„Така рече Заратустра!“. Наистина, думите в заглавието вчера бяха изречени от едно „високоблагоговейно“ отче, дето очевидно не се разпознава нито сред „поповете“, нито сред „богословите“ (последното го вярваме), а се е подредил сред синодалите, сиреч подкрепящите началството. Каква изгодна позиция, особено ако началството обича да му пеят сладки песни. Не аз, още Ботев го е казал: „Защо не съм и аз поет… Че запял бих, че възпял бих на владиката конете!“. На такива „високоблагоговейнства“ злобата им е висока и другояче трябва да се наричат, но титлите не ние ги раздаваме. А въпросното отче, дето не е „ни поп, ни богослов“, изглежда действително като зороастрийски жрец, само дето онези не са принасяли в жертви живи хора…
Та вече действа точно такава заповед: молчать и не рассуждать! Заповедта се издава от началствата, не от нас и вас, любезни читатели на Двери (знам, че има и нелюбезни читатели на Двери, но с тях сега не ми се говори, особено с високопреосвещените тайни читатели на Двери). Тези началства с тези заповеди сега тържествуват. Защото постигнаха поредната си победа, но отдавна са забравили ироничните Божии думи: „де ти е, аде, победата?!“ (Ос. 13:14).