Мобилно меню

4.8974358974359 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (39 Votes)

146005.xЕдинайсета неделя след Петдесетница - неделя след Успение Богородично, св. пророк Самуил, св. 37 Пловдивски мъченици

Литургийно свето евангелие: Рече Господ тая притча: царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си. Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта; а понеже тоя нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати; тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя. А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга. Слугата пък, като излезе, намери едного от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш; тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя; но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга. Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило. Тогава господарят му го повика и казва: рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе? И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг. Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му. (Мат. 18:23-35)

Да простим, за да бъдем простени!

Ние, човеците, постоянно грешим: грешим и пред Бога, грешим и помежду си. И най-страшното в края на краищата е не това, че грешим. Та нали ние сме хора с немощи? С нас не може и да бъде другояче, защото ние далеч не сме съвършени, каквито са станали след дълги и упорити борби светците. Най-страшното за нас е това, че ние, като грешим, не се каем за греховете си пред Бога, а и помежду си не си прощаваме, но сме злопаметни и не търсим примирие. Всеки наш нов грях увеличава нашите огромни дългове към Бога. Поради това и всички ние сме неизплатими длъжници Божии и подлежим на осъждане. За да ни посочи път на примирение с Бога, Иисус Христос ни дава правилото: простете, за да бъдете простени.

Това златно правило Спасителят е представил нагледно в притчата за немилостивия слуга. Да я разгледаме. Тя рисува нас! В нея, като в огледало, ние ще можем да видим чернотите на нашия духовен образ. И дано възревнуваме тогава да ги умием!

Един цар поискал да разчисти сметката си със своите слуги, на които бил поверил своите богатства. Довели едного, който му дължал огромната сума 10 хиляди таланта, сума, която един слуга никога сам не е бил в състояние да върне на господаря си. Затова господарят заповядал, съгласно със законите, да продадат в робство него, заедно с жена му и децата му. Нещастният слуга, като не знаел в уплахата си какво да прави, се помолил за отсрочка: „Господарю, имай търпение към мен и всичко ще ти изплатя.“ Бедният! Той обещал всичко да изплати, забравяйки, че това е невъзможно. А великодушният господар, виждайки добрата му воля и дълбокото му смирение, му простил целия дълг. Каква величествена гледка на истинско милосърдие е това!

Дотук всичко е прекрасно. Човек е възхитен от височайшата милост на царя и неволно се радва за опростения длъжник. Но оттук нататък става нещо страшно и неочаквано. Тоя царски слуга, като излязъл от двореца, срещнал неочаквано на улицата едного от своите другари, който му дължал 100 динария – съвсем малка, дори нищожна сума. И, напълно забравил царската милост към себе си, той се показал крайно немилостив към своя слуга. Той поискал от длъжника си своето, но много по-строго, отколкото царят преди малко бил постъпил с него – хванал своя длъжник за гушата, започнал да го дави и да му казва: „Изплати ми, което ми дължиш.“ Той чул от длъжника си същите думи, които сам преди малко бил казал със смирен и съкрушен тон пред царя: „Имай търпение към мене и всичко ще ти изплатя.“ Но тия думи не го трогнали. Той забравил за своя огромен дълг, който царят му опростил, забравил и за своето допреди малко крайно бедствено положение, не се смилил над молбите на своя другар и го хвърлил в тъмница. Каква възмутителна жестокост! Сам бил простен, а сега не искал на други да прости! Сам молел за отсрочка на неизплатимия дълг, а сега не искал да отсрочи лесно изплатимото задължение.

Човек неволно се възмущава отдън душа от тази черна неблагодарност, от това грубо жестокосърдечие. Царят, като узнал за всичко това, отдръпнал назад своето великодушно опрощаване на огромния дълг, повикал неблагодарния и жесток свой слуга при себе си и му казал: „Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?“ (Мат. 18:32-33). И като се разгневил, господарят му го предал на мъчители, докле му изплати целия дълг – целият неизплатим дълг. В заключение Спасителят казва: „Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му“ (Мат. 18:35).

Братя и сестри! Тази силна притча рисува картината на нашия живот. Царят е Самият Бог. Той поверява нам Своите богатства и ще дойде ден, когато ще поиска да разчисти сметките Си с нас. Какви съкровища ни е поверил Той? Безброй и неоценими! Той ни е дал живота, душата, тялото, разума, чувствата, волята. Той ни е поставил в тоя дивен свят и ни е определил за временно жилище земята, като е разпънал над главите ни синята шатра на безкрайното небе. Той ни праща слънцето, дал ни е въздуха, облаците и ведрината, и всичко в света – вода, растения, животни – е поставил в услуга на човека. Каква безкрайна благодарност дължим ние на Бога за Неговите щедри дарове и благодеяния към нас, непотребните Негови раби! Ние сме длъжни, неизплатимо длъжни на Бога и за живота, и за способностите си, които Той ни е дал, и за природните стихии, които Той за нас е създал, и за непрестанните Му грижи, и за благия Му промисъл, чрез които Той проявява най-бащински Своята любов към нас. И, ако ние само за тия естествени Божии дарове сме неиздължими длъжници на нашия Създател, какво да кажем тогава за себе си, като си спомним за Неговите свръхестествени дарове, които са толкова по-ценни от естествените, колкото душата е по-ценна от тялото! Ето, Бог от любов към света, към падналото човечество, „отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Йоан 3:16). Има ли по-велико Божие благодеяние за нас от това, дето Бог е отдал за нашето спасение и Своя Единороден Син, а чрез Него ни е пратил и благодатта на Светия Дух, която ни освещава, облагородява и възражда за духовен, свят живот! Не, никое друго Божие благодеяние не може да се сравни с това последното. И то прави нашата, и без това безкрайна задълженост към Бога, още по-голяма.

Но да видим сега, какво правим ние от Божиите естествени и свръхестествени дарове! Ние, често пъти за безкрайно Божие огорчение, употребяваме всичко за зло. Вместо да благодарим на Бога за онова, което ни е дал: за живота, за здравето, за слънцето, за въздуха и дъжда, за плодородието, за хубостите в природата, както и за нашите дивни духовни дарби – ум, чувства, воля – ние често, уви, роптаем против Бога, хулим Го, живеем в нечестие, в гордост, в разни похоти и грехове, тъй че даваме повод поради нас да се хули името Господне и от другите. А по тоя начин виновността ни пред Бога расте, расте всеки ден и час. Колко често ние сме недоволни от съдбата си, т.е. от благия Божий промисъл за нас! И как често със своя ропот, маловерие или охлаждане към св. Църква, огорчаваме Божията благост! А какво вършим с благодатните и свръхестествени Божии благодеяния? Тях много от християните като че ли съвсем са забравили и пренебрегнали, и само в минути на крайно бедствие си спомнят за Изповедта, св. Причастие и за другите църковни тайнства, чрез които ни се предава Божията благодат.

А има ли по-голямо оскърбление за Бога от това да пренебрегва човек Божиите най-свети дарове и безценната жертва на Неговия Единороден Син, Когото Той отдаде за нас? Така погледнато, ние сме не само неизплатими длъжници на Бога, но дори заслужаваме най-страшното наказание – вечно осъждане в адските глъбини.

Но ето, Бог, Всемилостивият, ни търпи и чака да се изправим. Нека да видим сега, какви са дълговете на нашите ближни към нас в сравнение с нашите безкрайни дългове към Бога. О, те са толкова нищожни! Някой се отнесъл високомерно или пренебрежително към нас – грешниците. И това ни е силно огорчило. Някой е бил несправедлив към нас – пълните с неправда. И това ни е оскърбило. Някой е засегнал честта ни, името ни, авторитета ни. И това ни е силно опечалило. Някой ни е наклеветил или напакостил, или увредил с нещо. И това ни е ожесточило. И всички тия дребни прегрешения на нашите ближни към нас често са в състояние да ни вбесят и доведат до непримиримост. И от такива дребни поводи нерядко започват между хората съдбоносни вражди, които отравят тукашния им живот и погубват небесното им наследие.

Но, о, човече, ако ти мислиш за твоите безкрайно големи дългове към Бога, които Той всеки ден ти прощава или отсрочва Своето дълготърпение, ще се ожесточаваш ли, като помислиш за дребните дългове на твоите събратя към тебе? Ти дължиш на своя небесен Господар неизплатимата сума от 10 хиляди таланта. Това са всичките твои грехове към Бога: ропота ти, маловерието ти, охлаждането ти, неблагодарността ти, злоупотребата ти с Божиите дарби и отклоняването ти в нечестие, гордост и разни други грехове. Всички тия твои безкрайни задължения към Бога, Той – твоят небесен Благодетел и Баща – е готов да ти прости при едничкото лесноизпълнимо условие% и ти от своя страна да простиш на твоите събратя техните прегрешения към тебе.

Ние всеки ден се молим в Господнята молитва „Отче наш“ така: „И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“ (Мат. 6:12). Това е не само просба, но и самоприсъда. Ако прощаваме, ще бъдем и сами простени.

Да бъдем снизходителни и примирителни, защото „милостта бива похвалявана на съда“ (Як. 2:13) и, защото, ако простим на човеците съгрешенията им, и нам ще прости небесният ни Отец. Амин.

Публикувано в „Православен глас“, бр. 45/2017 г.

www.facebook.com/nevrokopska.eparhia © Неврокопска св. митрополия


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ukp39 

Разпространяване на статията:

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин