Днес отново ще се срещнем със Закхей – човек малък на ръст, но не и малък по жажда за спасение. Малък по тяло, но голям по търсене. Грешник по живот, но пример за велико покаяние.
По едно съвпадение днес честваме и паметта на св. Григорий Богослов, който обръща внимание на неговото духовно извисяване. В своето Слово 39, възхвалявайки покаянието, светителят казва: „Христос не се срамува от митаря, нито отблъсна блудницата, нито презря Закхей, малкия на ръст, но голям по желание за спасение. Той се възкачи, за да види, а беше видян; търсеше, а беше намерен; стоеше високо по място, но слезе ниско по дух, за да бъде въздигнат от Този, Който смирява гордите и възвисява смирените.“
Ето тайната на спасението: човек търси Бога, но Бог пръв намира човека. Закхей се изкачи на смокинята, за да види Иисус. Но преди още той да Го види – беше видян така, както Бог вижда всички на тази земя, които търсят истината.
В началото и Закхей, както повечето израилтяни по онова време възприемал Иисус като някакъв странстващ мъдрец, може би дори пророк. Но в сърцето на всеки човек, дори най-падналия, има духовна жажда. Защо и той, презираният от всички митар и слуга на римляните, да не излезе и да потърси мъдрост, може би дори нещо повече от мъдрост? И той тръгна да търси, тръгна на духовно изкачване по една смокиня…
Търсенето е толкова важно! Милиони ще станат гориво за ада, защото не търсят, защото не искат да напуснат уютния си дом (символ на земния комфорт), когато Христос минава по улиците на техния град. А Той минава постоянно… и постоянно зове така, както повика Закхей.
Преди да повика към Христос, Закхей беше повикан от Него по име. Така Бог вика всеки човек на тази земя (без изключение!): когато забие църковните камбани, когато ни заговори чрез устата на свещеник, приятел или колега, когато чрез шилото на болестта те прониже в сърцето…
Закхей стана образ на синергията, на съдействието между човека и Бог: човешкото усилие (качването) + божествения призив („Закхее, слез!“). Закхей стоеше високо по място, но трябваше да слезе ниско по дух. Защото спасението не е във височината, а в смирението.
Мнозина могат да свидетелстват, че и в техния живот е било така. В началото поели да изкачват нещо, което им изглеждало като духовна висина - някаква мъдрост от Изток (по-рядко от Запад), поезия, изкуство, нещо възвишено и изглеждащо красиво, може би дори богословие… до момента, в който са чули ГЛАСА. Гласът, който казва: „Слез, смири се, за да започнеш истински духовен живот, да получиш истински мир!
Милиони не търсят, а други милиони не искат да слязат от смокинята. Ах, тази смокиня (смоковница по стария превод), която омайва мнозина! Някои богослови казват, че дървото на знанието от Едемската градина е било тъкмо смокиня. Не знаем със сигурност, но със сигурност на някои им харесва горе - гледаш отвисоко, сравняваш, критикуваш: Иисус и Буда, Иисус и папата, и Лутер, и Левски - българския Месия, според Мерсия (Макдермот)... Да, да сравняваш Иисус и всичко друго, и всекиго другиго, само не Иисус и най-големия грешник - мене самия! Не е проблемът в смокинята, та нали велики светители като Златоуст, Василий и самият Григорий са усвоили брилянтно всички земни науки! Усвоили, но се смирили и слезли! Проблемът е, когато хората мъдруват, но не искат да слязат от дървото на знанието. Защото покаянието е движение надолу, а те искат да останат на смокинята и да гледат на другите отгоре.
Всъщност, и при двете групи (нетърсещи и неслизащи) причината е една - страхът да не изпуснат сигурните благинки на този свят в "гонене на дивото": материалните благинки на дома и душевните благинки на смокинята – да гледаш „от високото“. Спасението не е за такива хора; смоковницата изсъхна, заедно с нея ще отидат и те в огъня!
Изводът е: пълната и спасителна синергия между Бог и човека изисква от последния не само качване, а и слизане от смокинята!
А когато Закхей слезе, Христос не му предяви обвинение, но му подари присъствие: „Днес трябва да бъда у дома ти.“
„И какъв беше плодът? – пита св. Григорий – Не само раздаване на имота, а оправдание; не само промяна на делата, а обновление на сърцето. Защото не златото очиства човека, а изповедта; не загубата на богатството, а придобиването на смирение. Затова и спасението влезе в дома му – не защото Христос намери праведник, а защото направи грешникаправеден.“
Братя и сестри,
Забележете: Христос не влезе в дома му, защото Закхей вече беше праведен, а Закхей стана праведен, защото Христос влезе в дома му. Плодът на това влизане, както казва св. Григорий, не беше просто раздаване на имота, а преобразяване на сърцето. Не златото очисти Закхей, а изповедта. Не загубата на богатството му донесе спасение, а придобиването на смирение. Така Христос започна от сърцето и преобърна сребролюбеца в дарител.
Спасението влезе в дома и сърцето на Закхей, както казва св. Григорий: „не защото Христос намери праведник, а защото направи грешника праведен“. Както и ние постоянно се молим „Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене!“ (Пс. 50:12).
Днес същият зов е отправен към всеки от нас: „Слез!“. Слез от гордостта, от самодоволството, от оправданията. Слез, за да те въздигне благодатта!
Нека не се страхуваме от това слизане. Защото, който се смирява, бива въздигнат, а който се кае, бива приет. И ако отворим дома на сърцето си, ще чуем същите думи: „Днес стана спасение на тоя дом!“ Амин.
Храм "Света Троица" - Плевен
