Мобилно меню

4.5423728813559 1 1 1 1 1 Rating 4.54 (59 Votes)

2020 11 10 1343Преди няколко години папа Франциск признал пред хиляди хористи, които приел във Ватикана, че „пее като магаре“. Десетгодишна хористка го попитала дали обича хоровото изкуство, на което папата отвърнал: „Обичам пеенето, но ако трябва да пея, сигурно бих пял като магаре!“.

Да ви кажа – тази постъпка на папата, който иначе напоследък буди не малко недоумение, е достойна за уважение. Тя е свидетелство за определена сила, за проявена доблест. Представям си колко от нас биха го направили – облечен в бяло (символ на чистотата), отговарящ за над милиард и триста милиона вярващи, и да кажеш: „пея като магаре“. Някак си не се връзва, нали? В устата на фигура от такъв ранг тези думи звучат абсурдно, но знаем, че понякога абсурдните неща са важни – както е казал раннохристиянският писател Тертулиан, „вярвам, защото е абсурдно“. Та и аз така – вярвам му, нищо, че звучи леко абсурдно, но пък е искрено. Просто човекът преценява реално способностите си. Пак казвам: реално.

Това ми напомня за една мъдрост, която гласи: и магарето реве силно, но не е певец. Предполагам, че сте я чували? Е, и да не сте я чули, със сигурност сте чували магарешки рев. Магарето могло, казват, да произвежда до осемдесет децибела шум, колкото е този на профучаващ товарен камион.

Предполагам, че всеки е съгласен, че в храма, където се извършва богослужение, трябва да се следи за качеството на музикалното изпълнение. Певците трябва да щадят ушите на богомолците – вярно, че по храмовете има и възрастни миряни, които вероятно не са съвсем добре със слуха, но все пак…

Да не забравяме, че още в 7 в. християнските отци са казали за пеенето: „Желаем ония, които влизат да пеят в църква, да не употребяват безчинни викания…“.[1] В крайна сметка обаче, да можеш да прецениш как да пееш, не е като да демонстрираш силово пеене. Второто е по-изкушаващо. И практиката го показва.

Да споменем за още едно подчертано неприятно явление – хора, слабо подготвени в певческо отношение, да „пъчат гърди“ пред другите. Повярвайте ми, трябва да спестяваме тази гротескна картина, която у имащите що-годе вкус и мярка предизвиква в най-добрия случай онова лицево изражение, без което, както се пее в една наша песен, „по света ще бъде вечна зима“.[2]

В пеенето, а и в речта има нещо съществено: те се раждат от тишината. „От мълчанието – пише Октавио Пас – никне дърво от музика бавна“.[3] Което автоматично означава, че боравещите с пеенето и речта не бива да забравят „родината“ на последните. Да пееш не означава да надвикваш другите, а да се вслушваш в тези, които пеят с тебе; да се вслушваш в това, което става около тебе. А за да се вслушаш в другите, първо трябва да замълчиш.

Знам, че някои ще възразят: този не е ли чувал думите на св. цар Давид: „Всичко, що диша, да хвали Господ“ (Пс. 150:6)? Отговарям им веднага: когато около хвалещия има и други хвалещи, и те са по-подготвени в музикално отношение от него, той трябва да прецени мястото си. А пък и ако замълчи за малко, няма да сгреши. Защото си мисля, че понякога тази тишина, това мълчание би било по-близо до хвалението, отколкото безпардонното надвикване и заглушаване. Знаем, че по време на Студената война е имало станции, излъчващи смущения, чрез които се е целяло заглушаването на „вражеските“ радиа. Нека не влизаме в тази непривлекателна роля.

Тази констатация ни подсеща, че тишината е част от музиката. Благодарение на нея музиката може да „диша“; тишината е, ако щете, пробив на вечността във времето. Защото тишината е символ на вечността или, както казва френският поет Жюл Сюпервиел, описвайки отношението между една катеричка в гората и лирическия герой: тишината „ни люби, понеже ний накрай ще бъдем нейни рожби“.[4]

А мълчанието е важно не само в музиката, то ни преподава и един друг ценен урок: да не бързаме да се изказваме за явления, надвишаващи нашите умствени размери и компетенция. А това, разбира се, е добър подход към един по-трезв прочит на многоликите проявления на живота.

Има нещо, което прави живота много по-лесен. Това е да разбереш, че има хора, които са по-добри от тебе. Казал го е поетът Йосиф Бродски. Смятам, че думите му са ценни за всекиго, независимо от областта, в която се простира досегът му.

Това да можеш в точния момент да се възползваш от мълчанието и тишината, е проява на сила – силата да прецениш. Да не забравяме, че Бог обича да разговаря с мълчаливите. Вероятно защото те, мълчаливите, могат да Го чуят. И не само Него, но и всички, и всичко…

[1] Едно от постановленията на Шестия вселенски събор (680-681 г.).
[2] Става дума за песента „Усмивката“ на група „Трамвай номер 5“.
[3] Стихотворението на О. Пас „Посещения“ (превод: Атанас Далчев).
[4] Стихотворението на Ж. Сюпервиел „Добра охрана“ (превод: Пенчо Симов).
* Илюстрация: Вадим Лазаркевич към приказката на Светослав Минков „Маскираната лисица“

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/6hkkr 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин