(170 години от издаването на първите печатни български нотирани църковно певчески сборници на църковнославянски език)
След невмената реформа от 1814 г. на тримата музикоучители от Цариградската патриаршия (Хурмузий Книгохранител, Хрисант Мадитски и Григорий Протопсалт), нашите възрожденски музикоучители заедно с музикоучители от Гърция и Румъния стават непосредствени продължители на тяхното дело. Още през 1816 г. в Рилския манастир е въведен новият Метод и е започнало приспособяването му към спецификата на църковнославянския език. Така постепенно по нашите земи реформираната невмена нотация придобива популярност, като с нейна помощ започва нотирането на музикални произведения с църковен и светски характер.
Както е известно, османското робство задържа за дълъг период от време развитието на българския народ в културно и интелектуално отношение. Османската държава нарича балканската православна общност „рум миллет“, т.е. гръцки народ. Така българите, лишени от собствена Църква и намиращи се в подчинение на Цариградския патриарх, постепенно престават да бъдат считани за отделен народ, като това от своя страна естествено води и до постепенното западане на просветата и книжовното дело.
През време на Възраждането нашият народ започва постепенно да се освобождава от веригите на двойното си робство. Българите започват борба за самостойна родна Църква и богослужение на роден език. Липсата на нотирани църковно певчески сборници на църковнославянски език довело до това, че българите са пеели на роден език, всеки приспособявайки думите на текста по свое усмотрение по мелодиите на гръцките образци. Николай Триандафилов Сливенец е направил епохална крачка в българската църковно-певческа практика. В средата на 19 век в Букурещ той издава първите църковно-певчески сборници с песнопения на църковнославянски език. Те заменят използвания дотогава в богослужението старогръцки език.
Сведенията за живота на Николай Триандафилов са оскъдни. Той е роден ок. 1805 г. в гр. Сливен в съседство с църквата „Св. Никола”. Учил е музика в родния си град и е пял в катедралната църква „Св. Димитър”. През 1826 г. Николай и семейството му се преселват във Влашко. Там става монах. Предполага се, че постъпва в някой румънски манастир, след което следите му се губят.[1] Паметта за него в родния му град обаче е жива и в наши дни в Сливен ежегодно се организира Международен фестивал на източно-православната църковна музика, носещ името на Николай Триандафилов Сливенец.
В първата половина на 19 в. в Румъния преподава църковна музика издателят на първите печатни нотирани църковнопевчески сборници[2] Петър Ефески (ученик на протопсалта Георги Критски и на тримата учители на Новия метод). Ако приемем за достоверна информацията за пребиваването на Николай Триандафилов в Румъния, можем да предположим, че цариградският музикоучител Петър и Николай Триандафилов са се познавали и общували.
Николай Триандафилов е съставител и издател на общо четири книги - три църковнопевчески сборника и едно музикално-теоретическо ръководство:
1) „Цветособрание", издадено през 1847 г. в Букурещ;
2) „Воскресник нов", издаден през 1847 г. в Букурещ;
3) „Гледало ради словено-болгарската нине новонапечатана псалтика", издадено в Букурещ през 1848 г. Издаденият от Николай Триандафилов учебник, така нареченото „Гледало”, е първият български печатан учебник по църковна музика.[3] Музикалнотеоретичният текст на „Гледало”-то е почти буквален превод на „Въведение в теорията и практиката на църковната музика“ на Хрисант Мадитски[4].
4) „Кратка ирмология", издадена през 1849 г. в Букурещ.[5]
Факт е, че книгопечатането изиграва съществена роля за развитието на родната ни култура. През 20-те години на 19 в. започва преходът от ръкописна към печатна книга, като първоначално книгопечатането се осъществява извън българските предели в Цариград, Одеса, Букурещ, Виена и Крагуевац.
През Възраждането книжовното спомоществование (подпомагане, парично дарение) заемало подчертано високо място. Липсата на книги, нужни за просвещаването на българите, за да достигнат образованите европейски народи, трудностите пред книгоиздаването през 19 век придават на книжовното спомоществование статуса на „славно и Богоприятно дело, дето направя человека безсмертен”, а имената на спомоществователите ще се споменават с признателност от бъдните поколения[6]. Трудът на Николай Триандафилов, печатан през 1847 г., също вижда бял свят благодарение на многобройни спомоществователи.
В списъка на дарителите на Цветособрание откриваме имената на хора от почти цяла България. Между тях са и не малко духовници, като дори специално е отбелязано името на архимандрит Максим Райков[7] (предплатил цели 5 екземпляра, нещо доста рядко: тогава повечето спомоществователи са записвали по 1 екземпляр): „Род:[олюбивий] Г:[осподин] Архим:[ андрит ] Макс i мъ Райковъ, който е многу пострадалъ ради просвѣщенi ѧ рода своего.”[8]
И двата сборника, излезли през 1847 г. - „Цветособрание" и „Воскресник нов", са превод от гръцки на църковнославянски език, извършен от Николай Триандафилов. Сборниците на Николай Триандафилов съдържат едногласни православни музикални творби, или т.нар. източно пеене, което е древната форма на богохваление в християнските храмовете (за разлика от навлязлото през втората половина на 19 в. в България многогласно хорово църковно пеене).
„Цветосъбранието” на Триандафилов е в два тома. Първият том съдържа песнопения от вечернята и утренята („Блажен муж”, „Господи, воззвах”, „Свете тихий”, „Богородице Дево”, „Не отврати лица твоего” и др.). Вторият том на Цветособранието съдържа песнопения от св. литургия.
„Воскресник нов" съдържа възкресните вечерни и утренни, и утренните евангелски стихири „каквотося пеят днес в Патриархиата[9]” – както отбелязва самият автор.
От титулните страници на двата сборника разбираме, че са издадени „сос предстоянието” (с материалната подкрепа) на Йоанна Стоянова Сищовца и печатани в книгопечатницата на Йосиф Копайниг, намираща се в Букурещ, столицата на Румъния[10].
В сборниците на Триандафилов намират място и творби от най-известните гръцки църковни музикотворци като Хурмузий Хартофилакс, Петър Ефески, Петър Лампадарий и др. По този начин той приобщава българските църковни певци и богомолците към най-големите постижения на едногласната православна църковна музика. Трябва да споменем, че нашите възрожденски музикоучители-родолюбци не са смятали тази музика за гръцка, а за общо достояние на цялата Православна църква. Така например през 1872 г. Тодор Икономов, отличен познавач на църковното пеене, издава в Цариград псалтикиен сборник. Интересно е да се спомене, че Икономов, който е бил отявлен родолюбец, публикува песнопения само на гръцки автори[11].
Благодарение на тези сборници се слага край на практиката църковните песнопения да се разпространяват единствено чрез ръкописи. Николай Триандафилов сполучливо е приспособил църковнославянския текст към древните Дамаскинови[12] църковни напеви, като е запазил напълно духа и характера на пеенето на Източноправославната църква според гръцките оригинали (само някои от песнопенията са взети от Рилския манастир, благодарение на контактите му със Светата обител и лично с Неофит Рилски[13]).
В своята реч за Пушкин, произнесена на 20 юни 1880 г., Ф. М. Достоевски казва: „С положителност може да се каже, че ако не беше Пушкин, нямаше да съществуват и последвалите го таланти. Или най-малкото, те нямаше да се проявят с такава сила и яркост въпреки великите си дарби…”[14]. Всички ние като сродници на възрожденския музикоучител и будител Николай Триандафилов (свидетелстващ за горящата си любов „камто отечеството”[15]), трябва да се гордеем с него. Той създава българска терминологична система в областта на невмената нотация, която ползваме и до днес. Точно преди 170 години Николай Триандафилов Сливенец трасира пътя за издаване на сборници на роден език с едногласни църковнопевчески композиции. Делото му продължават нашите възрожденци и издатели на псалтикийни сборници – хаджи Ангел Иванов Севлиевеца[16], Иван Генадиев (Йоан Охридски), Тодор Икономов и др. Така се потвърждават още веднъж апостол Павловите думи: „Малко квас заквася цялото тесто” (Гал. 5:9).
[1] Н. Григоров. „Кой е Николай Триандафилов Сливенец?” 16.10.2008. – In: http://www.agencia-sliven.com/index.php?id=6401
[2] Петър Ефески (†1840) превел и издал през 1820 г. оригиналния възкресник и стихирите на Петър Пелопонески – първите печатни нотирани църковно певчески сборници.
[3] Срв. Ст. Хърков. За печатните църковнопевчески сборници от ХІХ в. и тяхната роля в музикалнокултурната практика на Възраждането. - Музикални хоризонти, 17-18, 1988; М. Миладинова. Музикалноиздателската дейност през българското възраждане.- В: Българската музикална култура през епохата на националното възраждане. Муз. хоризонти, извънреден брой. С., 1993, с. 118-122.
[4] „Въведение в теорията и практиката на църковната музика“ е труд на Хрисант, издаден в Париж през 1821 г. Срв. М. С. Капетаниу. Въведение в теорията и практиката на църковната музика според Новия музикален метод, съставено от Хрисант от Мадит, учител по теория на музиката, вече поправено от многото пропуски, изяснено и опростено от Хурмузий, книгохранител на Великата Христова Църква, един от изобретателите на Новия метод. Превод от гръцки език Мария Стелиу Капетаниу, София, 2011.
[5] Издадена в печатницата на музикоучителя Антон Панов, също роден в Сливен. За него вж. И. Борисов. Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно пеене. С., 2014, с.49.
[6] http://www.bulgc18.com/pari/kapralova.htm
[7] https://www.pravmladeji.org/node/2076
[8] Информация предоставена ми от многоуважаемия музиколог проф. д. изк. Стефан Хърков. В цитата на Н. Триандафилов текстът в квадратните скоби е дописан от проф. Хърков.
[9] Цариградската патриаршия.
[10] Учебникът на Триандафилов „Гледало” също е издаден в типографията (печатницата) на Йосиф Копайниг. През 50-те години на 19 в. в тази печатница са печатани книги и на други наши автори като о. Неофит Рилски, Райно Попович, хаджи Найден Йоанович, Василий Станкович и др.
[11] Срв. Ст. Хърков. За печатните църковнопевчески сборници от ХІХ в. и тяхната роля в музикалнокултурната практика на Възраждането. - Музикални хоризонти, 17-18, 1988, с. 38.
[12] Преп. Йоан Дамаскин († ок. 750) е признат за пръв по чест музикант на Православната Църква, тъй като с името му се свързва систематизирането на църковното осмогласие.
[13] Н. Григоров. „Кой е Николай Триандафилов Сливенец?” 16.10.2008. – In: http://www.agencia-sliven.com/index.php?id=6401
[14] А. С. Пушкин. Вакхическа песен. Съчинения в два тома. Том 1. С., 1999, с. 15.
[15] В предисловието на своя сборник „Цветособрание”.
[16] Хаджи Ангел Иванов Севлиевец е първият българин, който дава оценка за делото на Николай Триандафилов: „Господин Николай Триандафилов добре знаил Музыката, и не за малок труд требува да упознаем неговото новоначално дело". Вж. http://zora-sliven.net/virtual/index.php?kategoriq=3&podKategoriq=4
