Мобилно меню

4.9252336448598 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (107 Votes)

zlatanovНа 16 юли 2021 г. се навършват четиридесет дни от смъртта на мой близък човек – кръстника ми Иван Златанов. Следващите редове са посветени на него.

За тези, които не познаваха г-н Златанов, ще кажа, че той беше „положително прекрасен човек“ – определение, дадено от Ф. Достоевски за героя му княз Мишкин от романа Идиот. Вярвам, че тези, които го познаваха, ще се съгласят с мене.

Веднъж мой познат свещеник ми каза: „Г-н Златанов е като благородник“. Съгласен съм с него. И това негово благородство си личеше във всичко: възпитанието му, маниерите му, усмивката му, тактичността му и готовността му да помогне на всеки.

На едно място поетът Йосиф Бродски, говорейки за поетесата Анна Ахматова, казва, че тя е могла да преобразява само с интонацията си; в разговорите с нея, просто докато пиеш чай, по-бързо ставаш християнин, т. е. човек в християнския смисъл на думата, отколкото ако четеш религиозни текстове. Такъв беше и г-н Златанов – излъчването и държането му бяха живо свидетелство за Христос. Свидетелство тихо и ненатрапващо се. Какъвто между другото беше и самият той: не искаше на никого да досажда, беше изключително деликатен и съобразителен.

Човек с невероятен ум и памет, Иван Златанов до последно ни учудваше със способността си детайлно и невероятно интересно да преразказва случки от богатия си живот.

В безкрайните разговори, които съм водил с него, съм забелязал, че той винаги умееше да представя хората в една изключително добра и положителна светлина – осъждащите заключения по отношение на другите (с които ние твърдим, че се борим за справедливост) му бяха чужди. Той знаеше, че накрая всеки ще отговаря пред своя Бог.

Без да се впускам в биографични подробности за г-н Златанов (което сполучливо направиха църковните сайтове, отразили смъртта му[1]), ми се ще да кажа още няколко думи за него.

Роден през 1933 г., кръстникът ми е учил в Софийската духовна семинария, която завършва през 50-те години на миналия век. Искрената вяра, която живееше в сърцето му, беше закърмил още в детските си години. Семейството му беше изключително – образцово и вярващо. Спомням си, че когато преди двадесетина години почина майка му, покойният библеист проф. Славчо Вълчанов беше казал: „Светица беше“.

Интерес представлява фактът, че когато кръстникът ми е кандидатствал в духовното училище, е имало над сто неприети момчета. Деца, както казваше той, дошли с каруци отдалеч, плакали, че не са били приети, а преподавателите ги утешавали: „Не се тревожете, догодина ще се подготвите по-добре и ще ви приемем“.

Съученици му били някои от вече преминалите във вечността митрополити на родната ни Църква като Врачански Калиник († 2016 г.) и Видински Дометиан († 2017 г.). Уважението му към духовните лица беше респектиращо. Ще отбележа, че винаги, когато говореше с духовник по телефон, нямайки възможност за жива среща с него, той казваше: „Целувам ти ръка!“.

Кръстникът ми познаваше много добре църковното пеене, посветил му беше десетки години от живота си. Дори около година преди смъртта си ми казваше, че в главата му неочаквано зазвучават композиции, които е пял през годините. Първите си уроци по църковно пеене получих именно от него. Съветваше ме: „Наблягай на пеенето!“. Винаги ще съм му благодарен за тези и още много други съвети.

Друго негово качество беше откритостта му към всякакъв род въпроси и интереси. Винаги, когато съм откривал нещо ново за себе си, съм го споделял и с него. Повечето хора, които познавам, в най-добрия случай само те изслушват, докато г-н Златанов беше отворен към тематиката, говореше, интересуваше се и споделяше мнение. Въпреки сериозната си възраст, до края на земния си живот остана буден, търсещ и жив в пълния смисъл на тази дума.

Дълги години г-н Златанов беше секретар на Софийската св. митрополия. Лично съм виждал доброто и искрено отношение към него на не един и двама духовници и цивилни лица, имали щастието да работят и да общуват с него. И смело заявявам, че до последния си дъх той остана верен на своето дълбоко убеждение, че Църквата, за която Христос предаде Себе Си (Еф. 5:25), не бива да се петни по никакъв начин. Той беше от хората, които се бореха за духовния авторитет на Църквата в обществото. И го правеше по най-добрия и категоричен начин – с личния си пример. Това, смятам, го доближава до светлите и вдъхновяващи личности, които са ни оставили едно чисто свидетелство за преобразяващата сила на християнската вяра. Наскоро след смъртта му наш общ приятел ми каза: „Г-н Златанов беше най-духовният човек, когото познавам, и много ще ми липсват съветите му и разговорите с него“.

Днес, когато се навършват четиридесет дни от смъртта на г-н Иван Златанов, нека в молитва да кажем: Бог да го прости!

Позволявам си да завърша настоящия текст, посветен на един достоен човек, с цитат от френския философ Габриел Марсел: „Казвайки на човек Обичам те, означава да му кажеш: Ти никога няма да умреш“.

[1] https://bg-patriarshia.bg/news/365062#perfundo-untarget

https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100723/catid,14/id,70558/view,article/


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8ay9c 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец