Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (75 Votes)

Freska Raspeca HristovogНеделният евангелски откъс (Иоан 3:13-17) ни предава думите на Господ Иисус Христос от разговора Му с Никодим, където Спасителят говори за Божия план за изкуплението и спасението на човешкия род. На тази тема разсъждава в проповедта си и Ливанският митр. Георгий, като насочва вниманието ни към иконата на Христовото разпятие на Кръста и по интересен начин подчертава символиката на изобразеното:

В традиционната икона на разпятието се вижда Иисус Христос, увиснал на Кръста. Двете Му затворени очи посочват действителността на Неговата телесна смърт, а леко наклонената Му глава към Божията майка потвърждава, че: „Животът (Христос – бел. ред.) заспа, а адът изстена от ужас“ (из службата на Опело Христово).

Смъртта на Спасителя стана за нас увод към вечен живот. От онзи момент на Изкуплението насетне всички преминаваме чрез Иисус Христос и по подобие на св. Дева Мария „от живот към живот“. Като че ли Господ в иконата произнася това, което Църквата пее в службата на Христовото опело: „Майко, земята по Моя воля Ме закри, а вратарите адови се ужасиха, виждайки Мене, … защото съм Бог и чрез Кръста победих враговете Си“.

Самият Кръст в иконата е от три линии.

Първата му линия е хоризонтална долна линия, която се намира под нозете Иисусови и символизира „жезъла на силата Господня“ (Пс. 109:2), мерилото на справедливостта, връзката между Царството и ада. Тази долна дъсчица е леко наклонена от единия край, което според някои напомня на думите „Светлината в мрака свети и мракът я не обзе“ (Иоан 1:5).

Христос Иисус беше осъден вместо нас пред Отческата справедливост и по този начин Той премахна написания акт на нашата греховност. Доброволно Той „дойде у Своите Си и Своите не Го приеха. А на всички ония, които Го приеха, даде възможност да станат чеда Божии“ (Иоан 1:11-12).

Вертикалната линия на разпятието започва от една черна пещера, от ада – от мястото, където според Преданието е бил погребан първият човек, Адам, и се издига до небето. А Христос е разпнат върху дървото като крилат Агнец, Който се възнася по Кръста като по божествена стълбица, изкачвайки се от ада на небесата: „Никой не е възлязъл на небето, освен Слезлият от небето Син човечески, Който пребъдва на небето“ (Иоан 3:13). Тези Господни слова обяснява и св. ап. Павел: „Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко“ (Еф. 4:10). Чрез Него ние биваме изтръгвани от нашия ад и се въздигаме до престола на Бога Отца. Синът Божи е кръстопътят, мястото на решаващата битка при акта на отделянето на света от Бога или на възсъединяването му с Него.

После ние виждаме на иконата зад Кръста йерусалимските стени, тъй като Христос беше разпнат зад стените йерусалимски, за да ни покаже, че „тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим“ (Евр. 13:14). А двете ръце на Разпнатия са прострени над градските стени като потвърждение за вселенското измерение на кръста: „Ти простря ръцете Си, Спасителю, и събра разделените от древност“ (Трета песен от Канона на Велика събота).

В подножието на Кръста се виждат една от йерусалимските жени и стотникът, които представляват човечеството, привлечено отново към Отца, след като предвечното Слово влезе в мрака на смъртта, „облечен в светлина като в дреха“ (Пс. 103:2).

От дясната страна на Спасителя стои св. Богородица в тъмно-червена дреха, дрехата на страдащото девство; тя сочи към Разпнатия, сякаш съзира през Кръста изгрева на Възкресението. „Тази, която Те роди, Те видя увиснал на дървото и с огорчение се провикна: Не мога да търпя да гледам как си несправедливо разпнат, затова стани бързо, за да видя Твоето възкресение“ (из Службата на Велики петък). А възлюбеният ученик Йоан стои изправен от лявата страна на Кръста, главата му е леко наклонена към Спасителя, очите му не са насочени към Учителя, а някак навътре, към невидимата пустиня, където ученикът е последвал своя Господ в страданието на богооставеността, очаквайки изгрева на Възкресението.

На Кръста Единородният Божи Син дохожда като „Син човечески“, взел нашето подобие, за да го извиси пред престола на Отца. Вторият Адам взима върху Си осъждането на първия Адам в Гетсиманското страдание: „Душата ми сега се смути, … но затова и дойдох на тоя час“ (Иоан 12:27). Христос Иисус стана с цялата Своя воля подсъдим заради нас, но Той направи това, за да изкупи всички нас

Превод от арабски: Виктор Дора

* Източник: сп. Моето паство, бр. 37, 2017 г.   نشرة رعيَّتي، عدد37، 2017م (бел. прев.).


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/u3upu 

Разпространяване на статията:

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Стреми се с всички сили да проникнеш със сърцето си дълбоко в църковните чтения и пения и да ги издълбаеш върху скрижалите на сърцето си.

Игумен Назарий