казва в първото си послание: В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха навън, защото в страха има мъка и който се страхува, не е съвършен в любовта (4:18). Затова, ако ти си възлюбил, то ще пасеш хората без да ги настройваш едни срещу други, защото не се страхуваш. И ако ти пасеш хората с любов, те няма да закоравеят поради твоите думи, но ще се отворят, ще си разширят сърцата за света и ще намерят спокойствие при своя Господ. Човекът, който живее в страх, е човек, който не може да прости, а който не може да прости, не притежава Бога.
Източник: сп. Моето паство, бр. 39, 2017 г. نشرة رعيَّتي، عدد39، 2017م.
Превод от арабски: Виктор Дора
