Бог ни вижда напълно
- Детайли
- Лидия Лозова
Евангелското четиво в Първата неделя на Великия пост за призоваването на апостолите Филип и Натанаил от Иисус (Иоан 1:43-51) разкрива много относно способността ни да гледаме и да виждаме нещата по правилния начин. В тази история Иисус първо призовава бъдещия апостол Филип да Го последва, след което Филип се обръща към своя приятел Натанаил и го кани да се присъедини. Обръщайки се към Натанаил, Филип нарича Иисус „Онзи, за Когото писа Моисей в Закона и за Когото говориха пророците – Иисус от Назарет, синът на Йосиф“ (Иоан 1:45).
Натанаил, несигурен в истинността на това твърдение, пита Филип: „От Назарет може ли да излезе нещо добро?“ (Иоан 1:46). На което Филип просто отговаря: „Ела и виж“. Това е първото споменаване на виждането в тази история. Малко по-късно, когато се приближават, Иисус казва за Натанаил: „Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство“. Натанаил се учудва откъде Иисус го познава, а Иисус отговаря: „Преди да те повика Филип, когато беше под смоковницата, Аз те видях“ (Иоан 1:48). Това е второто споменаване на виждането – този път не нашето човешко зрение, а Божието.
След това виждането се споменава още три пъти. Изумен, Натанаил веднага изповядва Иисус като Божи Син и Цар на Израил. Иисус му казва: „Понеже ти рекох: видях те под смоковницата, затова ли вярваш? По-големи неща от тези ще видиш“. И накрая добавя: „Истина, истина ви казвам: отсега ще виждате небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат над Сина Човечески“.
Какво празнуваме в Неделята на православието?
- Детайли
- Архидякон Йоан Хрисавгис
Думите на устата ми и помислите на сърцето ми да бъдат благоугодни пред Тебе
(Пс. 18:15)
Тъй като вече сме поели по пътя на Великия пост, може би би било полезно да спрем за момент и да се съсредоточим върху мястото, където се намираме, както и върху целта, към която сме се запътили. Досега си припомнихме смирението на митаря и завръщането на блудния син. Призовахме в съзнанието си Деня на Страшния съд и превъзходството на любовта. А през следващите седмици ще преминем през различни духовни пространства, съсредоточени и достигащи своята кулминация в пътя към Кръста.
Но как точно се вписва Първата неделя на Великия пост във всичко това, което току-що описахме? Как е свързана Неделята на православието с болестта и изцелението, с покаянието и прошката?
Разбира се, знаем историческия контекст на осмия и деветия век. Също така сме наясно, че богословското учение за св. икони се основава на Въплъщението. Познаваме и вдъхновяващото изкуство на Теофан, Рубльов, Успенски и Кондоглу.
Всичко трябва да става с простота и свободно
- Детайли
- Отец Хараламбос Пападопулос
Продължение от „Бог говори чрез събитията в живота ни“
И така, целта на нашата промяна не е да седим и да се насилваме, да униваме, да изпадаме в меланхолия. Не, целта е след това у нас да има радост. Някой може би ще запита: „Добре, но нима св. Порфирий ни казва да не полагаме усилия, да не се подвизаваме?“.
Не, разбира се, точно обратното! Но това трябва да бъде аскеза, която съдържа любов, която носи радост. Например: един спортист, който се занимава с професионален спорт – знаете ли колко радост получава той от спорта, който практикува, от тренировките, които прави, от резултатите и, в крайна сметка, от целия път, който изминава? За да стигне обаче до там, знаете ли какви лишения е претърпял? Какъв режим има? Ляга си рано, не яде всякакви храни, не стои до късно, не употребява алкохол… Страда ли, че прави всичко това? Не, радва се! Това му носи радост. Така че виждаме съчетанието между усилието и радостта. Едното не изключва другото.
Св. Порфирий ни дава още един пример: Представете си, казва, че в едно село има един млад мъж, който обича едно момиче. Лудо е влюбен в нея. Само че това момиче, което е сърцевината на душата му, живее в много далечно село. За да отиде при нея, той трябва да изкачи планината, да слезе от другата страна, после пак да се изкачи, после отново да слезе. По пътя няма ли да настъпи камъни? Няма ли клоните да го одерат? Няма ли да го намокри някой порой, докато отива при своята любов? Мислите ли, че всичко това има значение за влюбения? Нищо не го интересува!
Дверите на поста се разтвориха
- Детайли
- Прот. Леонид Грилихес
Скъпи братя и сестри!
Току-що отслужихме вечерната, която ни въвежда във Великия пост. Дверите на поста се разтвориха. И за да влезем в него, в началото измолваме прошка един от друг.
В руския език съществува забележителен израз: „Прости ми заради Христос!“. Прости ми не защото съм добър, не защото съм заслужил или съм достоен за прошка, а заради и в името на Христа. Всяка наша обида оскърбява Христос и не Му позволява да се приближи до нас. Докато задържаме обидата, докато се намираме в конфликт с ближния, Господ не може да бъде с нас. Но така също и ние, които сме свързани с взаимни претенции и недоброжелателство, не можем да се движим към Бога.
Господ казва: „… дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Мат. 18:20). И веднага след това св. апостол Петър идва при Иисус и Го пита: „Господи, колко пъти да прощавам на брата си, когато съгрешава против мене?“ (Мат. 18:21). Ако тези двама или трима дойдат в храма и не са готови да си подадат ръка, Христос няма да бъде между тях. „Ако принасяш дара си на жертвеника и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там, пред жертвеника, и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди, и принеси дара си. Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница…“ (Мат. 5:23-25).
Неделя на прошката
- Детайли
- Прот. Леонид Грилихес
Скъпи братя и сестри!
Днес е последният ден преди Великия пост. И днес, в навечерието на дългия четиридесетдневен път, Църквата предлага своето последно наставление, своето напътстствено слово. Това слово е за прошката.
Днес четем Глава 6 от Евангелие според Матей, където веднага ни се казва: „… ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:14-15).
Това са ст. 14 и ст. 15 от глава 6. А ако погледнем малко по-нагоре, ще видим, че призивът за прошката идва непосредствено след молитвата „Отче наш“. Господ дава на Своите ученици тази единствена молитва. Тя съдържа седем прошения: 1) да се свети Твоето име; 2) да дойде Твоето царство; 3) да бъде Твоята воля; 4) насъщния ни хляб дай ни днес; 5) прости ни дълговете (т. е. греховете), както и ние прощаваме на нашите длъжници; 6) не ни въвеждай в изкушение; 7) избави ни от лукавия.
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
