Живнах леко от коронавируса и макар още в карантина, рекох да се чуя с внуците по вайбъра и да им разкажа нещо по-различно от ония неща, дето те си ги изравят из мрежата.

- Искам тази вечер да ви разкажа приказка, деца, за църковната гъгрица.

- Дядо, а какво е гъгрица? Нещо хубаво ли е тя, щом е църковна?

- Ами, не, въобще не е хубаво нещо, макар да я наричаме „църковна“. Така както и в рая се е появил грехът, деца, и в Църквата може да има не само добри неща, щом ние се поддадем на лоши мисли и постъпки.

Гъгрицата е една съвсем малка черна буболечка, макар да я наричат бръмбар. Но за разлика от ония големи бръмбари, които през лятото летят и бръмчат около нас, дори ни плашат понякога с вида си, гъгрицата не може да лети, само пълзи и се завира в зърната на житото, ориза, лещата или царевицата. Като си пробие дупчици в тях, тя снася яйца и дори си запечатва дупчицата, докато яйчицето ѝ стане ларва и накрая се превърне в нова гъгрица. Така гъгриците, без много-много да се разхождат, могат да проядат житните или оризени и други зърна не само в пакета, който сме купили от магазина, но понякога, ако не се вземат мерки, и зърната в цели житни складове. Въобще големи бели могат да станат.

„Най-сетне нещо позитивно от тоя, дето все търси да критикува негативното!“ – сигурно си казват някои. А става дума за малка шега: след положителния ми тест за коронавирус от изминалата седмица вече и за мене може с чисто сърце да се каже нещо положително!

Близо седмица не съм отварял лаптопа, новините от мрежата следя по телефона си. Не защото боледувам толкова тежко, но болестта си е болест и с нея ти се губи желанието за много неща, които иначе – за добро или за лошо – са ни станали „като слънцето и въздуха“.

Около всички нас има толкова много положителни неща и наистина ми се иска все положителното да виждаме. Дори когато нещата не са весели и радостни. Защото „живеем ли или умираме, Господни сме“ (Рим. 14:8)!

„Вас кой ви е благословил да протестирате?“ попита ме един софийски свещеник по време на протестите срещу „архонтските ръкоположения“ пред Св. Синод преди десетина години.

Свещеникът не беше ядосан, по-скоро гледаше безизразно. Това най-много ме порази – липсата на афект у човек, който беше напълно спокоен, заставайки с името и расото си на духовник зад една компрометирана кауза, в която не вярваше. „Кой ви е благословил да идвате тук?“, настоятелно попита отново той с хладна нотка в гласа.

Тогава за първи път осъзнах, че „благословението“ може да се възприема като инструмент на власт. Сакрално „разрешавам“ или „не разрешавам“, което трябва да върже волята на човека.

Манастирът „Херцеговинска Грачаница“ в Требине публикува снимка от последните дни на епископ Атанасий (Йевтич) в местната болница. Към снимката монасите са написали:

„Атанасий на гръцки означава „безсмъртен“. Нашият епископ получи това име в монашеството, като беше постриган за монах от ръката на светия авва Юстин (Попович). Аввата винаги казваше на Атанасий: „Чедо мое, ти си лъв и елен“. През последната година той пътуваше от Призрен до Требине и работеше без прекъсване по книгата Писмата на авва Юстин. Последния том той завърши в болницата с кислородна маска на лицето. С Христа и в Христа до последния дъх“.

Всички сме чели и чули за събитията, станали в нощта на залавянето на Спасителя в Гетсиманската градина. Тогава немалко хора, организирани от фарисеите и книжниците, отишли, за да заловят Христос. Въоръжението им било, както го описва светият евангелист Марк в Глава 14 от евангелието си – ножове и колове. И Той им казва, че са излезли срещу Него като срещу разбойник. И наистина, гледали сме (поне във филмите) как се залавят сериозни престъпници – с тежко въоръжение.

И през вековете свободата и истината винаги са били преследвани, в тяхно лице са съзирали сериозна опасност – затова поетът Бродски, когото съдят в Съветския съюз през 60-те години на миналия век за тунеядство, пише в един от стиховете си „Влизал съм, вместо див звяр, в клетка“.[1] И всички, които се плашат от истината, затварят устата ѝ между решетките на клетката. Или по-лошо – завинаги я карат да замлъкне.