Поставянето под запрещение и лишаването от сан на т.нар. антивоенни свещеници в Русия се превърна в основен инструмент за „църковна репресия“ в страната от началото на руската война в Украйна. Няма точна информация за броя на отстранените свещеници – малка част от тях, които напускат Русия, откриват своята самоличност и разказват публично историите си (вж. например тук). Повечето обаче остават анонимни, тъй като продължават да живеят в страната си. Първата стъпка е освобождаване на свещеника от енорията, след това поставяне под запрещение, а накрая – низвержение. По правило това са свещеници, които отказват да четат молитвата по време на литургията за победа на руската армия в Украйна, и не проповядват на енориашите си подкрепа за войната. „Новая газета“ публикува писмото на един руски свещеник до неговия епископ. Свещеникът е бил поставен под запрещение за две години, а преди няколко дни забраната за извършване на богослужение е била продължена с още три години.

Ваше Преосвещенство!

Вие толкова много пъти и по различни начини сте ми предавали поздрави, че аз, без да се осмелявам да остана длъжник, реших лично да Ви напиша, воден от християнски дълг и от желанието да изясня своето положение пред лицето на Църквата.

Преди всичко благодаря на Бога за всичко. През времето, откакто ми е наложена забрана да служа, Господ ми дарува неочаквана утеха: намерих искрени приятели, придобих знания и чрез своята история помогнах на мнозина да не изгубят и последната си надежда.

Кой не е чувал за майстор Колю Фичето, гениалния архитект, строител и скулптор, творил през Възраждането?

Църквите „Свети Николай“, „Света Марина“, „Свети Константин и Елена“ във Велико Търново, „Света Троица“ в Свищов, мостът над река Янтра при Бяла, покритият мост над река Осъм в Ловеч са само малка част от неговите шедьоври, на които и днес се възхищаваме.

Нима ние можем да бъдем негови следовници?

Скоро запалих свещичка в параклиса "Свети патриарх Евтимий" при храма "Св. Николай" във Велико Търново. Самият храм, построен и осветен преди 190 години, в далечната 1836 г., беше затворен. Църковното настоятелство отправя молба за събиране на средства, тъй като Божият дом спешно се нуждае от основен ремонт. По оценка на експерти още преди смяната на валутата е сметнато, че над 1 млн. лева са необходими за основния ремонт на храма, а цените на строителните материали постояннно растат.

„Нашата православна вяра е много близка до техните разбирания“, заяви депутат от Възраждане, присъствал на погребението на ислямския лидер Хаменей в Иран, и с това шокира българското общество, тъй като излиза от устата на представител на една националистическа партия.

Всъщност неговото мнение не е „лично“ – то се вписва изцяло в една идеология, която през последните двадесет години стана доминираща в Русия. „Възраждане“ и подобните на тях партии в миналото не са оригинални идейни мислители – те транслират у нас без творческа намеса актуални руски постулати. Още през 2010 г. Путин заяви, че Русия е страна на „източното християнство – православието“, и добави: „някои теоретици на християнството казват, че то в много отношения е дори по-близо до исляма, отколкото, да речем, до католиците“.

1. На 30 юни беше лишен от сан поредният свещеник, който постави евангелските заповеди и своята християнска съвест по-високо от заповедите на църковното началство. Телеграм каналът „За Църквата и за хората“ изчисли, че само през първото тримесечие на 2026 г. в РПЦ МП по една или друга причина са били лишени от сан петдесет (!) клирици. Мярката, която някога е била изключителна и извънредна, при сегашния патриарх се превърна в рутина. Както впрочем рутина става и последващото възстановяване в сан на онези низвергнати клирици, които се обръщат за защита към Вселенския патриарх.

И това ни кара да си зададем въпроса: какво всъщност представлява „низвергването от сан“ - сакрално действие, тоест лишаване от благодатта на свещенството, окончателно и необратимо, или форма на административно наказание, което лесно може да бъде обжалвано и отменено? Възможно ли е изобщо някой да бъде лишен от благодатта на свещенството? Да бъде отменено тайнство, извършено от Бога? Да бъде отзован Светият Дух с указ на патриарха или с решение на събор?

В днешната РПЦ този въпрос се решава лесно. Толкова лесно, че свещеник Георгий Максимов дори не се посрами да заяви, че Бог както дава, така „и отнема този дар – отново – с решение на епископ или епископи“. Но далеч не цялата Църква - както западна, така и източна - е споделяла и споделя това мнение.

Правителството на Румен Радев пое функциите на унгарския премиер Виктор Орбан през последните четири години в защита на интересите на Руския патриарх Кирил (виж тук). Дали патриарх Кирил ще бъде в списъка на европейските санкции, неочаквано се превърна в главна тема на българската външна политика. Това е очевидно нелогично, защото той не е популярен в българското общество – извън много тесните църковни среди той е почти неизвестна фигура, дори сред българските русофили. Хората у нас не са много религиозни, а още по-малко чувстват някакво религиозно родство с „водача на милиони православни в Русия“. Затова внезапното му издигане до кауза с първостепенна важност за България трябваше да бъде подплатено с гръмки фрази като „защита на Православието“, „общо православно семейство“ и дори „кръстоносен поход“, които трябваше да внушат на обществото, че става дума за фундаментално важни неща. Една „добра дума“ от страна на БПЦ в полза на „каузата“ също е добре дошла и това се опита да направи правителството, като включи темата за санкциите в дневния ред на заседанието на Св. Синод.