Как да разберем значението на Кръста и как да го приложим в нашия живот? На този въпрос отговаря Господ казвайки: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Марк 8:34). С това Господ иска да каже, че за нас няма друг път към Неговото опознаване освен пътя, чрез който Той е избрал да разкрие Себе си на света – пътят на кръста, смъртта и възкресението. Кръстът бе Неговият път към победата, Неговият път към завладяването на историята и Неговият път към нашите сърца. За нас е невъзможно да достигнем дори до част от истината, до част от светлината, до част от радостта, до част от мира и до самото съществуване. За нас това ще бъде невъзможно ако не преминем през Кръста. Нямаме избор, кръстът е нашето наследство и ние сме приковани на него от момента, в който сме опознали Иисус. Който се присъединява към Христос, той се присъединява и към Кръста, приковава се и с гвоздеите. А гвоздеите се забиват в плътта му, болката ляга върху духа му и страданията навлизат в него.
Но ние имаме право да изберем или да не изберем този път. Ако ние възжелаем Христос, то това е Неговият път. Но ако пожелаем да си почиваме, да не се напрягаме, ако пожелаем нашите тела да се потопят в плътските наслади и да контролираме хората, то тогава за нас няма да има никакъв кръст, но и никакъв Христос.
Христос ни е предупредил за това коварно изкушение: да смесваме явления от света с Него Самия, да приемем едновременно някои грехове и някои добродетели. Това е невъзможно, не можем да приемем Христа и света едновременно. Между религиозното и светското не може да съществува обединение. Не можем да бъдем познати и възлюбени и от добрите, и от лошите хора, от началстващите и от подчинените, и заедно с това да бъдем Христови. Не може да поглъщаме парите на хората или да ги нараняваме и да бъдем Христови. Не може да приемаме противозаконни наслади и да бъдем Христови. Ние ще бъдем разпнати, ще бъдем унижени, ще бъдем убити ако възжелаем Христа. Така ни е писано. Пътят е труден, постлан с тръни, а краят на този път завършва на Кръста, върху който приковаха Божия Син, разпвайки Го, унижавайки Го и пребивайки Го до смърт.
А какво още? Тези, които биваха убивани след своя Господ ден след ден, в продължение на триста години, затваряни, изселвани, разкъсвани от лъвове, тези които биваха посичани, те станаха царете на историята и господари на нашите сърца. Светите мъченици победиха, а Нерон и тези като него, бяха забравени и останаха в миналото на историята. Силният човек не е този, когото хората почитат, не е горделивецът, престъпникът, заграбващият парите, такъв човек е нищо. Но кроткият, любезният, смиреният, любящият, миротворецът, който бива ограбван, а не краде, поругаван, а не отвръща, този ще господарува над всички нас.
Господ ни казва: „Ако искате да вървите след Мене, отречете се от себе си, и Ме следвайте“. Въпросът е: Какво ще стане с мен, ако аз се откажа от похотите и желанията си и от своите капризи, ако унищожа всякакъв егоизм в себе си, ако направя от себе си раб Христов, какво ще стане с мен? Ще ме забравят ли хората? Разбира се. Но какво ще ми остане, ако бъда забравен, а паметта за мен бъде унищожена в хорските умове? Отговорът е дал св. ап. Павел в днешното послание: „Ние ще живеем чрез Христа Иисуса, Който ни възлюби и отдаде Себе Си за нас“. Ако аз опразня себе си и егото си от всяко полузло, таящо се вътре в мен, тогава Христос ще живее в мен. Ако захвърлим тленния човек, който е в нас, и го изхвърлим вън от нас, тогава ние ще направим една велика сделка – ще продадем себе си и ще си купим Христос. Това е печеливша сделка, няма по-изгодна от нея. Ще получим нов човек, който е много по-прекрасен от онзи, когото захвърлихме, ще получим интелигентност, която е много по-висока от лъжовната интелигентност, от която сме се отървали. Ще получим Христа, ще получим Господа, Който е единствено добър, единствено разумен и единствено богат и Който ни възпитава във всяко добро, във всяка милост и всяка сила.
Превод от арабски: Виктор Дора
Източник: сп. Моето паство, бр. 38, 2017 г.نشرة رعيَّتي، عدد38، 2017م.
