Днешната неделя се намира по средата между двата Господски празника – на Преображение Господне и на Въздвижение на честния и животворящ Кръст. На Преображение ни беше обещано да засияем с евангелското озарение, както Христос е засиял на планината. А на Кръста Христос ще победи и ще ни прости. Но за да се преобразим и да ни бъде простено, трябва да се научим да обичаме, както ни учи евангелската притча (Мат. 18:23-35).
Господ разказал следната притча за един цар, който дал на един свой слуга заем от десет хиляди таланта, които се равняват на стотици милиони според стойността на днешната валута. Тоест, това бил един огромен заем. Смисълът на притчата е, че царят е Самият Бог и че ние сме Му дължим неща, които са безценни. Длъжни сме Му преди всичко за своя живот и за това, което е по-важно от самия живот: за изкуплението, което Иисус извърши на Кръста, за вечния живот и за прощаването на греховете, когато се покайваме за тях.
Бог, както се казва в думите на притчата, проявил търпение. Тоест, Бог не наказва човека, ако той поиска от Него да прояви търпение, което предполага човек да може да осъзнае своята грешка и да понечи да я поправи. Господ иска да спаси всички Свои чеда, дори и те да са грешници, Той обича всички Свои чеда, "защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд над праведни и неправедни" (Матей 5:45). Хората според различните си характери, идеологии и начин на поведение се наслаждават на същите блага, които Бог дарява на Своите възлюбени по различни начини. Бог е педагог, Който се отнася с нас според закона на любовта.
Слугата, на когото бил опростен големият дълг, имал свой длъжник с незначителен дълг от сто динария. Дължал му ги друг слуга като него. Сумата не била голяма, като се има предвид, че всеки три хиляди динария били равни на един талант. Тогава слугата с големия дълг започнал да бие другия, едва не го умъртвил и го хвърлил в тъмницата.
Поучението, което Иисус ни дава да извлечем от тази история, е: ако ти поискаш милост от твоя Господ, то ти трябва на свой ред да бъдеш милостив към хората. Ако желаеш да ти е широко на сърцето, трябва ти на свой ред да бъдеш с широко сърце към другите и да ги милваш.
Защо трябва да бъдем с широки сърца и да милваме? Защото хората са самотни, всеки човек е самотен, всеки човек е страдалник. Колкото и да сме щастливи, ние в края на краищата живеем в изолация и никой не ще ни изведе от нея освен един Бог. Всичко, което имаме, е преходно: семейство, имущество и пари, а единствено Бог е наш приятел. Всеки човек желае да бъде потърсен от друг, да му бъде обърнато внимание от друг, да бъде споходен от някой негов ближен, но всъщност този, от когото бива спохождан, е Господ.
Как виждаме Господ? Лицето на Бога е невидимо, но ние слушаме Неговото слово и усещаме Неговата благодат. Бог ни спохожда чрез другите и е един от хората, които ние спохождаме. А ако тези хора ни навестят, ние чувстваме, че Бог ни е споходил. Ако те ни обикнат, разбираме, че Бог ни е обикнал. Другите искат ние да ги обикнем, когато са в притеснение, и затова ние едни други се утешаваме и се радваме едни за други. Понякога това е предизвиквано от лицемерие и притворност, но всеки копнее за истински и откровени чувства.
Ние мислим, че човек може да се намери в притеснение, само ако загуби скъп за него близък. Но той може да се намира в душевно притеснение заради някоя душевна травма. Така че, ако забележим в нашия ближен белези на подтиснатост и меланхолия, то ние задължително трябва да го споходим, да да му покажем своята подкрепа и обич. Това е особено важно в семейния живот. Трябва да бъдем милостиви към хората, за да ни помилва и Господ.
Източник: сп. "Моето паство", бр. 34/2017 г. - نشرة رعيَّتي عدد34/2017م
Превод от арабски: Виктор Дора.
