Първа неделя след Неделя подир Въздвижение – св. първомъченица и равноапостолна Тèкла. Преп. Коприй.
Литургийно свето евангелие: В онова време Иисус, като стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите. Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплава малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече Симону: отплавай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата. Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше. И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат. Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Иакова и Иоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци. И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него (Лука 5:1-11).
Веднъж, в момент на несполука, Иисус Христос заварил някои от бъдещите свети апостоли край брега на Генисаретското езеро. Той се качил на един от корабите, изрекъл от него божествено слово към натрупалия се на брега народ и подир всичко това заповядал на Симон да отплава към дълбокото и да хвърлят мрежите си за ловитба. Симон Му отговорил: „Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата” (Лука 5:5). Това като сторили, апостолите уловили, за своя почуда, голямо множество риба.
В тая малка евангелска случка е описан целият наш живот. Не сме ли и ние като апостолите – ловци на щастие? Не се ли мъчим и ние в морето на житейските грижи да хванем богат улов? Каква е нашата ловитба? Какво сме успели да придобием ние до сега? Постигнали ли сме си целта? Доволни ли сме от живота си? Запълнено ли е сърцето ни с трайно щастие?
Обикновено хората се делят на бедни и богати. Едните биват наричани злочести, а другите – щастливци. Но да чуем от устата на едните и другите, дали има разлика между тях? Дали едните наистина са достигнали своето щастие, докато другите напразно го гонят? Кажете вие, бедняци, завареници на съдбата-мащеха, какво е вашето положение в живота? Доволни ли сте? Има ли щастие в сърцето ви?
„Ах, как да бъдем доволни, – отговарят бедняците. – Ние цял живот се борим за късче хляб и често и него не смогваме да си осигурим. Как да кажем, че сме щастливи, когато и ние, подобно на светите апостоли, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме? Ние работим чуждо. И да уловим нещичко, на другиго го даваме. Ние не разполагаме с големи капитали. Затуй и кога спечелим нещо, то е малко и едва запълва нуждите в живота ни. Ние сме наистина злочести. Блазе на богаташите! Те всичко имат. Хамбарите им са пълни. Кесиите им са отежнели от злато. Удоволствията на живота са за тях. Те могат да имат всичко, каквото пожелаят. Те, те са щастливците. Не при нас търсете щастието. Нашият живот изтече в бедност. Силите ни ни напуснаха. Лицата ни повяхнаха в грижи. И ето, изправена е пред нас оскъдната старост. Как да сме доволни, като „цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме” (Лука 5:5)?”.
Но да попитаме богатите, у тях ли е щастието! Кажете вие, галеници на съдбата, доволни ли сте от вашата участ?
Ох, тюхкат се едни богаташи, ние хвърлихме толкова големи капитали в търговията си, и всички те пропаднаха!
Трети са нещастни поради това, че червеят на грижите, който сами са пуснали в сърцата си, постоянно ги яде и не им дава мира: „Утре трябва да ида в банката, да изтегля толкова и толкова пари и да купя оная къща, която ми предлагат… Нивата, в която хвърлих толкова средства, излезе неплодородна… Местата в еди-кое си село се обезценили. Защо вместо тях не купих други имоти? Какво да правя, за да проваля моя конкурент?...”. И пр., и пр. Разни грижи и излишни тревоги гризат бедното сърце и не му дават мира, грижи като на оня евангелски безумен богаташ, който се блъскал с мисли: „Какво да правя? Няма де да събера плодовете си?” (Лука 12:17).
Колко богаташи пък се оплакват от разни болести и облажават последните бедняци, които имат здраве. Въобще, сериозно, дълбоко и проникновено погледнато, и у богатите не е щастието. Цял живот тичат подир богатствата, славата, почестите, мимолетните удоволствия и наслади, пълнят с тях чувствата си, но сърцата им все пак остават празни, незадоволени, пусти. Те чувстват, че нищо от големите им богатства не е могло да запази сърцата им. И попитате ли ги в откровен разговор, доволни ли са, ще ви кажат: „Цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме” (Лука 5:5). „Наистина, придобихме много богатства, живяхме в пресищане, угаждахме си във всичко, но всичко това е било временен, мимолетен сън. Животът ни беше като една безумна, разгулна нощ, през която се опитахме да уловим щастието за плътта си, но в това лудо тичане по скоропреходните миражи изпуснахме щастието – вечното щастие на безсмъртните си души. Богатствата, които придобихме, ни послужиха за грях. Силите, които имахме, изразходихме за зло. Здравето, което ни беше дадено, посветихме в служба на порока. Сега умираме и никое от земните ни предимства, които будеха завист у другите, няма да ни последва. Само злините, които натрупахме в живота си, ще дойдат, уви, с нас, за да ни обвиняват на Страшния Божи съд, пред който отиваме да се явим. Какъв жалък и пропилян е нашият живот! Той беше безумна и мрачна нощ, в която много се трудихме, но нищо не уловихме, нищо, което да ползва безсмъртните ни души!”.
Ето картината на нашия живот – и бедни, и богати се оплакват: „Цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме” (Лука 5:5). Всеки е недоволен. Всеки е нещастен ловец на призрачно щастие. Но тогава какво да кажем? Дали въобще човекът не може никога да постигне истинското щастие, което с такава непреодолима мощ го мами към себе си? Не! Човекът е създаден за вечно блаженство. Копнежите на сърцето му доказват това, а и Словото Божие го потвърждава. Туй, че много безумци пропиляват живота си по призрачни радости, не доказва, че няма в света истинско щастие. То сàмо издава, че целта е била погрешна и пътят – неверен. Тогава да видим коя е истинската цел и кой е верният път?
Когато св. апостол Симон Петър се оплака на Спасителя от безуспешната нощна ловитба, Иисус Христос му заповяда да отплава към дълбокото и там да хвърли мрежата. Симон не се възпротиви, а вярвайки в Христовата сила, смирено каза: „По Твоята дума ще хвърля мрежата” (Лука 5:5). О, велики слова, които могат да отворят очите ни и да ни посочат истинската цел и верния път! „По Твоята дума”, т. е. по Твоята заповед. „Аз досега ловях, казва Симон, но не в Твоето име. Аз досега се трудех, но не по Твоя закон. И затуй всичко беше напразно. Но сега ще почна да се трудя „по Твоята дума”, т. е. следвайки Твоите свети заповеди. Кажи, Господи, де да хвърля мрежата, и аз ще сторя това. Ти знаеш, де е богатият улов. Ти знаеш, де е моето щастие! Затуй ще Те слушам и следвам. Ако кажеш: „Хвърли тука!”, ще хвърля и знам, че много риба ще уловя. Ако кажеш: „Остави всичко и върви след Мене!”, ще оставя и кораба, и рибите, и ще Те последвам, защото знам, че Ти ме водиш към благополучна ловитба, че Ти ме приближаваш към моето вечно и истинско щастие. Ако ми кажеш: „Всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси” (Лука 18:22), и това без колебание ще направя, защото знам, че върша ли Твоята свята воля, Ти ще ме доведеш до безкрайно по-голямо богатство в царството небесно. Кажи, и „по Твоята дума” всичко ще сторя, стига само с това да бъда по-близо до Тебе, защото Ти си крайната цел на всеки човешки живот и Ти сочиш верния път за достигане на истинското щастие…”.
Братя и сестри, истинското щастие е само у Бога. От нас не се искат необикновени подвизи. Не е нужно ние да оставим обикновените си житейски занятия. Ние пак можем да си „ловим риба”. Но нека вече хвърляме мрежите „по Христовата дума”, т. е. нека вече всички земни дела вършим съгласно Божия закон с оглед да постигнем онова вечно и трайно щастие, което Бог е обещал на всички Свои послушни чада. Амин.
* Публикувано в Православен глас, бр. 50, 2017 г.; www.facebook.com/nevrokopska.eparhia © Неврокопска св. митрополия
